Здравейте на Всички!
Искам да споделя грешката, която смятам, че допуснах и да Ви кажа не правете като мен.
Преди две седмици със сина ми /на 5 год/влязохме в Пирогов със съмнения за апендесит. Лежа три дена на ситеми, докато докторите най-накрая се решиха да го оперират. Оказа се късно, вече беше спукан. Обвинявам се защото мен ме беше страх от операция и когато той имаше температура или болки освен на сестрите трябваше да вдигам аларма и на докторите. Трябваше да звънна на всеки познат за да намеря връзки, но аз разчитах на лекарите. Защото иначе вниманието, което обръщат докторите се оказва не достатъчно и просто пропускат някои важни и решаващи неща. Но аз си казвах не, нас това няма да ни сполети.
Вече сме си в къщи и той се въстановява. Но това, което преживях с 4-те дена в реанимация само аз ще го запомня. Той е малък ще забрави.
Толкова ме е яд на себе си. Всички в болницата говориха "а ..онова дете, което лежа 3 дена тука". Просто го изпуснаха докторите въпреки, че намериха сто оправдания, че нямало друг начин защото бил скрит апендесита, възможно е да е така. Не искам да търся виновни просто вече знам, че ако сам не си помогнеш друг няма кой.
Пожелавам Ви здраве и късмет!
Искам да споделя грешката, която смятам, че допуснах и да Ви кажа не правете като мен.
Преди две седмици със сина ми /на 5 год/влязохме в Пирогов със съмнения за апендесит. Лежа три дена на ситеми, докато докторите най-накрая се решиха да го оперират. Оказа се късно, вече беше спукан. Обвинявам се защото мен ме беше страх от операция и когато той имаше температура или болки освен на сестрите трябваше да вдигам аларма и на докторите. Трябваше да звънна на всеки познат за да намеря връзки, но аз разчитах на лекарите. Защото иначе вниманието, което обръщат докторите се оказва не достатъчно и просто пропускат някои важни и решаващи неща. Но аз си казвах не, нас това няма да ни сполети.
Вече сме си в къщи и той се въстановява. Но това, което преживях с 4-те дена в реанимация само аз ще го запомня. Той е малък ще забрави.
Толкова ме е яд на себе си. Всички в болницата говориха "а ..онова дете, което лежа 3 дена тука". Просто го изпуснаха докторите въпреки, че намериха сто оправдания, че нямало друг начин защото бил скрит апендесита, възможно е да е така. Не искам да търся виновни просто вече знам, че ако сам не си помогнеш друг няма кой.
Пожелавам Ви здраве и късмет!
А иначе аз отдавна съм стигнала до този извод. За съжаление нещата в БГ са точно такива. 
Докторите не са хванали проблема на време, дето са професионалисти, пък ти очакваш да си реагирала по някакъв начин... 