ще се върне, няма да се върне, ще се върне ...

  • 3 185
  • 20
  •   1
Отговори
Прощавайте че като "гост", но ми е трудно първото писане при вас ...
Вие сте направо невероятни  Hug  Heart Eyes Възхищавам се как се подкрепяте една друга и намирате точните думи да успокоите и окуражите изпадналите в беда, като и при вас живота е низ от проблеми и спечелени битки  bouquet
Влизам в този подфорум, чета и излизам без да пиша от близо три години. Прави ми впечатление, че тук пишат много силни, самостоятелни и интелигентни жени /извинявам се на мъжете/. Радвам се искрено на превъзмогналите първоначалната болка, чийто постове са написани с приятно чувство за хумор.
Тук съм, защото съпругът ми вече си стегна куфарите и се изнесе. Не пожела да говори с психолог, не пожела да се съветваме със семеен консултант, просто се предаде ... Нямаше кавги, побои, алкохол, жени, дълги командировки, псевдо приятели, компютърни игри или каквото и да било подобно. До преди три години казвах шеговито, че животът ми е прекалено хубав, за да е истина. Може ли човек да урочаса сам себе си?!  Какво доведе до този преврат ... Родих второто ни детенце с увреждане. Той не можа да го превъзмогне, като обвини мен за това и всичко започна бързо и необратимо да се разпада. Ставах свидетел как до вчера прекрасното ми семейство се сковава от студенина, мълчание, стаен гняв и омраза. Не е за вярване колко бързо се обръща колата. Всички опити за разговор, обсъждане и ако щеш лечебен скандал бяха парирани. Живях с надеждата, че времето лекува и е необходимо само търпение. Родителите ми го обожават, приятелките ми завиждат за прекрасния мъж, а аз разигравам театър. Прах в очите ... Още не съм казала на никой, че се е изнесъл. Сякаш не пиша за себе си, а разказвам за живота на друг човек. От месеци спя по 2-3 часа в денонощието и се самонавивам, че това е просто поредно житейско изпитание, през което е било писано да премина. Какво следва? Идея си нямам. Живота няма да спре, за да ме почака да се окопитя. Имам две прекрасни деца, за които съм готова на всичко и за тях мама трябва да е усмихната и да ги обгръща с любов. Приоритета е ясен, останалото – Божа работа ...
Мили майчета/татковци желая ви от цялото си сърце положителни емоции и здраве. На отчаяните кураж и късмет, на преборилите се успех и поклон   bouquet

# 1
  • София
  • Мнения: 17 142
Здравей и добре дошла, макар, както казваме, да не обичаме новодошли.
Звучиш много интелигентно и разумно, разказваш увлекателно – с две думи искам да кажа, че е явно, че си умна жена, която ясно си дава сметка какво и защо й се случва, което е голям плюс.
Лошото е, че в нашия случай осъзнаването на ситуацията не прави болката по-малка, хубавото е, че времето лекува всичко.
Пожелавам ти спокойствие и достойнство, доколкото ти е възможно в тази ситуация.   bouquet

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 274
Здравей,
Съжалявам, че влизаш в нашите редици, но живота ни поднася и хубави и лоши изненади.
Прекрасно е, че пишеш без злоба, с оптимизъм и най-вече, че си наясно, че колкото и да ни е тежко в тези моменти трябва да мислим за децата и да не се отчайваме.
Надявам се, че ако държиш на този човек все още, той да се върне при вас. Всеки проявява слабост в дадени моменти.
От мен много  Hug и ти пожелавам късмет и търпение.

# 3
  • Мнения: 2 327
Приемането на факта, че детето ти ще е различно понякога е много труден. Има хора, които не могат да свикнат с мисълта. За това им е по-лесно да избягат. Ако само това е бил проблемът може след време да размисли. Ако остане насаме, ако се отдалечи от всекидневието на дете с увреждане.
Зависи колко са задълбали нещата и дали това не е било повод да се отдалечи и от теб.
Лошото е, че не иска да говори и единствено можеш да гадаеш какво му се случва в главата.

# 4
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Приемането на факта, че детето ти ще е различно понякога е много труден. Има хора, които не могат да свикнат с мисълта. За това им е по-лесно да избягат. Ако само това е бил проблемът може след време да размисли. Ако остане насаме, ако се отдалечи от всекидневието на дете с увреждане.
Зависи колко са задълбали нещата и дали това не е било повод да се отдалечи и от теб.
Лошото е, че не иска да говори и единствено можеш да гадаеш какво му се случва в главата.

подкрепям горното
гледането  на такова дете си е живо изпитание
често имаме хора, които не умеят да правят нищо по-трудоемко
мъжа ти те зарязва в тежък миг, аз лично считам че точно това ако това е проблема доказва, че той не еструва
но ако пък проблемите идват от теб и затварянето ти след раждане на дете с проблеми .....тогава не знам

# 5
  • Мнения: 2 274
На мен ми направи впечатление думите, че тя е виновна за това, че детето има увреждане...  Sick
Сила и кураж ти желая!

# 6
  • София
  • Мнения: 6 999
Просто поредната, увредено дете е голямо изпитание за всяка връзка, не случайно в много държави задължително насочват такива двойки към семеен терапевт за помощ да преодолеят болката.
Съжалявам, че мъжът ти е отказал подобна помощ. "Силния пол" отдавна вече е всъщност слабия и ти ще следва да изнесеш цялата тежест...

Успех, кураж и добре дошла  Hug

# 7
  • Мнения: 2 274
Ммм да и защото връзката между двама се доказва именно в тежките моменти, иначе е много лесно да се обичаме, когато няма проблеми.

# 8
  • Мнения: 7
Здравей, много ми беше трудно да напиша каквото и да било и първо  Hug
Мисля, че идеализираш човекът до себе си, не мога да се съглася, че е толкова прекрасен и невероятен и постъпва по такъв начин. Тези деца са колкото твои, толкова и негови и виновни няма, просто такива неща се случват понякога. Това, че си го родила ти, а не той не те прави автоматично виновна. Не искам да се набърквам в личното пронстранство, мислите и чувствата на никой тук, но не ми харесва отношението му и нежеланието от негова страна на какъвто и да е опит за преодоляване на проблемите ВИ.

# 9
  • Мнения: 145
 Hug
 Добре дошла!
 Тук понякога се караме, но си се обичаме и подкрепяме, не гледай назад - няма време за това, а и боли - зверски при това!
  Аз също имам бебе с проблем и моя също ме обвини или поне така остана в съзнанието ми...
  Влизай и в http://www.bg-mamma.com/index.php?board=25.0 на мен този форум много ми помогна за бебето.

# 10
# 11
  • Мнения: 2 336
Здрасти. И аз като Бърди казвам на всички новодошли, че не ги искаме, ама няма да ги изгоним.
Лично на мен писането и споделянето тук страшно много ми помогна да се съвзема поне малко. Виждам колко разумно и смислено пишеш, но съм наясно, че чувствата в теб бушуват. Наясно съм какво е да си безпомощен, когато отсрещната страна просто бяга. Защото е по-лесно, защото знае, че ти няма да се предадеш.
Така, че, мила, нямаш право от сега нататък да си слаба. Продължаваш с високо вдигната глава и бъди уверена, че ще бъдеш щастлива.   bouquet

Последна редакция: вт, 27 май 2008, 16:58 от Sissi_82

# 12
Нямам думи  Hug От сърце ви благодаря. Колко му трябва на човек, една мила дума и слънцето грее с по-ярка светлина.
Birdy, Denitza, Stun, catnadeen, Godzilla, Isa, Miella, Сияйна, Sissi_82 мили дами  благодаря за отделеното внимание. Трогнахте ме, това го казвам с ръка на сърцето   bouquet Подкрепата ви е безценна, не ми е присъщо да се самосъжалявам и още повече да натоварвам околните с проблемите си. Искрено ви се възхищавам и мечтая за деня, когато ще споделяме по-красиви и приятни преживявания.
Няма смисъл от обвинения. Необходими са действия. Дано като е далече от нас, осъзнае необходимостта от професионална помощ. Уви, не очаквам и да сподели във форума и да откликнат толкова добронамерени хора на проблема му.
Сияйна, имам регистрация във форума от близо четири години. Не съм от най-активните, но винаги съм намирала отговор и съдействие тук  Hug
Miella, безспорно това е така.  По тази причина и го оставих да си тръгне. Каквото беше по силите ми го сторих. Наивно звучи, но съм оптимист.
Длъжник съм ви  Hug
Искрено ваша  Heart Eyes

# 13
  • Мнения: 402
Искрено те прегръщам, макар и виртуално  Hug
Личи си,че си силна жена. Възможно е мъжът ти да се върне- зависи колко и какво ви свързва все още ...Обичаш ли го? Той мислиш ли,че въпреки всичко те обича?
Но пък това,че те обвинява за детнцето е просто...нямам думи  Tired И това,че бие отбой точно поради слабост...Моята любов към БНД умря точно заради подобно повдение и бягане в тежкия момент.
Каквото и да се случи, ти ще се справиш,защото няма невъзможни неща, няма незаменими хора, няма непреодолими изпитания.Всичко е въпрос на време и старание да преодоляваш нещата.
Дръж се!  Hug

# 14
  • Мнения: 903
Просто поредната , аз от известно време позанижих активното си писане тук, щото ме глождят едни съвсем други проблеми, та съм се отдала на анализ и самоанализ...  Но се радвам, че погледнах в темичката, която си създала с въпроса си...  Ще ти кажа само, че аз съм преминала през същото, през което ти преминаваш в момента - родих дете с увреждане, което обаче взе да се проявява след навършване на втората годинка... И дотогава с бившия ми не беше лесно да се живее, щото е човек с много особен и тежък характер, но проявата на проблема на дъщеря ни  изстреля в нови "висоти" характеропатията му. Искам да ти кажа, че донякъде си изкарала късмет, че той сам е пожелал да си тръгне, осъзнавайки неприспособимостта си към тази коренно различна ситуация - да отглеждате дете с увреждане.  Щото в моя случай бившичкият уж искаше да е с нас, но това му "искане" се изразяваше в пълна неангажираност в грижите за дъщеря ни и психически смазващо отношение към мен, което осъзнато или не, беше един вид наказание, че съм родила такова дете.., сякаш имах някаква вина... Та на мен се падна "удоволствието" да кажа "СТОП! КРАЙ! ДО ТУК!"  и да избера да остана самотен родител, но да се съхраня доколкото е възможно емоционално, за да съм полезна на детето си.  Верно, при теб ще е по-тежко, защото децата са две, но отраствайки по-голямото все повече ще може да ти помага за по-малкото, а надявам се имаш здрави родители, на които също да се опираш /аз и това нямам - т.е. родители - два броя на лице, но доста възрастни вече и болни/....

Искам да ти кажа, дръж се, Господ никога не ни изпраща изпитания, с които не бихме могли да се справим! Прегръщам те силно! Hug  Ако имаш нужда, пиши ми и на Л.С.   

И накрая, ако позволиш една заигравка с ник-името ти, просто за да те ободря и разсмея /макар и може би да не ти е до смях/ -----> По-добре  "просто поредната", от колкото "поредната проста" /без да искам да обидя никой от съседския подфорум/ Wink

Общи условия

Активация на акаунт