С мъжа ми решихме да го направим заедно, така както когато им съобщихме, че ще се женим. Естествено реакцията ще е много бурна и за съжаление тежка. Но знаем, че не може без това. Просто малко или много им го дължим. Неговите родители са изключително мили и отзивчиви хора. Свекърва ми, не веднъж ме е подкрепяла при скандалите ми с мъжа ми. Заставала е зад гърба ми, утешавала ме е, сърдила му се е. Дори ми се е чудила как изобщо го търпя. Свекър ми винаги се е опитвал да ми помага, така както би се очаквало от мъжа ми ( всеки път, като е идвал у нас е измивал, я балкон, я хол, я кучето е разхождал, гледал е децата ни много кратно). Помагали са ни с пари, предмети и какво ли още не. Много ни обичат и много обичат мен. С мъжа ми сме заедно от 12години, а с брак - от близо 6г.
Много се тревожа, че нашата раздяла ще ги разбие тотално. Дъщеря им също е разведена с едно дете на 6г. и живее с тях. Тежко понесоха нейния развод и сегашния й живот. Но нямаха избор.
Истината е, че този разговор и начина, по който предполагам нашите родители ще приемат фатка, че се развеждаме ме плаши сто пъти повече, от колкото мисълта, че ме чака съвсем нов, непознат живот, с който ще се боря и ще живея сама ( може би поне известно време).
Как протече при вас тази ситуация, моля ви, разкажете, споделете, помогнете ми със съвет.
Благодаря ви, и се извинявам, ако е имало такава тема преди, но с търсачката не успях да намеря.