Съвсем скоро чистя у дома, но дочувам че от етажа освен детски гласове се чува такъв и на жена. Отварям и виждам бабата на едното момченце, което е на 9. Нарежда нещо на моето дете и още две момиченца. Викам и " Какво става? Някакъв проблем ли има? " отвърна нещо троснато и побърза да влезе в асансьора. Гледам моето дете плаче. Питам я какво е станало, мълчи. С триста зора изкопчавам как едното от момчетата я нарекло свиня, тя му отвърнала че идва да ми каже и то побързало да се прибере. Та въпросната баба на момчето ( идея си нямам какво и е разказал изплашения и внук ), слязла на площавката, заклещила дъщеря ми и иказала да си потърси по-големи момчета Да престанела да го гони и да му се натиска ами да потърсела помощ от лекар, който да и изпишел хапчета
Мале, пет етажа ги взех за отрицателно време. Тая ако ми беше отворила вратата точно в тоя момент честно казано нз дали щях да успея да запазя добрия тон. Решавам аз след половин час отново да я потърся и я засичам на асансьора, " идвала да ми се извини, защото била много груба ". Скръцнах и през зъби и казах, че меко казано тя има отклонения след като си позволява да разплаква едно десетгодишно дете с презумцията че едва ли не сексуално напада внука и.
Въпросната персона я подминавам, внукът и вече също ми е неприятен. Трудно ми беше и на сравнително скромното си дете да обясня какво е искала да каже бабата
Вбесявам се на малоумни изпълнения произтекли от мозъка не на деца, а на техните близки.
Подобни срещи от трети вид имали ли сте?