Аз не.Всяка сутрин ставам с някаква досада и отегчение.
Работата ми е свързана с много хора и повярвайте ми нагледала съм се на всякакви индивиди-
изнервени,нагли и невъзпитани и направо понякога се усещам,че започвам да се държа като тях.
Е не винаги е така ,има и хубави моменти ,но напоследък май се замислям да напускам нещо.
Но не събирам кураж,тъй като нашият град не предлага много възможности за избор.
Та при вас как е ?
Работата ми е свързана с много хора и повярвайте ми нагледала съм се на всякакви индивиди-
изнервени,нагли и невъзпитани и направо понякога се усещам,че започвам да се държа като тях.
Е не винаги е така ,има и хубави моменти ,но напоследък май се замислям да напускам нещо.
Но не събирам кураж,тъй като нашият град не предлага много възможности за избор.
Та при вас как е ?
Като знам сутрин, че отивам нататък, чак ми се реве. С въже трябва да ме теглят. И то не защото ме мързи, а защото обстановката в офиса е непоносима и се чувствам тотално смазана психически. Много е лошо да обичаш работата си, а да ненавиждаш работното си място. Даже от известно време си мисля да напусна ... 
Работата ми е интересна, а колегите са много готини!!!! 
ама...Да, с кеф идвам на работа.