Ще си имаме бебе !

Ами май на мен се пада честта да се запиша първа тук!!!!!!!

Много исках да си имаме второ детенце, и затова в началото на годината започнахме да работим по въпроса! Както се досещате не стана така като си мислех/ веднага/!
Реших да не се шашкам, за да не психясам и да усложня ситуацията!
Така в месеца когато бяхме се отчели само веднъж/10,2004/,
се оказах бременна. Това бе най-напрегнатия и изнервен месец откакто работихме по въпроса. не съм следяла овулация, цикъл абе нищо.

След като няколко дни подред се чувствах много странно си направих тест, но по-скоро понавик го направих

Когато видях дветв чери преди да ми е закъсняло още, немога да ви опиша как се почувствах!
Щастлива ооооооооооооо не! Такъв стах ме раздруса, паника, гняв. Немога да ви обясня , защо след като го исках от толкова време това дете!

С ваша помощ момичета, със тази на съпруга ми и майками сега съм една щастлива бъдеша мама.

В Четвъртък съм на преглед. Стискайте ни палци!

Момичета, само господ знае кога е най-подходящия момент да ни изпрати малките бонбончета! Не му се сърдете, когато изчаква, значи още не е настъпил момента! Търпение и успех!
Чакам ви в отбора на бъдещите мами!
Блсгодаря ви за всички добри думи, за подкрепата и затова, че сте неразделна част от моя живот вече толкова месеци!

Е и аз да се пристраша и да се представя тук.
Както знаете аз съм Красимира, след сватбата както и преди това имах огромно желание за бебе, но бъдещия ми мъж искаше да изчакаме и така след разговори по между ни решихме да си имаме.
Така след спиране на хапчетата и изчакване пробвахме и за наша голяма радост стана от първия път, някои даже казват че след противозачатъчните може да се получат и близнаци, но за сега е едно

Хайде, и аз да се разпиша тук
Нашите опити започнаха през март 2004, аз бях с доста нередовен цикъл- не знаех кога ми закъснява, просто защото не знаех кога трябва да ми дойде. Първи цикъл- не много сериозни опити, все още не ни стискаше. Втори цикъл- вече с мерене на БТ: профилактичен преглед в края, при който ме стреснаха. Целите ми яйчници били в кисти, няма ову, противозачатъчни за цели 3 месеца. Ама нали съм Тома Неверни, отидох за второ мнение, но вече бях започнала от 1 седмица противозачатъчните. Оказа се, че няма никакви кисти, но не можеше да прекъсвам така хапчетата и искам, не искам ги пих 28 дни, с непрекъснато кръвотечение заради тях Четвърти цикъл : отново лишени от възможност за бебче, защото се лекувахме от гъбички и не трябваше да бебеправим.Пети цикъл: предстоеше ни море, но не знаех кога трябва да ми е овуто и само се шегувахме колко романтично би било, ако си направим морско бебе. Няколко дни след като се върнахме от морето, започнах да чувствам, че става нещо различно..След 2 седмици направих тест, бях сигурна,че ще е положителен , но въпреки това се разплаках като видях 2 много ясни чертички
Е, това е! Съжалявам за телеграфния стил, но нещо нямам вдъхновение днес

Да,ще си имам бебе!!!Много съм доволна и щастлива.
Настроена съм положително след многото неуспешни опити,вярвам 4е сега вси4ко ще е наред.Изживяването ,което имах след като видях положителният тест е неописуемо.Дано всяка една от вас го изживее.
Обадих се веднага на скъпия да му съобщя новината,но не го 4увах какво ми говореше...после излязох навън,нямаше място където да се дяна,идеше ми да викам.Плаках.Щастието ми е огромно.Трябваше да кажа на още някой,на кого?Обадих се на приятелката ми,поплаках и на нейното рамо.Беше страхотна с мен.После се върна детето от у4илище и тук идва най¬смешното.Видя теста,попита: "Това термометър за уста ли е?".Не,мили4ко,това е тест за да разбере мама ще има ли бебе или не!Дъщеря ми възкликна:" Аааа, ще са две моми4ета,зна4и близнаци ще имаме!!!"
Много се смях на детската логика,щом са две розови 4ерти,зна4и са две моми4ета.Обясних и после вси4ко,но се разтоварих с този смях,макар и доста нервен.Обадих се отново на скъпото да разкажа,много се смяхме него ден,а ве4ерта с мойта приятелка отбелязохме новината в един хубав ресторант¬не мога да не по4ерпq, поводa си заслужава.
Сега 4акам удобният момент да съобщя и на родителите ни.

Мили моми4ета,бъдете силни и вярвайте 4е ще дойде и ващият щастлив 4ас .Благодаря ви,4е сте с мен винаги !!!!      

трябваше да ми доиде на 18,стана 19...............20...........21..........24 и аз реших да си направя тест като бях почти сигурна ,че теста ще е положителен,но чертичката беше само една,бях много разочарована.Днес на 26 ставам и реших да отида до аптеката да си купя отново тест,правя го и.........чертичките са 2,едната доста по бледичка.звънах на бъдещият татко да му кажа новината и се разплаках .Сега още не мога да повярвам,в четвъртък ще ходя на лекар и ще ви разправям.а вие стискаите палци всичко да е наред

Момичета , прочетохте ли това ?!

И след първи , втори , трети и четвърти постинг , не ви ли направи впечатление , че се записват именно това - ИСТОРИИ !

В темата не се задават въпроси и не се отправят честитки дори , а просто всяко момиче , което е постигнало заветната на всички нас - тук мечта , разказва историята си .
С две думи , тук пишат успелите да видят двете чертички , а останалите четем .  Та затова и е ВАЖНА тема ! В обикновенна тема ( пример - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=8218 ) честитим и коментираме с щастливите момичетата.

Ето и моята история.Започнахме бебеправенето април месец 2004г. и след няколко неуспешни месеца реших да отида на лекар.Започнах да си следя БТ,имах течение,което лекувахме(и двамата с любимия).Според изчисленията на БТ овуто трябваше да ми е на 02.09,но за последно решихме да пробваме на 03.09 сутринта и мисля,че точно тогава се е получило.Аз бях се притеснила достатъчно много,защото съм човек който иска нещата да стават веднага,но това е грешен подход.Това е моята история.Сега сме много щастливи и се надяваме май месец да се радваме още повече,когато на бял свят ще се появи плода на нашата любов!Искрено вярвайте и се молете и не се отчайвайте!Желая ви от сърце скорошна радост!Успех!

Ето я и моята история. Започнахме опитите в бебеправенето през април 2004г. След като няколко месеца не се получаваше  аз започнах да се притеснявам и отидох при Коларов. Започнаха изследвания, които всички бяха в норма, но все пак не се получаваше, въпреки секса по график и т.н. Накарах приятеля ми да даде спермограма, въпреки, че той вече има дете от предишния си брак. Е резултатите не бяха добри. Решихме по съвет на лекарите да си направи операция. Беше планирана за началото на октомври. През септември бях на поредното си посещение при гинеколога ми, които ми каза, че при такава спермограма не може да се забременее, но все пак да пробваме (точно бях в овулация). Е пробвахме, без да влагаме особени надежди - това беше единият от двата или трита пъти, които сме правили секс този месец ...и то взе че стана. Като видях двете чертички не можех да повярвам - бях толкова щастлива. Чакам с нетърпене края на май/началото на юни за да стана мама.

Пожелавам на всички ви да изпитате тзси радост съвсем скоро

И ние ще си имаме бебе!!!

Решихме да си имаме второ детенце и съответно не стана от раз...след 3 неуспешни месеца си взех тестове за овулация и чудото се случи...и живот и здраве през месец май ще се запознаем с бебчето....

Момичета, от сърце ви желая да изпитате моята радост и съм сигурна, че рано или късно и вас ще ви сполети....

Е,нека да разкажа и моята история,макар че е съвсем обикновена.На 7 август 2004 се оженихме с таткото.2 месеца преди това спряхме са се пазим,но не сме правили целеви опити за бебе.Не следях овулация и т.н.На 20 август ми беше последнят цикъл,след това положихме малко повече усилия в бебеправенето,и се получи.На 15 септември научих добрата новина-бременни сме.Това беше най-щастиливият ми ден досега.И очаквам още повече радост,като се роди бебчо през май.

аз и мъжа ми все още сме в шок. от един месец не се пазим и май взехме, че си направихме бебче. въобще не подозирахме, че ще стане толкова бързо. казвам май, защото имам час при гинеколог чак в понеделник, но пък имам 2 положителни теста и 10 дена закъснение. много сме щастливи!!! пожелавам на всички успех и хубави бебчета!

Да разкажа в кратце.
Аз по принцип имам доста нередовен и неритмичен цикъл. По едно време ме набедиха, че имам и хормонални проблеми. Обясниха ми, че най-вероятно трудно ще бъде с бременеенето. Тъкмо да почна да се лекувам и се заредиха едни лични драми, промени се живота ми, преместих се в друг град и спрях да мисля по въпросите за лечение. Запознах се със съпруга ми и нещата в моя живот се понесоха динамично. Някак си не мислех за потенциалните си проблеми, реших, че когато му дойде времето можем да си осиновим детенце. В един момент се усъмних, че сме направили нещо без да искаме, но теста рече, че бебе няма! Мина време. Стигнахме до сватба. Месец преди датата, спряхме да се пазим. И така си и останаха нещата. Половин година по-късно - към Коледа, започнах да се чувствам странно. Разболявам се - си казах. Пълнеенето отдадох на хапването по празниците. Но много мачках мандарини. Умирах си да ги ям. През акъла ми и грам мисъл за бебе не минава. По принцип имах паузи в цикъла - отдадох ги на стреса. Мина Нова година. На 6ти януари станах по-рано и се отивам да се мотам по пазара за закуски и решавам да си взема един тест. Татенцето спи сладко. Правя си аз теста и и ИЗУМЛЕНИЕ виждам 2 чертички. Веднага си обясних мандариноманията и прочее неща. Като събудих таткото (на минутата с писъци), му обясних, че Дядо Мраз е бил у дома!
Смеха настана по-късно, когато отидох на лекар. Сутринта си бях забравила халката и доктора ми казва. Да, има бременност. Ще трябва да се уговорим, кога да ви приемем за прекъсване. Е, така се разсмях, че едва 2 мин по-късно успях да артикулирам, че нямам никакво желание подобно. И за първи път видях изчервен гинеколог! Той  (съвсем не умишлено и без да ме обижда) решил да ми спести неловките въпроси, а направо да изясни ... Сега имаме един син-халичка у дома,  с най-чаровната усмивка и току що проходил
Късмет момичета! Всеки от нас ще получи своята радост!