Защо го зарязахте?

Първия, защото ми изневери, втория, защото ми писна, третия по взаимно съгласие. Това е основното дето си спомням, че с моя сме от 10 год. и вече спомените ми взеха да избледняват. Ако ме беше питала по онова време сигурно нямаше да ми стигне да пиша с какво ми "бъркаха" в здравето, ама вече май съм позабравила . Нали мозъка е програмиран (поне моя) да ми останат само хубавите спомени от бившите. И до ден днешен сме си приятели с повечето и се чуваме по празници.

...защото го хванах с една девойка в леглото, точно, като по филмите и обеснението беше, че му била приятелка и минавала през квартала и решила да му се обади да си поговорят, станало късно решила да спи у тях, а на въпроса ми защо без дрехи спят - ми бе отговорено, защото им било много топло 
  Е, след такъв смислен отговор, можещ да заблуди 12 годишна, но не и 26годишна жена, как да не го зарежеш???!!!

Първото си гадже го зарязах,защото след едногодишна връзка без секс ми бяхме си първи та след първият път не ми се обади седмица,а аз полудях и после го отрязах,а то горкото се срамувало,ама аз един друг пиеше като смок,мразех го заради това  а един м/у тях беше много богат и ме подтискаше с това

А за изневерите,тоя-богатия се е случвало да сме на дискотека и го виждам с една как отиват в тоалетната,не съм им светила,но бях сигурна,че не пишкат

По темата - вътрешното усещане, че не сме един за друг. Това е причината в повечето случаи, иначе поводите - само ги чаках да ми паднат.

Само веднъж сгреших и след това дълго съжалявах, но не си признах.

Защото направо ми разказа играта - лъжи, алкохол и наркотици в големи количества. Никаква преспектива за стабилни доходи и нормален живот - още по-лошо - бях започнала да си мисля, че така трябва да стоят нещата . Добре, че се отървах .

Още не съм ,но мисля ,че ще стане в най-скоро време.   

Не ме удовлетворяваше начина по който ме обичаха.
Jeny_J ,

С няколко се разделих, защото нямахме бъдеще заедно. Дори в момента не мога да си спомня конкретно моментите на раздяла. Но имаше един, причините за раздяла с който така ме бяха фрапирали, че още помня ясно като бял ден. Човечецът беше на 29, аз в началото на 20-те. На третата седмица ходене (в моите представи все още неангажиращо), нашичкият изръсва: "Ти нали ще ми родиш син?" И това напълно сериозно, въпреки моите опити да го обърна на бъзик.
Една седмица по-късно последва запознанство с неговите родителски тела, последвано от сериозни намеци за сродяване, снахосване, раждане на отрочета (мъжки за предпочитане) и т.н. Аз, млада-зелена и влюбена-загубена, макар и да се съмнявах, че нещата твърде бързо се движат, се опитвах да приемам лежерно ситуацията. След още седмица момъкът ми заяви, че е крайно време да го запозная с моите родители (които живееха на 400 км. от града, в който бяхме ние). На отговорът ми, че е твърде рано да правим прогнози за сериозно обвързване (все пак има-няма месец откакто сме заедно), той отреагира със скандал, последван от плач, нервна криза и заплахи за самоубийство.
В резултат на драмата аз се съгласявам да гледам по-сериозно на нашата връзка. Минават още два месеца, през които установявам, че господинът се опитва да ме забремени нарочно, против моето желание. Следват скандали и сдобрявания, преобладават скандалите. Редовни реплики: от сорта на "искам да ти направя много деца, всичките момчета, за да не мислиш за глупости", "много време отделяш за учене, като се оженим няма да работиш, затова няма нужда и да следваш", "майка ти и баща ти вече не са ти семейство, аз съм ти семейството".
Много пъти исках да скъсаме, но господинчото ме заплашваше, че ако го напусна ще сложи край на живота си. Много се съмнявам, че изобщо някога ме е обичал, просто се беше хванал като удавник за сламка, защото си мислеше, че вече е стар и аз съм последният му влак В крайна сметка реших, че няма смелост да се самоубие и го напуснах като по филмите - реших да се преместя в София тайно, организирах всичко под секрет и не казах дори на най-близките си. В крайна сметка един ден просто си събрах малкото багаж от студентската квартира, качих се на автобуса, изхвърлих старата SIM карта, сменяйки номера с нов. Просто се изпарих от града и живота му. Дълго време се крих от познатите си в онзи град.
Държа да подчертая, че се бях замисляла за местене в Сф. още преди да го срещна, но маниакалните му набези спрямо мен само катализираха нещата и продиктуваха преместването да стане тайно.
"Връзката" ни трая само четири месеца, но на мен ми се сториха цяла вечност. Като се обърна назад се сещам за него само и единствено с погнуса.

леле  Ranya  това си е страшно - този е бил обсебен от идеята да прави семейство и ещял да ти вгорчи живота .
аз скъсвах , поради следните причини - обсебващи мъже , които искаха да направляват изцяло живота ми , включително и да стана военен , ревнуващи ме , досадни и безинетересни , безперспективни , с липса на каквато и да е амбиция , влюбени само в парите .

А мен не ме удовлетворяваше начина по който аз обичах.

- Най-сериозната ми връзка, преди да се омъжа - беше много потаен и ми спестяваше много неща. Исках да споделя повече с мен;
- Друг заради безумна ревност;
- Прекалено инфантилно и неадекватно поведение на моменти, с други думи - доста шантава личност, което до един момент е забавно, но после става досадно; И още един такъв /явно привличам откачалки...
Имало и такива, с които сме се наситили един на друг, минала е първоначалната тръпка и не е имало какво повече да ни задържи заедно...

В повечето случаи съм гледала да наглася така нещата, че той да ме зареже.
За един сега се сещам (май  ми беше първата любов), който аз съм зарязала. Направих го, защото нямах нерви и време да го изчаквам пред дългите му отсъствия.

ами истината е,че съм попадала все на свестни момчета и никой от тях не ми е "бъркал в здравето". просто решавах да прекратя връзката,когато чувствата ми се изчерпваха и оставаше само приятелство.