В последно време темата за младежта, за патологичното поведение на малолетните и за профилактиката пак става популярна. Средствата за масово осведомяване отбелязват понижена степен на пиянство сред възрастните, но за сметка на това – нарастваща сред децата и младежите.
Също така всекидневни стават и другите проблеми на младото поколение като: пушенето на марихуана, употребата на хероин, разпространението на амфетамини и ЛСД, нарастването на престъпността сред малолетните. Главният въпрос, който стои пред нас днес, е следният: какво да се направи, за да се педотвратят подобни явления?
Не съществуват обаче такива пари, такива правителствени или обществени организации, които да спасят нашите отклонили се от правия път деца. Не си струва да се заблуждаваме, че ще възникнат нови клубове или дворци на младежта, където поканените на работа възпитатели ще покажат на децата ни пътя и смисъла в тяхната лична преходна възраст.
За децата трябва да се грижим! А който няма време да се занимава с децата си, той изобщо не би трябвало да ги има. Защото никой друг няма да се погрижи за собствените ни деца. Доказателство за това са най-новите шокиращи статистически данни.
В съвременната педагогическа литература тази мисъл – за грижата – напълно изчезна. А жалко. Психологията учи, че за промени никога не е твърде късно. Но си струва да побързаме. Който навреме започне да се грижи за своите деца, той ще ги опази от пиянство, наркомания, нежелана бременност, затвор, от жестоко улично възпитание.
Не е вярно, че днес децата са други. Децата са същите, каквито са били от сътворението на света. Друг е станал светът, който самите ние сме променили. Хайде вместо да обвиняваме децата, да се постараем да променим света, а на първо място – сами себе си. Хайде да си припомним, какво значи да бъдеш добър родител, възпитател, учител и отново да започнем да се грижим за своите децата, и не само за своите. Да се грижиш – това не означава да дресираш, да наказваш, да държиш “с твърда ръка”. Да се грижиш – това означава да бъдеш с детето си, да бъдеш внимателно и толкова дълго, докато се убедиш, че то умее вече да взема правилни решения. И даже след това да не оставяме нашите деца на чужди пътеводители, които могат да се окажат лоши, некадърни или просто глупави. За това, какви са децата и как се държат, отговарят техните родители, близките, съседите, учителите, минувачите... А също така и продавачите, защото нали именно те на първо място снабдяват нашите деца с водка, бира, цигари. А как да се справим с това, това вече ние – възрастните, сме длъжни да решим сами, без да намесваме в това децата.
Ева Войдилло
“Арка”, № 7, 2000, с. 38-39
ВНИМАНИЕ: РОДИТЕЛИ, ВЪЗПИТАТЕЛИ, УЧИТЕЛИ!
91 начина да се показва любов на децата
1. Забелязвай ги.
2. Усмихвай им се.
3. Слушай това, което те говорят.
4. Наричай ги така, както обичат.
5. Помни за техния рожден ден.
6. Интересувай се от техните работи.
7. Гледай ги в очите, когато говориш с тях.
8. Слушай, когато те говорят.
9. Играй с тях.
10. Чети им на глас.
11. Смей се заедно с тях.
12. Бъди снизходителен към тях.
13. Говори “да” колкото се може по-често.
14. Уверявай ги, че имат право да чувстват това, което чувстват.
15. Установявай границите на тяхната безопасност.
16. Бъди честен.
17. Бъди себе си.
18. Изслушвай разказите им.
19. Прегръщай ги.
20. Оставяй понякога грижите си настрана и просто бъди с тях.
21. Забелязвай промените в поведението им.
22. Давай им възможност за избор, когато се обръщат за съвет.
23. Прекарвай с тях време извън къщи.
24. Прави им изненади.
25. Оставай с тях, когато се страхуват от нещо.
26. Понякога ги черпи сладолед.
27. Подсказвай им какво трябва да се прави, когато те се държат лошо.
28. Нахрани ги, когато са гладни.
29. Радвай се на техните открития.
30. Споделяй техния възторг.
31. Пращай им картички и писма.
32. Последвай ги, когато искат да те водят.
33. Забелязвай отсъствието им.
34. Обаждай им се, за да чуеш гласа им.
35. Скривай дребни подаръци за тях, да ги намират.
36. Оставяй им собствена територия.
37. Помагай им да колекционират любимите си съкровища.
38. Разговаряй с тях за техните сънища и мечти.
39. Смей се на техните шеги.
40. Бъди отпуснат, отпусната.
41. Приклекни, коленичи, очите ви да се намират на едно ниво.
42. Отговаряй на въпросите им.
43. Говори им колко прекрасни деца са те.
44. Съхранявай общите обичаи.
45. Учи това, което те учат.
46. Повече слушай, по-малко говори.
47. Бъди на тяхно разположение.
48. Ходи на техните концерти, мачове, изяви.
49. Намирай общи теми.
50. Дръж ги за ръка по време на разходка.
51. Извинявай се, ако направиш грешка.
52. Слушай заедно с тях любимата им музика.
53. Изпълнявай дадените обещания.
54. Махай с ръка и се усмихвай на прощаване.
55. Украсявай жилището с техните рисунки.
56. Благодари им.
57. Подчертавай това, което обичаш в тях.
58. Оставяй им изрезки от вестници на теми, които ги интересуват.
59. Прави им комплименти.
60. Забелязвай техните успехи.
61. Поощрявай игри без съперничество.
62. Отделяй им много внимание.
63. Питай за тяхното мнение.
64. Запознавай ги с твоите приятели.
65. Позволи им сами да решават проблемите си.
66. Изразявай желание да се запознаеш с техните приятели.
67. Изразявай желание да се запознаеш с родителите на техните приятели.
68. Позволи им да съобщават как се чустват.
69. Разреши им да придобиват важни за тях умения.
70. Разреши им да се държат така, както се държат децата.
71. Повече ги хвали, отколкото ругай.
72. Бъди последователен.
73. Признавай грешките си.
74. Грижи се за тях.
75. Пази ги.
76. Моли ги за помощ.
77. Поддържай ги.
78. Наблюдавай как те узряват.
79. Говори веднага какво не ти харесва в тяхното поведение.
80. Включвай го в съвместните разговори.
81. Уважавай ги.
82. Често ходи в училището им.
83. Бъди търпелив и деликатен, когато те имат труден ден.
84. Полудувай с тях понякога.
85. Намирай време за тях.
86. Поощрявай техните творчески занятия.
87. Приемай ги такива, каквито са.
88. Бъди техен защитник.
89. Признавай индивидуалността им.
90. Разговаряй с тях искрено.
91. Имай им доверие.
“Арка”, № 7, 2000, с. 39-41