Какво мислите за позитивното мислене...?

  • 7 204
  • 216
  •   1
Отговори
Добра вечер, мили момичета Wink
Това ми е въпроса...?
Който е настроен критично и иронично, пак е добре дошъл Hug

# 1
  • Мнения: X
Всичко най-позитивно мисля за позитивното мислене,макар да не ми се отдава всеки път,пусто Rage  Wink

# 2
  • Мнения: 1 775
Не го умея, за съжаление.

# 3
  • София
  • Мнения: 2 079
Харесвам го и се старая да мисля така. Rolling Eyes
Ама не винаги става. Реалността е друга. Tired

# 4
  • Мнения: 1 072
Цитат
Какво мислите за позитивното мислене...?

Мисля, че трудно се отдава на хората.
Едно е да положиш усилия, да генерираш положителна енергия и да я разпръскваш, друго е да изливаш върху заобикалящите те извиращ самоволно негативизъм. При второто няма усилие, не е необходим дух.

# 5
  • Мнения: 2 374
И аз не го умея,въпреки,че много ми се иска понякога,но обожавам хората,които мислят позитивно и са положително настроени!

# 6
  • Мнения: 122
Тъкмо да отговоря и гледам, че въпросът е към момичетата...  Whistling

# 7
  • Мнения: 419
Добра вечер  Hug
Всичко най-позитивно мисля за позитивното мислене
Peace
Отдава ми се, много даже ми се отдава  Flutter Перманентно е вкоренено в русата ми глава  Crazy

# 8
  • Мнения: 5 940
Мисля, че не може да се навиваш да мислиш позитивно. Или си такъв тип, или не. Старая се да бъда реалист, виждам и хубавите неща в живота, и лошите, грозните, тъжните.

# 9
  • Мнения: 2 013

Ето това мисля...


Мадлен Алгафари: 
Положителните мисли ни водят до положителни събития 

-   Това, в което вярваме, влияе върху онова, което се случва, пише Джон Кехоу. Така ли е наистина?
-   Да, така е. Вече има и доказателства, които за много от т.нар. западно мислещи хора са убедителни, защото са научни. Обикновено Изтокът е свикнал да приема нещата на вяра, а Западът иска научно да ги дообясни. Тъй като квантовата физика вече доста напредна, успява да докаже и за най-закоравелия материалист, че всичко е вълни, вибрации, частици.
Ако един човек се настрои на една честота – така както има множество телевизионни или радиопрограми, но ние слушаме и гледаме тази, която сме избрали с дистанционното, но това не значи, че другите ги има в ефира - по същия начин ние сме един приемник  и сме зрители на озни свой живот, онази реалност, която сами сме привикали според честотата, на която вибрираме. Например страшно много хора – черногледи, песимисти, маркототевци, казват: „Аз съм станал такъв, защото в живота ми са се случили много кофти неща”, без никога да се замислят дали тези кофти неща не са им се случили, защото изначално са били песимистично мислещи.  Бяхме свикнали да мислим, че зависимостта е еднопосочна, а тя не е. Тя е и в двете посоки. И ако един човек е позитивно мислещ, вероятността да му се случват позитивни неща логично нараства, защото той започва да вибрира на тази честота. Подобието привлича подобие.
В  интернет напоследък има доста такива филми по темата.  „The Secret” обяснява точно как наистина се материализират мислите.  „Тайните послания на водата” – руски филм с участието на японския учен Масаро Емото, който доказва, че дори клъстерите на водата променят структурата си в тялото според това в какво емоционално състояние сме. Затова казваме, че водата носи информация. Друг подобен филм е  „Мистерията на живота” (What Te Bleep Do We Know). Има вече и много литература.
Човечеството върви в посока на ускорено развитие. Скоро четох една статистика, че от 1900 до 1950 година се е удвоило количеството информация, с която човечеството е разполагало за предишните 6000 години.  От 1950 до 1970 година още веднъж се е удвоило. И за следващите 10 г. – отново, и т.н. Ние живеем във века на най-скоростните открития. Но вътре като че ли сме много мудни, имаме все още много съпротиви към заливащите ни отвсякъде научни доказателства.
-   А какво е обяснението? 
-   Най-елементарно обяснена тази теория - поне от опит знам, че най-лесно се възприема това обяснение -  е,  че енергията има три агрегатни състояния като водата (поне ние знаем за толкова)– газообразно, течно и твърдо. И можем да го сравним с това, че мисълта е газообразното състояние, словото – течното, а събитието, случката, материализираното нещо, фактът –твърдото. И така както водата независимо от агрегатното си състояние е вода като химически състав, като качество, така и каквато е мисълта, такава ще бъде и случката. Същата като качество.  Ако сме вибрирали на негативна честота в мисленето - негативни неща ще се случат. Сменило се е само агрегатното състояние, няма как да се смени качеството.  А пък словото по средата – понеже звуковите вълни са на прехода между света на нематерията и материята,  затова и Библията започва с „В началото бе словото” , помага да се материализират нещата, които мислим.
-   А как да се научим да управляваме мислите си?
-   В книгата на Кехоу има прости и ефикасни формули. Обикновено най-гениалните неща са най-простички, но ние сме свикнали да търсим нещо сложно. Човек трябва да започне да си повтаря това, което желае. Законът, че количествените натрупвания водят до качествени изменения важи и за света на материята, и за света на нематерията. Така както поговорката: „Една лъжа повторена 100 пъти се превръща в истина”  – на всеки се е случвало, сигурна съм. Излъгал си веднъж, втори път, пети път и накрая си казваш: „Ама аз това си го бях измислил или наистина беше станало?” и започваш сам да си вярваш и да не можеш да направиш разликата. Човек трябва да започне да си казва: „Аз днес съм по-добре от вчера” - и не е нужно да лъже фантасмагорично, че се чувства прекрасно, ако не се чувства така, но винаги може да си каже, че днес е поне малко по-добре от вчера и това няма да е лъжа . В същото време трябва да бъде с „добре”, а не с „лошо”. Подсъзнанието слуша какво му се говори. Ако  кажа „Аз НЕ СЪМ зле”, то не разбира думичката „НЕ”, а само „ЗЛЕ”. „Аз НЕ СЪМ глупак”, но то чува само „ГЛУПАК”. Много е важно да си говорим с позитивни утвърждения.  И ако си казвам „Днес съм по-добре от вчера”,”Днес успях да се справя по-добре от вчера”, и това е системно, без да спирам - може да се наложи да си го повторя  10 000 пъти, месеци наред, но ще дойде онзи момент, в който количествените натрупвания ще се превърнат в качествени изменения. И това, което до ден днешен сме си го повтаряли като техника, ще се превърне във вяра. И дори в началото да се е показвало дяволчето от едното рамо и да е казвало: „Абе, повтаряй си ти, защото така го прочете или Мадлен така ти каза, механично си го повтаряш, не го вярваш”, трябва да не се спира... И в един момент сами не се усещаме как дяволчето е изчезнало и това, което сме си казвали, се е превърнало във вяра. Самовнушението действа и на този принцип, който изглежда почти механичен - натрупва се, натрупва се и става.
-   Освен повторението, че днес съм добре, и още по-добре, какви други техники могат да се използват за предизвикване на положителни промени в живота ни?
-   Визуализация. Т.нар. мечтания с отворени очи, при които си представяме не само факти, а събитията с емоции.  Все едно влизаме вътре във филм, представяме си мечтаното като случило се, с най-малките детайли. Представям си например как синът ми си е взел изпита и как подскача и се радва. Или как някой мой пациент вече се е справил с проблема и му светят очите, доволен и щастлив е. И за самата себе си си представям... При визуализацията с емоция сменям вътрешната си вибрация. Преживявам мечтата като случила се и започвам да вибрирам на тази честота и да я привличам като магнит и съответно вероятността наистина да се случи се увеличава.
-   Т.е. да разбирам ли, че можем да помогнем на пациента, на сина, на някой, комуто искаме да помогнем, а не само на себе си?
-   Да, стига той самият да иска. Ако той не смята, че трябва да му е добре – нещата опират до неговото собствено желание.
Друга техника е планирането.  Да си направиш план - за 3, 6 месеца или 1 година. Достатъчно е да го напишеш на хартия,  да сложиш срок и отговорник – себе си, естествено, и след това да отчиташ пред себе си свършеното. Защото когато сме с хаоса в главата си казваме: „Да, да, знам горе-долу какво искам да се случи”, но когато си го напишем, първо го осъзнаваме много по-добре, второ – изваждането му на белия лист ни прави по-отговори за ставането. Освен това към чувството на удовлетвореност от изпълненото се добавя гордост, че аз лично съм го направила, защото съм довела нещата от А до Я –аз лично съм решила, планирала съм го, извършила съм действието, консумирам резултата от постигнатото.
Разбира се, плановете трябва да са реалистични. Аз не мога да скоча 210 см като Стефка Костадинова, защото съм висока 158 см. Нито да науча китайски за две седмици. Ако планът е реалистичен като срокове и съдържание, тогава вероятността нещата да се случат нараства.
-   А възможно ли е да създаваме негативни случки в живота на други хора с мисълта си? Да правим магии, да урочасваме, да влияем негативно енергийно? Ако човек изпитва дива омраза към някого, може ли да му навреди?
-   Не мога да съм сигурна. Според мен, ако един човек е пълен с любов, той е защитен от всички подобни въздействия. Аз не отричам наличието на такива феномени, както и наличието на един милион шарлатани.  Сигурно донякъде е възможно да засегнеш някого, но не особено, защото това, което на всекиго се случва зависи най-вече от онова, което той самият мисли, начинът, по който той самият чувства нещата. И ако този човек е пълен с добро, любов и вяра, няма логика да може някой зложелател да го досегне по този начин.  Опитът му да повлияе ще стигне донякъде, но ще спре. 
-   А ако една майка например много се страхува за детето си и си представя най-ужасни неща, които му се случват?
-   А, това е различно. Страховете не са желанията. В „The Secret”, и не само там, се прави огромна разлика между това, което са дълбоките ни намерения и онова, което са страховете ни. Реализират се дълбоките ни намерения, не страховете ни. Иначе трябва да се побъркаме, защото няма човек, на когото да не му минават притеснителни мисли за близките. Ако те се реализиха, щяхме да живеем в някакъв катаклизмичен свят. Но в крайна сметка майката се притеснява да не стане нещо на детето й, което означава, че най-дълбокото й намерение е то да бъде добре и да бъде щастливо. Едно са страховете, друго са намеренията. Има хора, на които в действителност се случват лоши неща, но те дълбоко в себе си вярват, че са лоши, дефектни и заслужават да им се случат такива неща. И тогава, без да си дават сметка, си ги самопричиняват.
-   В книгата си Кехоу разказва за хора, които са се излекували от тежки, нелечими заболявания само със силата на мисълта. Случвало ли се е във вашата практика?
-   Да. Направихме и едно предаване в „Имаш поща” с един дядо, който се е излекувал точно с помощта на книгата на Кехоу. Беше успял да се справи с тумор на пикочния мехур. Разбира се, ходил е на лекар, направил е всичко, което медицински е трябвало да се направи. Самите лекари след това са били страшно изненадани от тази спонтанна ремисия. Обикновено лекарите я наричат чудо. Тук искам да подчертая дебело, че един проблем трябва да се атакува от две страни – и от физическата, и от душевната. Но има страшно много доказателства за това, че само атакуването от физическата страна, при всичката кадърност на нашите доктори, ако не бъде подплатена с вяра отвътре – просто нещата не се случват. Това, за което призовавам е да се добави отвътре вярата, а не да не се ходи на доктор. Доказано е, че невярващите трудно ще се излекуват.   
-   Вярвате ли в кармата?
-   Струва ми се, че не може да има абсолютна карма. Със сигурност има някакви тенденции в пътя, по който трябва да минем, но свободните избори, които правим - с какво темпо ще се придвижваме или по коя отбивка ще завием, са наши. Предначертана е по-скоро крайната цел.  Иначе не би имало смисъл изобщо съществуването на човека. Мисля си, че сме тук да растем,  да осъзнаваме някакви неща, постепенно. А това напоследък става все по-ускорено. И да избираме, за да има някаква наша заслуга. Осъзнатостта ни да бъде наше собствено постижение. 
-   Кармата свързана ли е с прераждане? Веднъж ли живеем според вас?
-   На този въпрос кой може да даде отговор? На мен ми е логично да има прераждане, но ако някой каже с абсолютна сигурност, то той вероятно ще е някой от малцината посветени на планетата.  Нямам въобще претенции да съм от тях. Аз драпам всеки ден, зрънце по зрънце, за да ми расте осъзнатостта.
-   Ваши колеги с помощта на регресивна хипноза връщат хора до спомени за минали животи.
-   Да, има много такива случаи с регресивна хипноза, описани научно. Как човекът се връща и започва да говори на друг език, как описва самоличността си, проверява се след това исторически и се установява, че такъв човек е живял в това село, в тази държава, през тази година – нещо, което няма как да се знае. Тук, разбира се, винаги може да има субективизъм. Мисля си, че все още не сме на нивото да знаем категорично, по-скоро можем само интуитивно да приемаме или да отхвърляме. Всичко друго в природата има биоритъм, спад и възход. Каква е логиката да има само веднъж  живот и смърт?
-    Смятате ли, че лошите ни постъпки ни се връщат по някакъв начин?
-   Вероятно, но не непременно от хора. В симсъл – каквото почукало, такова се обадило, но това не означава, че някой човек трябва да ни отмъсти за лошото.  Смятам, че има баланс и вселенска справедливост, която понякога се разминава с нашата човешка. Когато на някого му е много трудно, казваме „Е, колко е несправедлива съдбата”, но после разбираме, че благодарение на това човекът се е научил на нещо, което е било полезно. Една вселенска справедливост, когато понякога може би се различава от нашите тесни човешки представи.
Ако излъчваш съзнателно зло и вредиш, вероятно по някакъв начин след това си патиш сам. Най-малкото, защото човек, който е способен да го направи, няма как вътрешно да се преживява като щастлив. Той вибрира на негативна честота. Това са недоволни хора. Дори със самия факт, че са такива, те са наказани.   

# 10
  • Мнения: 9 991
Да чела съм ги такива книжки за позитивното мислене и че мисълта след време '' придобива форма'', и трябва да се мисли позитивно за да се случват хубави неща. Ами до там съм съгласна ,че има хора каквото им да се случи не са доволни и щастливи , тъка съм съгласна, ама аз лично като не съм на кеф колкото и да се мъча да мисля позитивно и не става, а когато съм щастлива и да искам не мисля негативно.

# 11
  • Мнения: 11 306
Дивана, спести ми подробното описание. Аз съм любител на "Тайната" на Ронда Бърн и не мога да спра да я хваля колко много ми помогна да се оттърся от натрупания в мен негативизъм и да гледам на света оптимистично и заредена с енергия.

# 12
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Мисля само хубави неща за позитивното мислене.  Laughing

# 13
  • Мнения: 1 072
Втресена, помисли позитивно и си измисли нов ник. Ще ти помогне.  Grinning

# 14
  • Мнения: 502
  Музиката дава отговор на всички такива въпроси!
http://youtube.com/watch?v=YbJqswLi3uE&feature=related
  Днес ми е празнично!Честит празник на всички!

Общи условия

Активация на акаунт