Публикувана: 3 май 2008, 21:52 ч.
Последно мнение: 8 май 2008, 16:59 ч.

Историята на една старица, или какво да мислим, когато даваме име на детето си

4 480
71
1

3 май 2008, 21:52 ч.

София
Мнения: 17 591

Жената, която ми разказа тази история, не е вече между живите. И към момента на разказа беше вече на почтена възраст. Беше баба на мой приятел, но тогава виждах за втори или трети път в живота си.

Катенце, Катенце, каза ми тя, толкова много те обичам, заради името те обичам. Майка ми се казваше така. Беше прекрасен човек, толкова много я обичах. Толкова много исках да кръстя дъщеря си на нея. Но (сестрата на съпруга) дойде в родилното и ми се накара, че трябва да я нарека на (майката на съпруга). А той не беше добър човек, само ми изневеряваше и тя не се държеше добре с мен, не беше и добра, .....

Впрочем, никога до сега не съм споделяла тази... може би спонтанна изповед.

Но бих препоръчала на всички, които са склонни да се поддадат на "натискат ме" да помислят - искат ли след 70 години да се озоват в положението на тази женица, която, очевидно, така и не успя да... знам ли, да забрави...

# 1 3 май 2008, 21:58 ч.

София
Мнения: 4 423

Тъжно, но заради удоволстието да си спомням за обичани хора с хубави чувства кръстих децата си така, както исках и на когото пожелах.
Голямата е на обичаната ми баба Мария, а малката на девер ми Жулиен ( Бог да ги прости и баба и Жул).
Никога и никой не е могъл да ми въздейства и да ми налага мнението си за името на детето ми, даже си спомням скандал, когато се роди голямата - бившия ми мъж искаше да я кръстя Сергина на баща му Серги Shocked

, как ще стане просто не ми беше ясно, аз съм я раждала и аз решавам!

# 2 3 май 2008, 22:03 ч.

Мнения: 4 753

Добре че с мъжа ми нямаме такива проблеми, че иначе щяхме много да се караме... Mr. Green

Кръщаваме детето на който ние искаме... който иска да ражда и да кръщава на когото си иска... Crossing Arms

# 3 3 май 2008, 22:12 ч.

Мнения: 11 607

Позната история с имената...Имам познати, които под натиск кръщават децата си и после се чудят как да казват на децата си само и само да не кажат името на необичания човек......Тъжно, но все пак се случва.....

# 4 3 май 2008, 22:21 ч.

Мнения: 2 821

Цитат на: Буболина! в сб, 03 май 2008, 21:58

аз съм я раждала и аз решавам!

Макар и да бяхме съгласували имената с мъжа ми, съм съгласна с горния цитат Wink

# 5 3 май 2008, 22:29 ч.

Мнения: 4 335

Затова не крьстих сина си на никого

# 6 3 май 2008, 22:34 ч.

Мнения: 864

Нито едно от децата ми не е кръстено на никого.
Не исках да има недоволни.

# 7 3 май 2008, 22:41 ч.

Мнения: 2 401

Te затова съм кръстила децата си с иностранни имена.. Grinning

# 8 3 май 2008, 23:31 ч.

Мнения: 1 008

В една друга тема писах, че от малка знаех как ще се казва детето ми.
Кръстих я на баща си и не съм имала никакъв проблем.
Преди 15 години свекървата на братовчедка ми орева света, че детето трябва да носи нейното име- Йорданка.
Сега детето навсякъде се представя с "Дани" и когато някой и каже Йорданке се обижда.

# 9 3 май 2008, 23:32 ч.

София
Мнения: 39 746

За Дияна ме "натискаха", да я кръстя на прадядото, който бог да го прости така и не я видя. Бяхме харесали име, комбинация от имената на двете баби. Свеки не го хареса. Искала да омилостиви баща си, който не бил хич навит внук му да има дете на 23г.
И казах, че я кръщавам на моята мама. Тя пък в началото малко ми се дърпаше.
Сега поне ищаци за името на 2рото няма Simple Smile

Аз преди 7г бях предупредила, че живот и здраве 2рото кръщавам както реша Simple Smile

# 10 4 май 2008, 09:11 ч.

Мнения: 1 447

Имам познати които трябваше да кръстят дъщеря си на свекъра,но те не я кръстиха.
Свекъра се разсърди и ги накара да напуснат дома му/те живееха у тях/.Познати те ми отидоха да
живеят в родителите на момичето.Този дядо и до днес не иска да види внучето си.Кажете ми това на
какво прилича?Как може да има все още такива хора?Толкова ли е важно това име?Как може да има
такива хора,но явно съществуват.

# 11 4 май 2008, 09:18 ч.

Мнения: 4 111

Цитат на: mimoza04 в нд, 04 май 2008, 09:11

За съжаление и не са малко.

По темата - няма сила на света, която да ме накара да кръстя детето си с име, което не харесвам. Не сме го кръстили на никого.

# 12 4 май 2008, 09:27 ч.

Мнения: 2 131

Цитат на: mimoza04 в нд, 04 май 2008, 09:11

Свекъра се разсърди и ги накара да напуснат дома му/те живееха у тях/.Познати те ми отидоха да
живеят в родителите на момичето.Този дядо и до днес не иска да види внучето си.Кажете ми това на
какво прилича?

Това си е абсолютна простотия, тотално ограничен човек. И аз не мога да разбера такива хора. Ама не се и опитвам, де.