здравейте преди 5 години се запознах с настоящият ми съпруг. той беше в развод и имаше дъщеричка на почти 3 год. направо ангелче. така започнахме много бурна връзка и така след 2 години и ние се сдобихме с момченце. да ви кажа много беше трудно отношенията с бившата му съпруга много се променяха през годините ту бяха перфектни ту не много добри. дъщеря му живее при майка си но е имало години в които и по няколко месеца е била при нас. много се обичат с братчето си и много им е мъчно като се разделят. наскоро приятелка попадна в същата ситуация не знаех какво да я посъветвам. може би като знам колко трудности съм имала нямаше да се "хвана на хорото" ама пък иначе много си ги обичам и двете деца и си заслужават всички жертви и лишения. споделете подобни съдби интересно ми е да разбера как е било при вас
- Публикувана: 14 май 2008, 10:59 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2008, 13:56 ч.
грижи за неговото дете
Аз май няма да съм от полза много....но нали питаш как е при нас. При нас просто дребната дори не знае за наличието на брат и се надявам да не научава скоро. Изобщо нямам намерение да я пращам при БНД и новата кифла, дет се прави на кроасан. Проблемът е да не започнат баба/дядо- опозиция да искат да събират внуците да ги виждат заедно....Щото няма да стане! А защо никога няма да пратя дечко си при новата - просто никога няма са й простя на девойката, че точно тя е причината БНД рязко да се фръцне подир нея и да забрави за всичко! А и като гледам девойката никак не гори от желание да вижда моето дете - това било грижа на БНД, а не нейна....Нямам коментар!
Съжалявам, че съм така рязка...но аз съм от другата страна просто!
Съжалявам, че съм така рязка...но аз съм от другата страна просто!
Аз бях в такава ситуация.С детето на БНД в началото имахме конфликтни ситуации, но много бързо всичко си дойде по местата.Живеехме заедно.Грижите по него бях поела почти изцяло.Като се започне от прането и яденето , та до уроците и ходене на родителски срещи.Постепенно и той свикна с мен, даже си бяхме партия срещу баща му в някои ситуации.Но.... стана така , че ние се разделихме.Той страдаше, аз също.На моята дъщеря казвам, че има батко, но тя не го познава.Аз бих искала да се познават, но не знам дали ще стане.
Моята дъщеря също има по-малко братче, което е вече на около 1,5 години - виждала го е два пъти и до там, не гори от желание да го вижда а и аз 
, няма негативни емоции към майката на детето /не ми се прави на кроасан/, напротив изказах й най-искренни съболезнования когато разбрах че е бременна, но това не значи че съм склонна баща й да го разиграва филма - "голямото щастливо семейство и всички деца на куп". Нито искам да виждам горкото момиче, нито детето й.
, няма негативни емоции към майката на детето /не ми се прави на кроасан/, напротив изказах й най-искренни съболезнования когато разбрах че е бременна, но това не значи че съм склонна баща й да го разиграва филма - "голямото щастливо семейство и всички деца на куп". Нито искам да виждам горкото момиче, нито детето й.
Синът ми не познава другото дете на създателя си макар че знае за съществуването му. Аз съм категорично против това познанство защото бившия и сегашната му са изключително неуравновесени и ненормални същества и смятам че детето ми няма място при тях / не че и те са се засилили да го виждат де /. Съпругът ми има дете от предишния си брак, с което поддържа контакт и не е имало проблем да бъде с нас. Двете ни деца се познават и никога не е възниквал сериозен проблем когато са били заедно. Един ден когато имаме общо дете смятам, че ще е съвсем нормално и естествено те да се познават и общуват като членове на едно семейство.
Много е успокоително, като прочетох всичко това и като разбрах, че има и други жени с моята съдба.
sunny_777, никакъв съвет неможеш да дадеш на приятелката си, защото всеки гледа със своите си очи. Мисля, че е достатъчно да знае през какви тръни си минала и сама ще прецени по коя пътека да тръгне. Пъък... "каквото сабя покаже".
sunny_777, никакъв съвет неможеш да дадеш на приятелката си, защото всеки гледа със своите си очи. Мисля, че е достатъчно да знае през какви тръни си минала и сама ще прецени по коя пътека да тръгне. Пъък... "каквото сабя покаже".
Ние с моя мъж нямаме брак, живеем от 2години заедно, има син на 5,5 г. Много е сладък и аз много го обичам, като мое. Ако имаме един ден свое дете, бих му позволила да се вижда с братчето си,никога няма да го спра. Малкия живее при майка си, тя малко ни създава проблеми. Разбирам,че е разстроена,ама би трябвало да гледа вече напред и да не ни се меси в нашите работи, да мисли кое е добре за малкия, а тя прави точно обратното. Във всеки възможен случай ни прави напук и така тя развали отношенията на мъжу ми и неговата майка. Малкия от 3 седмици не сме го виждали и ми е много мъчно за него. 
, а и не само на мен..... Жалко за хубавото дете, точно сега най важните години за възпитанието му.
, а и не само на мен..... Жалко за хубавото дете, точно сега най важните години за възпитанието му. 
с изкючение на didi_hris всички останали са от другата страна сигурно и аз за бившата съм новата кифла макар да нямам нищо общо с развода му. разбирам я жената ама ако сме зрели хора има и други начини макар че не зависи от мен и нея а от моя и нея а това е друго. а didi_hris дай боже да си имате едно бебче ще видиш колко още по тежко става ама да не те плаша при всеки е различно желая ти късмет
с изкючение на didi_hris всички останали са от другата страна сигурно и аз за бившата съм новата кифла макар да нямам нищо общо с развода му. разбирам я жената ама ако сме зрели хора има и други начини макар че не зависи от мен и нея а от моя и нея а това е друго. а didi_hris дай боже да си имате едно бебче ще видиш колко още по тежко става ама да не те плаша при всеки е различно желая ти късмет
Кво значи тежко, бе мила????
Като ти тежат децата-чужди или свои-не се хващай на хорото...Ма ти ако си знаела,нямало да се хванеш-еми да не си почвала "бурна връзка" с таткото...
Кво значи тежко, бе мила????
Като ти тежат децата-чужди или свои-не се хващай на хорото...Ма ти ако си знаела,нямало да се хванеш-еми да не си почвала "бурна връзка" с таткото...
Като ти тежат децата-чужди или свои-не се хващай на хорото...Ма ти ако си знаела,нямало да се хванеш-еми да не си почвала "бурна връзка" с таткото...
с изкючение на didi_hris всички останали са от другата страна сигурно и аз за бившата съм новата кифла макар да нямам нищо общо с развода му. разбирам я жената ама ако сме зрели хора има и други начини макар че не зависи от мен и нея а от моя и нея а това е друго. а didi_hris дай боже да си имате едно бебче ще видиш колко още по тежко става ама да не те плаша при всеки е различно желая ти късмет
с изкючение на didi_hris всички останали са от другата страна сигурно и аз за бившата съм новата кифла макар да нямам нищо общо с развода му.
Мислех , че въпроса е за отношението между втората или поредната жена на един мъж към детето/децата от предишни връзки.На първо място за мен поне е факта, че децата нямат вина за раздялата на родителите им и не трябва да са потърпевши от неразбирателствата между тях в последствие.Второ - не е много трудно да се положат усилия и малко компромиси , ако е нужно , за да се разбира една жена с децата на съпруга си.Трето - който реши да започва връзка с човек имал семейство и деца съответно, трябва да може да понесе и трудностите, предизвикани от това.
Малко дълъг стана поста ми, и може би пообъркан, но тук говоря и като "новата кифла" макар и вече да не съм с този човек.Дано някой да прочете това, защото май не се допускат външни хора тук.
Кво значи тежко, бе мила????
Като ти тежат децата-чужди или свои-не се хващай на хорото...Ма ти ако си знаела,нямало да се хванеш-еми да не си почвала "бурна връзка" с таткото...
Като ти тежат децата-чужди или свои-не се хващай на хорото...Ма ти ако си знаела,нямало да се хванеш-еми да не си почвала "бурна връзка" с таткото...
Според мен на момичето не му тежат децата, а бившата...
Макар аз самата да съм бивша като чета понякога и ужас ме хваща... Да се крие от детето, че има брат или сестра е просто
...за бившата съм новата кифла макар да нямам нищо общо с развода му. разбирам я жената...
Не, не я разбирай
Аз имам половин сестра. А сина на 2-та жена на баща ми, с които нямаме никаква кръвна връзка смятам за брат. Не мога да си представя да крият от мен, че имам сестра.
Децата са си деца - на бившия, на бъдещия, на настоящия... те проблеми рядко създават. Проблемите идват от родители, за които е невъзможно да отделят собствените си чувства от нуждите на детето/децата си.