Привърженик съм на привързаното родителство и до скоро и двамата с Малчо се чувствахме добре - прекарвахме всяка възможна минута заедно, винаги когато решеше идваше да спи в нашето легло, гушкахме се много, играехме заедно и откривахме света 
Според майка ми "съм залепила детето за мен" и това не е хубаво, но за нашето семейство това беше хармоничния начин за съвместно съжителство, а сега изглежда хармонията се наруши и аз не знам какво да правя 
Цялата ми душа иска да отглеждам и бебка на принципа на привързаното родителство - да сме нон-стоп заедно, да я кърмя на поискване, да спим заедно, да се гушкаме и да й помагам да открива света
..., но на моменти се намирам в невъзможност да се справям...
Как да съм привързан родител и за двамата - как да бъда едновременно и с двамата и да откликвам на желанията, нуждите и интересите на двамата, като те са съвсем различни Усещам как се разкъсвам между бебето и баткото в стермежа си да съм и с двамата, но чисто обективно това е невъзможно. Само дето на моменти се чувствам лоша майка и за двамата 
Постоянно като че ли се раздвоявам и на края като тегля чертата имам чувството, че нито единя нито другия е напълно доволен от ситуацията ... Вие как се справяте?
Според майка ми "съм залепила детето за мен" и това не е хубаво, но за нашето семейство това беше хармоничния начин за съвместно съжителство, а сега изглежда хармонията се наруши и аз не знам какво да правя Цялата ми душа иска да отглеждам и бебка на принципа на привързаното родителство - да сме нон-стоп заедно, да я кърмя на поискване, да спим заедно, да се гушкаме и да й помагам да открива света
..., но на моменти се намирам в невъзможност да се справям...Как да съм привързан родител и за двамата - как да бъда едновременно и с двамата и да откликвам на желанията, нуждите и интересите на двамата, като те са съвсем различни
Усещам как се разкъсвам между бебето и баткото в стермежа си да съм и с двамата, но чисто обективно това е невъзможно. Само дето на моменти се чувствам лоша майка и за двамата Постоянно като че ли се раздвоявам и на края като тегля чертата имам чувството, че нито единя нито другия е напълно доволен от ситуацията ... Вие как се справяте? 
Според мен излишно си си усложнила живота. НИКОГА няма да можеш да откликнеш на желанията на всички. Аз съм обратното на това, което си ти и се чувствам невероятно щастлива. Приеми факта, че не можеш да се раздвоиш,разтроиш и т.н. Децата ще си растат и едва ли след 20 години ще ти признаят колко много се съсипваш сега за тях. Давай го по-леко и не го мисли чак толкова...Ето сега пак съм ги зарязала да си играят самички, а пък аз джиткам из нета.... 
. Вече приех, че не е възможно това дето го искам и сякаш по-регулирано се случва всичко. Кърменето на поискване е трудничко - през нощта, сутрин и до към следобеда всичко е ОК, но вечерите е пълна лудница! Вече три пъти давам добавка вечерта, когато е големият хаос и ме гризе съвестта, но нямам друг избор! Когато мъжа ми се прибере по късни доби всичко е укротено и спокойно. На него, разбира се му се струва лесно...
Аз лично не бих издържала на това нещо, да съм нон-стоп в услуга на детето. Някак прекалено ми се вижда. Привързано родителство... хубаво де, а кога детето е самостоятелно? Според мен сега се сблъскваш с последствията от това "детето винаги да е доволно". Няма такова нещо! Всеки, все някога е недоволен. В нашето семейство не сме си непрекъснато на разположение и го смятам за нормално. Нито аз съм на разположение на детето винаги когато пожелае, нито пък тя винаги когато аз пожелая. Това не ни пречи да се прегръщаме, целуваме и обичаме. Аз например помагам да открива света, но и тя сама си го открива. Това я кара да мисли, да пита и да учи. Не й показвам всяко нещо. Има моменти когато тя идва и задава въпросите.