незнам ще одобрите ли тази тема.дано тя не ви обижда с нещо.
незнам,но аз се справям благодарение на вас сьс загубата на моето бебче.НО понякога мисля,че човек преживяващ такава трагедия в живота си има нужда и от професионална помощ.за жалост в бьлгария такьв вид помощ човек може да получи само,ако самият той я потьрси.
аз например,нека не ви прозвучи глупаво,заведох моето 5 годишно момченце при детски психолог.той много се промени от както излязох от болницата и има ужасни,дори панически страхове от това да остане сам дори в стаята за минута.и мисля,че много трудно понася загубата на нашето бебе.няма да изпадам повече в подробности за него...та когато го заведох и говорихме с психоложката 2 пьти се оказа ,че май и аз имам нужда от нея.
не сьм ку-ку.просто моята тревога се отразявала и на детето ми и много други неща,които мисля,че ще ми помогнат когато ги разбера точно,за да се справя с неговата мька и да му помогна да я преодолее.защото тази промяна в неговият живот явно,че му се отразява по много различен начин от на мен и сьпругьт ми.
та мисьлта ми беше,че може би,ако потьрси накоя от вас такава помощ,ще разбере и усети нейната полза.никой не може да изтрие случилото се с всяка една от нас,нито да заличи споменьт и болката,НО може да ни научи как да живеем с нея.
незнам....така мисля...
ще чакам да видя вашето мнение по вьпроса.
кажете не сте ли се замисляли по тази тема.как се справят вашите семеиства...вашите деца...