Ще се радвам на споделен опит, ако имате подобни случки с дечицата си.
Моето момче, което е малко над три години винаги е бил буен, своенрав и много емоционален. Имало е периоди, в които ми е почти невъзможно да се справя с неговите настроения, граничести с истерия. Например - по цели нощи съм го носила в слинг без да мога да го успокоя и без да е болен. Сънува ли, какво ли - не знам. Понякога иска нещо и го иска неистово. Например често прибирането ни от разходка е почти невъзможно... Да, знам, че трябва да му предложа алтернативно интересно нещо и винаги го правя, но понягока за секунди изпада в състояние "ни приема, ни предава", зацикля на това, което желае и няма жива сила, която да го накара да млъкне, за да му обясня поради какви причини това не може да се случи в дадения момент или по принцип. Ето, за да съм по-конкретна. Сутринта се събуди - весел, доволен и спокоен. Поиска да си хапне нещо. Сам отиде до кухнята. Реши,че му се ядат череши. Казах ОК. На третата череша видях, че не плюе костилките. Обясних му, че не бива да ги гълта, защото после ще го заболи както коремчето, така и дупето. За има-няма минута в истерия крещеше, че той обича да го боли коремчето и че той ще яде черешите с костилките, и само така ще ги яде и винаги така ще ги яде... С баща му се спогледахме. Не можехме да го успокоим, та да поговорим, че това наистина не е добре. Легна на леглото, опъна се като струна и рева, рева... Може би след около 20 минути пробих блокадата, та да успее да ме чуе, та и да ме разбере. След това отново става най-добрият на земята, разбира, че не се е държал добре. Казва, че съжалява, и така...
Иначе е добър, помага ми. Обича да си говорим. Играем заедно...
Но днес се зачудих дали е нормално на тази възраст толкова неукротимо поведение или да търся съвет с психолог? Споделете опит, моля.