Мога ли да взема дете от дом за празника?

  • 3 050
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 877
Знам, че от Движението водеха деца на клуб, сладкарница и т.н.
Искам да направя нещо подобно, но за едно детенце, в семеен кръг.
Ходихме няколко пъти с мъжа ми и приятели в "Красно село" с идеята да носим книжки и да четем на децата, но трудно се получава някакъв ефект (пък и без всякакво участие от страна на персонала). С детето, честно казано, не смея да ида, като гледам как се пердашат помежду си.
Искам обаче за 24 май да изведем поне едно от децата, едно момченце, с което мъжът ми се е занимавал на два пъти. Да го заведем на сладкарница, в парка, вкъщи да правят сладки с дъщеря ми и т.н.
Някой знае ли какъв е редът?

# 1
  • Мнения: 3 376
По-добре недейте..

Помисли детето как ще чувства след това...

# 2
  • Мнения: 5 877
Имам предвид някакъв сравнително редовен ангажимент.
Момченцето е казало на мъжа ми, че ще го чака и ще брои дните, докато отидем пак.
Искам да направим нещо повече.

# 3
  • Мнения: 2 584
милото Sad дете, от една страна е хубаво това което искаш да направиш но от друга след като е било в семейна среда дори за ден не ми се мисли как ще се почувства като се върне в дома ( за дом N 7 ли става дума)

# 4
  • Мнения: 5 877
Да, за същия.
Не мисля, че е по-добре да стои винаги затворено там.

# 5
  • на правилното място, в точното време
  • Мнения: 2 731
Съмнявам се,че ще ви разрешат Thinking  Вие не сте представители на лицензирана организация, така че едва ли някой директор ще се навие. По тази логика всеки може да отиде, да поиска да вземе детенце и да злоупотреби, и малтретира детето.  Мотиви и хора всякакви.
 Начинанието ви е хубаво, но за съжаление има и лоша страна за детенцето. Много е тънка линията и е деликатно много.Успех в това,което сте почнали! Peace

# 6
  • Мнения: 4 138
анда, няма да може. законът вече не позволява подобни неща, за което има и причина. желанието ви е добро, но не е добре за децата, дори и когато е редовен ангажимент. звучи ужасно, но е така. едно е, когато група от повече хора ходи редовно, друго е, когато детето изгражда лична връзка само с едно семейство. а след това не следва нито осиновяване, нито приемна грижа.
казвам го от личен опит.
да не говорим, че директорката на дома няма да позволи подобно нещо.
съжалявам, че трябва да отговоря по този начин.
децата са добре в групата, момичетата правят страшно много за тях. психиката им е крехка, бързо се привързват и болката после е голяма. те винаги се надяват да намерят семейство, майка и баща.
по-добре ходете с групата и се замислете за приемна грижа, ако е по възможностите ви. законът не позволява избирането на определено дете, но социалните служби взимат предвид изградени вече емоционални връзки. както при приемна грижа, така и при осиновяване.

# 7
  • Мнения: 521
аз имах подобна идея за дете,но за Коледа,понеже още даже не съм семейна,а май имаше значение.нали по едно време можеше да се вземе дете за празника,но не знам как става номера и дали още може.а и мисля че ще е добре за детето,макар после да му е тъжно.

# 8
  • Мнения: 4 138
ако само му бъде тъжно............
някои деца могат да претърпят от подобно взимане много тежки психически травми. каква е целта на взимането. да се покаже на детето какво не може и няма да има ли.
а как ще реагирате ако увие ръчички около вас, разплаче се покъртително и започне да ви моли да му станете майка, да ви увещава да го вземете завинаги и че ще слуша и ще яде малко...............
има достатъчно организирани групи от жени, които ходят по домовете по всички райони в българия. информирайте се. не причинявайте мъка на децата с лека ръка, колкото и добри да са помислите ви. децата имат много крехка психика, жалете я.

# 9
  • Мнения: 5 877
ами не, не е да му се покаже какво не може да има. То не че имаме кой знае какво.
Искахме да научим децата да четат. Не е възможно в рамките на групата.
Книжките, които занесохме с идеята учителките да им четат или поне да им ги съберат в библиотечка, та да има какво да четат, когато се научат, бяха разпарчетосани още на двора.
Не ми е жал, специално сме ги купували, но искахме да им бъдат полезни, защото могат да им дадат представа за света извън дома, от който няма как да излизат особено често. Да им дадат емоционален опит, различен от техния. Да им дадат стратегии за справяне, защото много често в приказките се срещат деца, изгубили родителите си.
Както и да е. Явно там е невъзможно да учиш някого - в момента, в който не обърнеш внимание на дадено дете, то те рита по гърба. Не всички, естествено, но достатъчно. Учителките седят и си почиват, въобще са непричом. Междувременно децата реват, защото едното ти е свалило ластика от косата, а за другото ластик няма.
Не се оплаквам, но продължавам да държа на идеята си да научим поне част от децата на нещо. Моят опит като майка и бивша учителка сочи, че е много по-лесно да научиш едно-две деца на нещо, отколкото да се опитваш да научиш петнайсет. Във втория случай, когато не си в позицията на авторитет, може и да е кауза пердута. В първия имаш значителни шансове за успех.

Един възрастен може да бъде не само родител на дадено дете. Може да му бъде приятел. Пак е лично, пак може да има полза, не съм убедена, че нанася травма. Не като травмата да нямаш ама нищо свое. Защото според мен затова се биха така зверски за ластици, въпреки че всичките бяха късокоси - защото беше нещо, което се притежава лично.

# 10
  • Мнения: 2 471
Анда, едва ли някой говори за това, че нямат материално (не, че не е от значение).  Децата мечтаят за дом, мама и тати........ Наистина може да има трайни последствия върху тях. А вие бъдете упорити. Занесете им пак книжки, четете им по често, нека си развиват фантазията....... И пак ще сте им приятели, но не им давайте празни надежди - жестоко е

# 11
  • на правилното място, в точното време
  • Мнения: 2 731
 Не обвинявайте персонала, не казвам,че оправдавам поведението им, но за тях това е работа - по график, всеки ден 8 часа и са длъжни да са там, дори когато не им се ходи. Вие отивате  по ваше желание, не всяка седмица, за по няколко часа. Не винете хората, които работят там, че използват вашето присъствие, за да починат .... 
Ако искате наистина да подадете ръка на някого, с цел да има различно бъдеще, помислете за приемна грижа. Така истински ще бъдете полезни поне на едно дете. Жестоко е спрямо децата...надеждата им е някой да ги забележи и да поиска да ги вземе у дома. Ако не можете да им дадете това, по-добре не опитвайте. Продължете с това,което сте започнали. Упорството ви ще бъде възнаградено. Сега може да не виждате резултат, но повярвайте, има Peace

# 12
  • Мнения: 274
Анда, само да спомена, че това с броенето на дните се е случвало на всички, които са ходили по домове. Разбирам те, и аз съм се разболявала за някои деца, но поне за себе си видях, че ако не мога да направя по-голяма крачка, по-добре да не си играя на семейство за уикенда... защото на децата им трябва съвсем малко (и една вафла стига), за да си изградят напразни надежди...

# 13
  • Мнения: 4 138
ами не, не е да му се покаже какво не може да има. То не че имаме кой знае какво.
Искахме да научим децата да четат. Не е възможно в рамките на групата.
Книжките, които занесохме с идеята учителките да им четат или поне да им ги съберат в библиотечка, та да има какво да четат, когато се научат, бяха разпарчетосани още на двора.



вие имате всичко, анда. филия хляб, когато сами решите да я ядете ,и топло вкъщи. това, което тези деца нямат и неистово мечтаят за него.

Последна редакция: пн, 26 май 2008, 08:14 от matakosmata

# 14
  • Мнения: 5 877
Добре тогава, друг въпрос. Можем ли по някакъв начин да се занимаваме един път с една част от децата, друг път с друга?

Общи условия

Активация на акаунт