Публикувана: 20 апр. 2008, 17:55 ч.
Последно мнение: 11 юни 2008, 10:19 ч.

Търся малко подкрепа...

5 176
59
1

20 апр. 2008, 17:55 ч.

Мнения: 118

Момичета, отскоро съм в тоя кюп и ми е ужасно тежко...
Бащата започна да се държи мило, обясни колко много му липсваме и прочие... И на мен ми стана ужасно тежко и самотно днес. Изпокарах се пак с таткото, съвсем самички сме с малкия... Много ми е скапано и сринато, и ревливо, и ужасно. Всичките ми приятели и приятелки са нанякъде, няма на кого дори ей така да си поплача... Ужасно ми е... Съвсем самичка се чувствам... В смисъл, аз по принцип съм силна и рядко изпадам в такива състояния... Просто... Ох, стана объркано. Просто имам нужда от малко подкрепа... Пък била тя и виртуална...

# 1 20 апр. 2008, 18:03 ч.

Мнения: 402

Здравей.
Аз не съм най-подходяща да те окуражвам,защото и аз съм в такава депресия,че няма и на къде ...но явно това е ,защото още ни е прясно-казваш с таткото още имате някакив отношения,вероятно не много изяснени,прясна е болката от раздялата...И трябва време.За да отдалечи целия кошмар,за да влезем в някакъв ритъм, да си намерим нещата,за които да се хващаме...Има дни и дни,дано утре да е по-светъл ден и за 2те Hug

# 2 20 апр. 2008, 18:20 ч.

Мнения: 118

Ох, дано да лекува наистина времето... Той таткото и сам не знае какво иска... Докато бяхме заедно ни оте..ше и двамата с малкия, за да ходи с приятели през уикенда... Сега искал да е с нас... На нищо не вярвам вече, наслушала съм се на всичко, а и това не ни е първата раздяла. Просто аз съм решила да е окончателна, че не ми се играе на иди ми - дойди ми вече... Дано да е по-светло утре, поне работа имам за трима... Благодаря ти! bouquet

# 3 20 апр. 2008, 18:53 ч.

Мнения: 463

Eй,не се отчайвай,в началото наистина е тежко,не се притеснявай!Не познавам точно историята ти,незнам дали наистина си убедена в решението си.Но ако наистина си решила да се разделите,не го допускай до себе си известно време!Събери се,не му позволявай така да те срива.Просто си дай време,реши за себе какво точно искаш!Ако наистина си твърдо убедена че връзката ви няма бъдеще,отстоявай решението си!Пиши тук,ще намериш подкрепа!И вече са ти казали,времето и само времето!

# 4 20 апр. 2008, 19:09 ч.

Мнения: 118

Тя историята е прозаична... Забременях непредвидено, исках детето, той се колебаеше... Прие го, влюби се даже в него, но не му стигнаха силите. Прояви адска безотговорност - имаше месеци, в които не ходеше на работа; веднъж ми вдигна ръка... тогава беше първата раздяла... В един момент аз се осъзнах, че: 1. Плащам всички сметки и 2. Си лягам сама, докато този, дето ми е мъж стои по цяла нощ на компа. И като се натрупа всичко - ежедневните скандали (бяхме стигнали до момента да общуваме 10 мин сутрин и 10 вечер... на петнайстата вече се карахме), проблемите със сметките, все по-голямата нужда на малкия от внимание... Избухна един скандал за черешка и след него решихме уж двамата, че е най-разумно да се разделим. Аз се почувствах много по-спокойна и дори сега - когато ми е наистина ужасно - пак смятам, че той няма място вече в дома и живота ми...
Най-лошото е, че драмите тепърва предстоят... Той ни остави сега някакви пари, изплащаме една кола заедно (да се чете - аз я плащам и се чудя откъде да взема пари за вечеря после). Той обеща да я поеме, че и на бавачка плащам... Затова и ще го пусна малкия на ясла в близкия месец...
Както и да е, и на мен явно ми се отрази неделята... и много депресарско и черно ми стана Tired

# 5 20 апр. 2008, 23:31 ч.

Мнения: 408

Научаваш стихчето по долу, и си го пееш, с мелодията на песничката "С червените ботушки".

Тъй ми е добре!!!!

С ремонтите приключих,
животът ме зове,
и всичко аз оправих,
с ей тези две ръце!!

Сама се справих-браво!
си казвам вече аз ,
работих много здраво
и справих се от раз!!

На работата слагам
голямата черта
от нея ще избягам,
на края на света!!

В леглото ще си пия
кафето сутрин аз,
от кеф ще се напия,
ще пея с пълен глас!

Ще спя до късно сутрин,
ще ходя на пазар,
ще пробвам камасутра,
а вечер съм на бар!!!

Блажено ще подрямвам
със книга във ръка,
ще почна да отслабвам,
ще стана кат дъска!!

С приятелки ще бъбря
по цели часове,
в живота ще се хвърля
тъй както във море!!!

Радвайте се вие,
че тъй ми е добре!!

# 6 21 апр. 2008, 09:44 ч.

Мнения: 1 732

Инкел, направи утрото ми прекрасно... Hug

# 7 21 апр. 2008, 11:06 ч.

София
Мнения: 6 477

Инкел, много готино стихче....Еее, не мога съвсем всичко от него да изпълня, ама мога да си помечтая Wink

А иначе към Ана - мила, твоята история доста наподобява на моята...изключвам това с посягането да удари...но другото е доста общо. Ако питаш какво е развитието - не сме се събрали, даже сега се чудя какво общо съм имала с този човек newsm78

Но все пак при мен са минали вече 4 години и мога да си отдъхна...Предполагам, че и ти ще преминеш през различни стадии - "не ми пука за тоя гад" и "дали пък да не да пак шанс newsm78

" но в крайна сметка ще стъпиш на крака! Ето навън е пролет - чудно време за изгонване на депресията! А иначе ако искаш пиши на лични - ето аз приемам помрънквания на лични без притеснения! Hug

# 8 21 апр. 2008, 12:43 ч.

Мнения: 402

Инкел, няма начин да не оправиш настроението Joy

Моргана е права-минава се през много стадии, понякога и всеки ден си на различна позиция-"искам го", "не искам да го гледам" #Crazy

...но в 1 момент нещата се уталожват...
Днеска като гледах прекрасното утро и се сетих за поговорката,че точно когато е най-тъмно започва да се развиделява или нещо подобно казано, но с тоя смисъл...и ми стана леко на душата Wink

# 9 21 апр. 2008, 19:09 ч.

Мнения: 118

Благодаря ви много!!!

my_everything, и аз днес се събудих някак по-весела. А и работата наистина ме вдигна на крака.

Morgana, това със стадиите направо е непоносимо... Тъй де, най-лошото е, че и той е в разни стадии. Макар че на него най-голямата му драма е да не би аз видиш ли да спя с някой друг. Леле, как ме вбесява това #2gunfire

Хиляда проблеми имаме, на него секса му е в главата... На другия ден се държи нормално, примерно... Да не кажа сърцераздирателно с малкия...

Инкел, рулззз това стихче. Ще взема да си го науча като мантра за лошите дни hahaha

# 10 21 апр. 2008, 21:01 ч.

София
Мнения: 3 099

Като отмине кризата, като хванеш юздите на живота си, ще се благодариш, че Той е останал в миналото ви...
Понякога е по-добре без Него. И да знаеш - много жени страдат повече от теб, защото са с БНД-то!
Успех, мила! Hug

ПП Аз нямам повод да пиша при вас, но чета. Все пак - никога не се знае! Mr. Green

# 11 22 апр. 2008, 14:45 ч.

Мнения: 660

Ани, не мога да помогна, но много добре те разбирам! И все си мисля, че колкото по-бързо уточните отношенията си, по-лесно ще стане и за двама ви! Ти си знаеш най-добре,но се замисли дали стоенето пред компа и едностранното плащане на сметките е достатъчна причина да спрете до тук..

# 12 22 апр. 2008, 14:59 ч.

Мнения: 1 919

Здравей,
Аз първите 2 месеца не знаех къде се намирам. Този форум даже допълнително ме депресираше.
Но са прави момичетата - времето помага. Постепенно ще свикнеш.
За да не се объркваш и за да не ти влияе по-добре наистина да сведеш контактите с татито до минимум.
Най-мило ми е как ме успкояваше малката - "Мамо защо си тъжна - аз излизам с теб, играя си с теб?"

# 13 22 апр. 2008, 15:40 ч.

Мнения: 118

Цитат на: Milian в вт, 22 апр 2008, 14:45

Виж, не е само това, то е ясно... Има го и моментът, че аз вече нямам чувства към този човек. И все пак, ако ще съм мъжът и жената в семейството, наистина за какво ми е тоя мъж, кажи ми??? Въпросът е, че не искам да прекарам следващите 20 години от живота си да гледам как сина ми става същият, разбираш ли? Не искам като мама свекърва да казвам "Срам ме е от него"... Монетата винаги има поне две страни, знаеш. Аз съм си тежък характер, не съм много-много склонна на компромиси... Но за този човек съм правила адските компромиси със себе си, с ценностната си система... с какво ли не. В един момент си казах, че не си струва... И колкото и да ми е тежко, все още смятам така Tired

# 14 23 апр. 2008, 19:02 ч.

Italia
Мнения: 1 059

Не се отдавай на моментни умопомрачения, с всеки изминал ден ще ти става по-добре и по-спокойно! Лично аз не съм съжалила и за минутка, от както се разделихме, но наистина майка ми ми помогна и продължава да ми помага изключително много. Вярно е - и аз на моменти съм изпадала в слабости, чудела съм се дали не сбърках, като взех това решение... Но бързо се оправям и ще ти споделя нещо много ефикасно - спомняй си кофти моментите, породени от бившия - поне на мен ми помага бързо да се осъзная, че по-добро решение за мен и децата не може да има!

Препоръчани теми

Как да продължим

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: