Мили мами,
уж съм гърмян заек, а се озовах в следната ситуация с второто си дете:
Кърмя я на поискване от раждането, доскоро това беше чудесно - никакви колики, спокойно бебе, пътуване без чанти с шишета, лесно и приятно приспиване със сукане.
Сега е на 2 години и няма никакво намерение да се отказва.
Заспива само сучейки. Буди се нощем и пак суче, а сутрин в прекрасния час шест закусва със сукане.
Аз се чувствам изтощена и искам да я отбия.
Опитвам с преговори и обяснения, но стане ли време за сън Вероника започва да реве, на мен ми се къса сърцето от жал и пак отлагаме отбиването.
Нямаме и добронамерени баби,при които да я оставя за ден-два.
Моля за практически съвети.
Може ли да стане без плач?
Изчетох много по въпроса в интернет и книги, но не успявам да приложа на практика, написаното явно е за по-малки бебета и по-твърди майки.
уж съм гърмян заек, а се озовах в следната ситуация с второто си дете:
Кърмя я на поискване от раждането, доскоро това беше чудесно - никакви колики, спокойно бебе, пътуване без чанти с шишета, лесно и приятно приспиване със сукане.
Сега е на 2 години и няма никакво намерение да се отказва.
Заспива само сучейки. Буди се нощем и пак суче, а сутрин в прекрасния час шест закусва със сукане.
Аз се чувствам изтощена и искам да я отбия.
Опитвам с преговори и обяснения, но стане ли време за сън Вероника започва да реве, на мен ми се къса сърцето от жал и пак отлагаме отбиването.
Нямаме и добронамерени баби,при които да я оставя за ден-два.
Моля за практически съвети.
Може ли да стане без плач?
Изчетох много по въпроса в интернет и книги, но не успявам да приложа на практика, написаното явно е за по-малки бебета и по-твърди майки.
