Трябва ли да я отбия или не трябва? Това е дилемата, която колкото и да мисля не мога да реша сама, за това ако можете да ми помогнете... 
Но как стигнахме до тук? Ще започна от начало. Росито в момента е на 11 месеца и 2 седмици (както се вижда и от лентичката по долу) и тежи едва 7,700 кг. Толкова беше и на 8 месеца и от тогава не наддава. Причината е че през тези почти 4 месеца боледуваше често. А докато е болна не яде и отслабва, после й се възвръща апетита, но едвам наваксала изгубените грамчета се разболява отново и историята се повтаря. Това не ме притесняваше много до вчера.
Вчера след поредния преглед, само че при друга педиатърка, не знам вече какво да мисля. Та, въпросната лекарка каза, че детенцето тежи малко за възрастта си, че е слабичко, че на годинка тлябвало да е около 10 кг и т.н, че има анемия (тъй като хемоглобина й е твърдо 108 от няколко месеца). До тук добре. Факт е, но какво да направя. После пита как се храни детенцето, има ли апетит и т.н. и аз споделих, че още я кърмя. Първоначалната й реакция беше: "Похвално е, че я кърмиш толкова време!" Но след това каза още, че на този етап кърмата вече не е хранителна, че не може да задоволи нуждата от хранителни вещества на детенцето (не че аз я храня само с кърма де, но пък и когато е болна отказва всичко друго), че по скоро вече играе ролята на лекарство, а не на храна (не знам в какъв смисъл го каза това), че трявало вече да го отбивам, защото детенцето само се залъгвало апетита с нея и за това после не искало твърдата храна. Но ако все пак съм продължавала да го кърмя, трябвало да е само веднъж на ден, максимум два пъти (сутрин и вечер). От думите й излезе едва ли не, че детенцето ми е слабичко и анемично, защото все още го кърмя 
Да не говорим, че... Изписа ни Малтофер. Първо каза, че трябва да направим изследване на серумното желязо, за да разберем дали анемията е от желязонедоимъчните или от друг вид, при който даже е противопоказно да се пият желязосъдържащи препарати. А после "на сляпо" (както тя самата се изрази) го даде да го пие детенцето един месец, след което сме щели да направим изследване и ако се налагало ще го пие още един месец.
И още... Изписа й и антибиотик. Ние с баща й вметнахме, не е ли хубаво първо да направим антибиограма. А тя каза, че е хубаво, но изисквало време (не че според мен е много спешен АБ), а и най-вероятно нямало да докаже наличието на нищо, така че нямало смисъл да правим (Но да си пие детенцето антибиотика). Това беше малко в страни от темата, но още ме държеше...
Та за отбиването...Като се замисля, не със сигурна дали Росито не е готова за отбиване. В смисъл, че напр. като се преобличам пред нея не проявява никакъв интерес към гърдите ми, не ми вдига блузата когато е гладна да си търси "папуто"... И общо взето, ако не й дам да суче няма да се сети сама. А като й дам, и сукането й е толкова - маскимум 3, 4 минути, а може и по-малко (ако случайно нещо я е разсеяло после не захапва). А бе, честно да си призная, май стигнахме чак до тук единствено благодарение на моето упорство.
Друг е въпросът дали и аз съм психически готова (физически смятам, че няма да имам никакви проблеми) за евентуално отбиване.
Но все пак детенцето ми е най-важно. Не искам да я отбивам само защото така съм решила аз или защото лекарката ми е казала, а тя да не е готова за това.
Доста дълго стана, извинявам се за това!
Дано имате търпение... но само факта, че подредих мислите си на "белия лист" и съответно в главата си, сам по себе си ми помогна вече.
И все пак, как е най-добре да постъпя в цялата тази сложна ситуация? Ще съм ви много благодарна...!!!
Но как стигнахме до тук? Ще започна от начало. Росито в момента е на 11 месеца и 2 седмици (както се вижда и от лентичката по долу) и тежи едва 7,700 кг. Толкова беше и на 8 месеца и от тогава не наддава. Причината е че през тези почти 4 месеца боледуваше често. А докато е болна не яде и отслабва, после й се възвръща апетита, но едвам наваксала изгубените грамчета се разболява отново и историята се повтаря. Това не ме притесняваше много до вчера.
Вчера след поредния преглед, само че при друга педиатърка, не знам вече какво да мисля. Та, въпросната лекарка каза, че детенцето тежи малко за възрастта си, че е слабичко, че на годинка тлябвало да е около 10 кг и т.н, че има анемия (тъй като хемоглобина й е твърдо 108 от няколко месеца). До тук добре. Факт е, но какво да направя.
После пита как се храни детенцето, има ли апетит и т.н. и аз споделих, че още я кърмя. Първоначалната й реакция беше: "Похвално е, че я кърмиш толкова време!" Но след това каза още, че на този етап кърмата вече не е хранителна, че не може да задоволи нуждата от хранителни вещества на детенцето (не че аз я храня само с кърма де, но пък и когато е болна отказва всичко друго), че по скоро вече играе ролята на лекарство, а не на храна (не знам в какъв смисъл го каза това), че трявало вече да го отбивам, защото детенцето само се залъгвало апетита с нея и за това после не искало твърдата храна. Но ако все пак съм продължавала да го кърмя, трябвало да е само веднъж на ден, максимум два пъти (сутрин и вечер). От думите й излезе едва ли не, че детенцето ми е слабичко и анемично, защото все още го кърмя Да не говорим, че... Изписа ни Малтофер. Първо каза, че трябва да направим изследване на серумното желязо, за да разберем дали анемията е от желязонедоимъчните или от друг вид, при който даже е противопоказно да се пият желязосъдържащи препарати. А после "на сляпо" (както тя самата се изрази) го даде да го пие детенцето един месец, след което сме щели да направим изследване и ако се налагало ще го пие още един месец.
И още... Изписа й и антибиотик. Ние с баща й вметнахме, не е ли хубаво първо да направим антибиограма. А тя каза, че е хубаво, но изисквало време (не че според мен е много спешен АБ), а и най-вероятно нямало да докаже наличието на нищо
, така че нямало смисъл да правим (Но да си пие детенцето антибиотика). Това беше малко в страни от темата, но още ме държеше...Та за отбиването...Като се замисля, не със сигурна дали Росито не е готова за отбиване. В смисъл, че напр. като се преобличам пред нея не проявява никакъв интерес към гърдите ми, не ми вдига блузата когато е гладна да си търси "папуто"... И общо взето, ако не й дам да суче няма да се сети сама. А като й дам, и сукането й е толкова - маскимум 3, 4 минути, а може и по-малко (ако случайно нещо я е разсеяло после не захапва). А бе, честно да си призная, май стигнахме чак до тук единствено благодарение на моето упорство.
Друг е въпросът дали и аз съм психически готова (физически смятам, че няма да имам никакви проблеми) за евентуално отбиване.
Но все пак детенцето ми е най-важно. Не искам да я отбивам само защото така съм решила аз или защото лекарката ми е казала, а тя да не е готова за това.
Доста дълго стана, извинявам се за това!
Дано имате търпение... но само факта, че подредих мислите си на "белия лист" и съответно в главата си, сам по себе си ми помогна вече.
И все пак, как е най-добре да постъпя в цялата тази сложна ситуация? Ще съм ви много благодарна...!!!
Другаде пак четох, че желязото се усвоява най-добре от зеле, домат, морков, карфиол, грах, картофи, коприва. Само да доплня ,че не бива да прекалявате с цвеклото ,че разхлабва.
в комбинации с морков, череша, цвекло и каквото мама намери.
и най-вече докато Росито не реши сама.
. Кръвната картина както се очакваше не е много добра, повечето показатели са на долната граница или под нея. Само за най-важното няма написани референтни стойности... Та, някой да знае какви са нормалните граници за серумното желязо? На Росито е 13,2 umol/l, това ниско ли е? (лекарката ще види резултатите чак другата седмица)