Предпочитанията

  • 4 256
  • 49
  •   1
Отговори
Става въпрос родителите видимо да предпочитат едното си дете пред другото.Наблюденията ми са че се предпочита да се помага на по-малкото дете.Много се дразня от този факт Thinking(не става въпрос за нашите деца,а за братята и сестрите ни).
Незнам за някои може да не съм права,за други да съм..............Истината е там някъде.........

# 1
  • Разград
  • Мнения: 2 102
Аз мисля, че има такива родители. Според мен свекърва ми и свекър ми предпочитат съпруга ми пред брат му. Не зная каква е причината за това, но усещам понякога как го правят. Може би причината е в това, че само ние със съпруга ми имаме деца, а брат му и жена му нямат. Това са само мои предположения. Но не трябва да има такова разделение според мен. Не е хубаво така. Така само могат да настроят едното дете срещу другото.

# 2
В някои моменти така се вбесявам и от действия и от изказвания,че направо  #Cussing outСеднах с намерението да напиша един дълъг пост,пък накрая какво излезе-даже и не ми се пише,пък и някой да не се познае.

# 3
  • Мнения: 1 455
Брат ми е по-малък,по глезен и по-обгрижван,но мене това никога не ме е притеснявало.Всъщност не смятам,че родителите ми ме обичат по-малко,просто съм по-самостоятелна и по оправната Mr. Green
Аз също имам две деца и естествено малката е по-глезена и обгрижвана,но и двете си деца обожавам.. Heart Eyes
Не разбирам какъв е проблема.. newsm78

# 4
Пролема е в това ,че почти в 99% от случаите ние сме пренебрегнати,постояннно се дава на другите които са в доста по-добро материално положение.
Не че някой им е искал нещо,но мисля че ако искаш да помогнеш по някакъв начин на децата си не трябва да ги делиш.

# 5
  • Мнения: 1 761
Хората са различни.Децата също.Нормално е родителя да предпочита детето,което е по-послушно,по-умно,по-талантливо.Не е хубаво обаче да го демонстрира.И това,че да речем една майка говори за едното си дете с умиление как навремето е било кротичко и почти не и е създавало проблеми, а другото е ревало по цяла нощ и я е подлудявало с пакостите си, не означава,че не обича и двете си деца.

П.С.Материалната помощ за някои деца никога не е достатъчна.На мен и брат ми са ни давали винаги еднакво,но той винаги е изразходвал полученото веднага, а аз съм спестявала.Отдавна съм се отказала от помощи от родителитени, но дори и когато всичко е за него пак все не му стигат парите.Въпрос на стил на живот.

Братът или сестрата са най-големия подарък,който родителите могат да направят на децата си.

# 6
  • Мнения: 1 455
Пролема е в това ,че почти в 99% от случаите ние сме пренебрегнати,постояннно се дава на другите които са в доста по-добро материално положение.
Не че някой им е искал нещо,но мисля че ако искаш да помогнеш по някакъв начин на децата си не трябва да ги делиш.
Да ти кажа аз от малка съм се научила да разчитам на себе си и не очаквам от родителите си помощ,освен морална.За мен факта,че съм по самостоятелна от брат ми е плюс и въпреки,че на моменти ми е било трудно смятам,че никой не ми е длъжен.
Моите деца не ги деля,а и те са още малки,не знам какво ме чака,надявам се винаги да съм до тях и да им помагам.Естествено е ,че малката е по-гледана и обгрижвана,но аз децата си не ги деля Stop
Явно имаш някакви лични проблеми,за който исренно съжалявам,но не е задължително да слагаш всички в кюпа. Hug

# 7
  • Мнения: 1 896
Често родителите помагат повече на това дете, което по-трудно се справя с живота и по-малко на другото, което е по-самостоятелно и инициативно.
Това създава погрешното впечатление, че предпочитат или обичат  повече едно от децата си за сметка на другото. Глупаво е, защото родителите не са длъжни да помагат на вече порастналите си деца, които би трябвало сами да намерят  мястото си в  живота и със собствени усилия да постигат целите и мечтите  си. Глупаво е и защото нямаме право да бъдем съдници на чувствата им и предпочитанията им, нямаме и право да изискваме да разпределят благата от родителството си по равно (според нас), още по-малко да се дразним от това.
Напротив-трябва да се гордеем, че се справяме сами без те да ни лансират и подкрепят.Това показва, че сме вече порастнали, самостоятелни и достатъчно помъдрели.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Разбирам те прекрасно. Не мисля, че те дразни чак толкова материалното, колкото различното внимание и отношение. Била съм ( и все още съм) свидетел на фрапиращо предпочитание към едното дете, много са случаите. Нищо не оправдава такива родители, нищо. Знам колко много боли, слава богу не от личен опит. Дори и в сърцето си да предпочиташ едното дете, си длъжен видимо да не го показваш, да щадиш чувствата на другото, което така или иначе е ощетено. Много тъжна и жалка картина е дете, изпаднало в "немилост" да се бори за родителско внимание и обич.  Sad

# 9
  • София
  • Мнения: 672
Не мога да си представя, как родителите могат да имат предпочитания към едното си дете... Виждала съм го и аз, но не знам как се получава... Това в нашето семейство не се е случвало, дано никога не се случи.  Praynig

# 10
  • софия
  • Мнения: 2 140
Моите родители нямат предпочитания. NaughtyЕднакви сме им със сестра ми.Каквото има за мене(аз съм по-малката) има и за нея.Обич и грижи и на двете не са ни липсвали.Но пък при мъжа ми определено не е така.Мило и драго се дава за сестра му,на която нищо не й липсва,ако трябва да сме честни.Винаги им е била фаворитката.И мъжът ми това го е усетил от най-ранна детска възраст(и той е по-малкото дете).

# 11
  • Мнения: 2 448
Става въпрос родителите видимо да предпочитат едното си дете пред другото.Наблюденията ми са че се предпочита да се помага на по-малкото дете.Много се дразня от този факт Thinking(не става въпрос за нашите деца,а за братята и сестрите ни).
Незнам за някои може да не съм права,за други да съм..............Истината е там някъде.........

Хората са различни и такива категоризации не са никак общовалидни. След като не ти харесва отношението на родителите ти към теб и братята и сестрите, имаш възможност като родител да не правиш такива грешки. Всичко останало са празни приказки, нито ще промениш родителите си , нито каквото и да било друго нещо. За себе си мога да кажа, че това което не ми е харесвало в моите родители се стремя да не го повтарям.

# 12
  • Мнения: 327
Ние с мъжът ми и двамата сме от пренебрегнатите ,но така се е случило(никак не е приятно но...)
аз съм по- голямата а той е по-малкия,
но благодарениена наща упоритост успяхме да се справим,
нямаше на кой да разчитаме и това може би ни даде сили,но сега сме доволни,че всичко което имаме сме го постигна ли сами.
Успех на всички пренебрегнати!!!

# 13
  • София
  • Мнения: 392
 Аз съм с впечатление, че малките обикновено са по-прецакани. Например- ако родителите са осигурили два апартамента /нормално явление в миналото/, обикновено голямото се жени първо и се изнася, а малкото остава с мама и тате. Уж пак е за него, но всъщност си е за тях. И понеже голямото се вижда по- рядко, им е и по-мило и все го жалят, че е само и никой не му помага и тн

# 14
  • Варна
  • Мнения: 4 969
Да, има и такива родители.Моят мъж е по- голям но от най- крехка възраст е усетил пренебрежение от страна на майка му.Дори съвсем искренно се е чудил дали не е осиновен Crazy Свеки никога не говори за бремеността й с него, помни само тази с по- малкият й син.И хиляди други неща, ние сме нежеланите, беше взела мъж ми за слуга и го викаше за щяло и нещало докато другият син (на 26) си лежи и не се вика за никаква работа , въпреки, че ние сме тези които са на квартира а той си живее с майка си.
Честно казано обаче този факт донякъде ме радва тъй като мъжът ми е станал самостоятелен и отговорен от доста малък, а брат му все още звъни на майка си кой дрехи да му изпере и приготви за следващият ден Tired
Майка ми пък все още помни как е виждала майка си да дава скришно от нея пари на брат й, въпреки, че мама е по- малката.Цял живот брат й остана любимото дете

Общи условия

Активация на акаунт