Аз съм Българче

  • 2 514
  • 42
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7 263
Аз съм българче


Аз съм българче и силна

майка мене е родила;

с хубости, блага обилна

мойта родина е мила.

 

Аз съм българче. Обичам

наште планини зелени,

българин да се наричам -

първа радост е за мене.

 

Аз съм българче свободно,

в край свободен аз живея,

всичко българско и родно

любя, тача и милея.

 

Аз съм българче и расна

в дни велики, в славно време,

син съм на земя прекрасна,

син съм на юнашко племе.


Ако някой от вас е позабравил това прекрасно стихотворение нека си го припомни, а ако има такива които не го знаят нека го научат!
Не е трудно - слушах го миналата седмица във фоайето на един гръцки хотел - рецитираше го 2 и половина годишен къдрокос палавник и признавам си ме насълзи.
Не зная дали темата е за тук, не зная и какво ще излезе от нея но имам нужда да излея болката събрала се в душата ми.
Прекарах прекрасна седмица в южната ни съседка, неверояни условия, невероятно обслужване, чистота, тишина, просто райско кътче.
На 01.05 32 хиляди коли са преминали Българо-гръцката граница. Средно по 2-ма души ....
В това естествено няма нищо лошо, дай боже и повече българи да могат да си позволят да пътуват в чужбина.
И дай боже имат очи да видят, уши да чуят и най-вече ръце и ум за да го повторят у нас.
Да именно да го повторят!!!
Гледах прекрасните гръцки улици, хотели, магазини, заведения. Отношението и обслужването - перфектни във всяко едно отношение и колкото ми се пълнеше сърцето, толкова се и свиваше!
Защото "Наште планини зелени" - станаха бетонни бункери - вижте Банско, Пампорово и Боровец ....
Защото морето ни вече е едно мръсно водно пространство обградено с бетонни мастодонти.
Защото градовете ни са с по 7 МОЛ-а, а град като Солун има само един.
Предполагам че мойте "Радини вълнения" са спохождали всеки пътуващ в чужбина българин и въпреки това не преставам да се питам.
Защо?!
Защо като минахме границата всички изведнъж взеха да спазват пътните знаци?
Защо превърнахме прекрасната си природа в пустиня, а аз видях с очите си как съседите ни са превърнали пустинята в природа?!
Защо пазим чисто като сме навън, но в родната си държава не го правим?!
Защо не се опитаме поне малко да бъдем по-учтиви към сънародниците си, като клиенти в родните ни курорти след като навсякъде по света към тях се отнасят добре?!
Защо ..........
Надали въпросите ще свършат скоро и надали ще намерят тук своя отговор, но ако накарам поне 100 от вас да се замислят, поне 10 от вас днес да не си изхвърлят боклука извън местата на които трябва, поне 1 от вас да спази пътните знаци - ще съм доволна!

# 1
  • Мнения: 227
Темата ти е много хубава.И да,мислела съм за това(макар да не съм излизала навън).Да и на мен ми се свива сърцето и ми става болно.
Дано повече хора мислят като нас.

# 2
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Защо? ми щото

Аз съм българче
обичам вино и ракия
живея си в помия
и жена си бия

Аз съм българче
и пафкам фасове, тревици
нищо, че съм безработно
имам кабелна и зяпам цици

# 3
  • varna
  • Мнения: 676
Какво да ни задържа в милата ни родина???Животът тук стана ад,но въпреки всичко не бих живяла на друго място,в друга държава.Сигурно ще ме сметнете за луда,но все пак държа на корените си,привързана съм към страната си,колкото и скапана да е тя.

# 4
  • Plovdiv
  • Мнения: 2 100
За първи път ли напускаш пределите на родината, защото обикновен тогава човек потъва в такива размисли. Аз също много пъти съм се замисляла над тези въпроси започващи с Защо. Но от близо две години живея и уча в Англия и мога смело да кажа, че и тука имат доста кусури за оправяне и не са чак толкова перфектни колко ние си мислим или колкото изглежда през очите на туриста. Когато поживееш и се сблъскаш с техния манталитет и начин на живот ще разбереш, че има също толкова много въпроси започващи със Защо.

# 5
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 785
Ето, Лени, не тъжи Simple Smile
http://www.bgpetition.com/greece/index.html

# 6
  • Мнения: 1 517
Натъжих се...

# 7
  • Мнения: 7 263
bubina същата работа съм и аз  Sad
LOLI{P} съвсем не мила, съвсем не. Още в далечните соц години имах редкия шанс да пътувам в чужбина и то не само в соц лагера. Била съм в повече от 12 страни в Европа по всякакъв повод - гости, екскурзия, работа и т.н. И въпреки това при всяко мое излизане чувствам винаги едно и също - гняв и яд, че в прекрасната ни страна нещата се променят супер бавно, в някои области слава богу към добро, но в други към тотална катастрофа.
Бу мерси за линка.

# 8
  • Мнения: 49
Lennyh, темата ти докосна сърцето ми, защото точно в момента се завръщам от такава седмица. Тя не беше първата ми в Гърция, надявам се да не е и последната ми! И да, отивам там, за да избягам от въпросите ти! Въпроси, на които аз не мога да отговоря!!! Колкото и да се опитвам... Дотолкова вече не ми се завръща в България, защото се уморих!
Уморих се от онази плашеща отчужденост, която се настанява във взаимоотношенията ни. Уморих се от сърдитите и гневни погледи - на близки, познати, колеги, съседи. Уморих се да се усмихвам, а отсреща да ме питат какво съм се ухилила такава, толкова ли ми е хубав животът. Уморих се да гледам мръсотията, безхаберието, бездуховността! Уморих се да живея без цветове!!! И затова при първа възможност бягам! В едно малко градче, където гръцката ми съседка всеки път ме посреща усмихната, мила, внимателна. Не говорим на един език, но пак се разбираме...
Когато се запознах със съпруга ми преди осем години, още на първото качване в колата му ме помоли да си сложа колана. Никога не кара с повече от позволената скорост, навлезем ли в населено място, веднага намалява до 50 км. Никога не си позволява дори една бира, ако ще кара! Живеем в грозен панeлен квартал, в обикновен панелен апартамент. Сложихме си саксийки пред вратата, да ни е хубаво...Изпочупиха ми цветята и ми окрадоха украсите по саксийките!
Това не значи, че идеализирам Гърция. Но е факт, че там съм щастлива, много при това! Защо ли????

П.С. При всяко посещение гръцките ми приятели научават по нещо ново за България! С гордост говоря за произхода си и за родината си!

# 9
  • Мнения: 7 263
nista благодаря ти за прекрасния постинг. Имам приятели на много места по света и дори и приятелите ми, които не са Българи посетиха моята страна, за да видят това, за което им говорих. Все още намирам начин да им покажа красотата на Рила и Родопите и на някои вече почти не останали кътчета от Черноморието ни.
И въпреки това точно тези неща, за които и ти пишеш всеки път ме впечатляват. Няма страна, в която влизайки в магазин да не ми свалят всяко нещо, към което погледна. А тук докато благоволят да ме видят понякога вече съм си излязла от магазина.
Няма страна, в чиито заведения да не съм се чувствала като гост, а не като брашнен чувал за изтупване в родните ни такива. Да не говорим за качеството на това, което получаваш.
А за отношенията между хората, просто не ми се мисли - хубавото е, че съм се обградила поне с приятели, с които не усещам тази студенина и тази налудничавост на ежедневието, но опитам ли да си подам носа от кръга на близките ми приятели и се блъскам в бетонна стена от безразличие, злоба и завист.

# 10
  • Габрово
  • Мнения: 336
Няма един отговор на този въпрос. Много са. И всеки води до друг въпрос. Но си мисля, че нещата лека полека се подобряват (имам примери). Сега може да са единици тези, които се замислят над тези въпроси, но с всяко поколение ще стават все повече. Вярвам, че внуците ни ще живеят по-добре, ще бъдат по-доволни и по-усмихнати.

Може би няма да видите връзката, но искам да ви споделя и един друг прочит на това стихотворение, който видях в Дома на Хумора в Габрово преди години. Това, според мен е един от отговорите на тези въпроси.

Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам -
ит из фърстли джой фор мене.
Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.
С ТИР-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч - фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клъб фор стриптийз.
Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.
Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф дъ уърлд!

# 11
  • Остров Приятелство
  • Мнения: 648
Lennyh, темата ти докосна сърцето ми, защото точно в момента се завръщам от такава седмица. Тя не беше първата ми в Гърция, надявам се да не е и последната ми! И да, отивам там, за да избягам от въпросите ти!........

Това съм го казала АЗ Peace, с разликата, че в моите саксии се плюят дъвки и гасят фасове....а живея в едва 4 етажен блок с 8 апартамента, от които един е празен....пък после ме питайте, защо искам да се махна от тук Confused

По повод стихотворението - опитвам се да науча сина си да го рецитира, но си задавам макар и тъжно понякога въпроса "Защо"  Sad

# 12
# 13
  • Мнения: 1 212
Много боли от тези сравнения .
Факт е, обаче и че почваме да ги правим когато сме навън , зад граница .
И още по лошото е, че почти навсякъде  Confused
Щом ни боли все пак , значи има надежда  Peace .... ако не за нас , то за идното поколение.
Надявам се поне да е така .
Изключвам само примера с МОЛ овете, като причина за нещастията ни .....
Познавам други европейски градове , където този тип организация на потребителските нужди е решен прекрасно именно с концентрация на такива центрове за покупко - продажба и то никак зле  Peace
Всичко е въпрос на далновидност при градоустройствените дела и съобразяване с локалните възможности и потребности ....
Загреб е един такъв пример .

# 14
  • Мнения: 1 418
На мен ми направи същото впечатление Турция...
Там от пустинята правят оазис...тук от оазиса
пустиня...Различни приоритети явно...за наше
съжаление.

Общи условия

Активация на акаунт