Не се издържа вече от притеснение.

Смятам, че нещо, което се случва в дома ти причинява тази мнима болка, според мен, която отново е по-скоро предизвикана от психическото ти състояние, а не от физическо неразположение. Казвам мнима, не защото не те боли, а защото няма физическа причина да те боли. Тези приказки за самоубийство са доста тревожни и трябва да поговориш за това с лекаря, който се е заел с лечението ти. Освен това едно такова деяние не е изход от нито една проблемна ситуация! Можеш ли да поговориш за това, което поражда и предизвиква тези страхове? Има причина за това , а ти не споменаваш нищо за нея.
Защо си увеличил дозата на Ципралекса? По лекарско предписание или сам реши да го направиш? Ако лекаря ти не го е увеличил, а сам си го направил е голяма грешка!
За болката в корема - тук никой няма да може да ти помогне само с думи. За свое успокоение иди на лекар и нека ти направят ехография на коремни органи. Вероятно няма да открият нищо, но поне ще си напълно убеден, че е така.
Един млад човек като теб не бива да мисли за болести и тревожни неща, защото живота е тепърва пред теб. Ако знаеш колко радости ти предстоят, от които има вероятност да се лишиш, заради това, че мъчиш душата си с тези излишни мисли. Щом обаче състоянието ти на тревожност ти е пречило да водиш нормален живот си взел правилното решение да потърсиш помощта на психиатър. Спазвай курса на лечение, не прави произволни промени по предписаните ти лекарства и ходи редовно на консултации. Говори с лекаря си, за всичко, което те притеснява и имай предвид, че подобни неща се лекуват продължително време с комбинирана терапия от лекарства и положителни емоции. Прави това, което ти харесва и те кара да се чувстваш спокоен и удовлетворен! Пожелавам ти успех с лечението до пълно възстановяване!

Дори като чета поста ти се успокоявам малко.Благодаря за думите.Ще се опитам да отговоря.Значи по предписание на психиатъра ми увеличих ципралекса,не съм си и помислял сам да го рпавя.Проблеми в къщи има,много викове и крясъци,но аз не им обръщам внимание вече,незнам дали това може толквоа силно да ми влияе,защото съм един вид пасивен участник.Много лесно избухвам,много лесно се сбивам,просто страшно бързо кипвам и се дразня на страшно много неща.Всички лечения съм минал,Баба ми е един то най-добриоте лекари Вътрешни болести в Пловдив и областта,има отличия за лекар на годината,изследван съм при всички дпбри специалисти в града,нищо ми няма.На невролог бях,всичко ми рпавиха,наред си е,на ехографи,на кръвни картини,на какво ли не,думите на последния лекар бяха : "Защо искаш да го разболееш това момче насила ? " Фиброгастроскопия се мъчих и нея ми направиха,доктора каза ще пиша един гастрит колкото да оправдая защо съм правил това изследване.Физическото ми здраве е невероятно бих казал.Но незнам защо съм толквоа слаб психически.За секудни имам страшни болки,които мигновено стават нормални,променят се,но никога не се стабилизаирам напълно,тази болка си остава постоянно и вече откачам.За самоубийство така го казах,никога не бих си посегнал,каквото и да става,но много се притеснявам и изнервям още повече,не мога да свърша за 2 пари работа.Незнам как ще отива в друг град за нещо,понеже ме е страх да не ми се случи нещо и да не съм наблизо до Баба ми,много притеснения имам,но това е защото не спира да ме боли този пуст корем.Когато се засиялт болките,минават и в други сектори.Просто трябва да се намери някакво решение,и то задължително!

Така! Ето ти отговора на всичко. Ти не им обръщаш внимание но те те човъркат, влезли са в теб и вече се опитват да ти навредят! Колкото и силен и здрав физически, спортен тип мъж да си, ти си с чувствителна душа, което е присъщо на интелигентните хора. Не е повод за срам или нещо подобно, това, че те наричам чувствителен. Именно затова обаче ти получаваш тези притеснения и болки, защото това е един вид автоагресия. Поемайки върху себе си тези отрицателни емоции, организмът ти си причинява без да го искаш всички тези проблеми. Не си мисли, че си слаб психически! Един толкова млад човек, намерил в себе си сили да говори за проблем от такова естество и да потърси помощ не е слаб. Ето имаш и здравен работник с толкова опит в лицето на баба ти до себе си. Направила е каквото е сметнала за необходимо, за да ти помогне. Но имай предвид, че нейното отношение към твоя проблем е утежнено от това, че сте толкова близки. Ти си и внук и тя се тревожи два пъти повече, затова има опасност да не е обективна в мнението си, нищо че е лекар и при опитите си да ти помогне търси заедно с теб "под вола теле" както се казва! Другия доктор, който те е преглеждал като страничен човек много правилно е казал: "Защо искаш да го разболееш това момче насила ? ". И аз бих казала същото. В прекалено голяма зависимост от баба си си се поставил. Не бива така! Ти не си вече онова малко момченце, което сяда кротко в скута на баба, която обикновено винаги обожава внучето. Ти си един млад човек на прага на живота и ще трябва сам да се гмурнеш в него. Баба ти не може и не бива да е винаги до теб. Редно е на твоите години да мислиш вече за професионална реализация, за приятна връзка и такива хубави неща, които се случват на 19-сет годишните хора. От начина по който се изразяваш съдя, че си умно момче, изключвам факта, че си бързал да пишеш и от там идват грешчиците хората са казали, че ако не пожелаеш да си помогнеш сам и Господ няма да ти помогне. Значи съвета ми е да се отърсиш от бабината зависимост и да вярваш повече на себе си и своето мнение. Да не взимаш толкова присърце проблемите, предполагам на родителите ти, които са у дома, защото някой прекрасен ден ти ще имаш свой дом и семейство и ще се постараеш да го изградиш по свой модел, където да не допускаш тези грешки, които се случват пред теб сега и от които е добре да се поучиш. Прегърни живота си и го живей сега, защото времето не чака. Отърси се и от мисълта за това, че те преследва и тормози нещо, къде с помощта на самовнушение, което също е голяма сила, къде с лекарствената терапия, която ти е предписана. Направи го за себе си, защото го заслужаваш!

По принцип съм съгласен с твърденията ти,но само не мога да проумея,че всички проблеми и болки идват от това,че често има конфликти в къщи.У много хора се случват подобни неща,защо точно аз да го преживявам така тежко,въпреки факта,че не ми пука кой знае колко,или поне се правя,че е така.Иначе аз съм такъв тип човек,че търся повече лекаствените методи,при мен самовнушението рядко помага,не съм от тези силни хора,които могат по този начин да се излекуват.Единствено знам,че ми трябва някакъв вид УСПЕШНО лечение.Иначе съм страшно контактен човек,излзиам си с приятели,забавлявам се,и всичко както си му е реда,но това вече започва много да ми тежи.Студент съм Фармация,уча си,забавлявам се,но с времето и с този проблем започвам да губя надежда и да се вманиачам и вглабявам в болката все повече и пвоече,не ме остава да дишам както се казва.Затова тук в тази тема искам да получа мнения и препоръчки за лечение,защото ми е наистина необходимо!

Ами проумей го! Да, у много хора се случват, но и много хора са от този тип наречен "перде", т.е. не им пука и не си го слагат на сърце. А ти явно не си от тези.

Студент по фармация! Похвално! Но не допускай бъдещата ти професия да те обсеби толкова, че да си зависим от продуктите на фармацевтиката повече отколкото от знанията, с които ще те обогати тази наука. Мислиш твърде много за болката и тя се настанява в теб и започва да върши пагубната си дейност. Моето мнение е , че освен лекарствена терапия назначена от психиатър ти имаш нужда от един добър психотерапевт, с който да се срещаш по-често в началото и да поговорите за много неща, за неща от детството ти до сегашни дни и повярвай ми той ще ти помогне дори повече от лекарствата. Уважавай продукта на професията, която си си избрал, но знай, че силата на думите е незаменима! И когато се забавляваш, също така го прави по-често, се отдай напълно на удоволствието от забавлението и то ще работи само в твоя полза. Щастието е лекарство. Намери нещата, които те правят щастлив и им се отдай!  Щом учиш това, знаеш какво предизвикват ендорфините.
лека нощ и още веднъж - успех!

Нямаш толкова голяма нужда от лекарства,а от наистина добър психотерапевт.Да поговорите за всичко,за това което те тревожи.Проблема ти е в главата и само ти си човека,който може да го реши.Дали сам,дали с лекарска помощ.Намери си хоби,което те успокоява,намери си приятелка.Сега е момента да изживееш толкова положителни емоции,не разваляй всичко с мисли за болести.

просто не можеш да си представиш колко добре те разбирам!цялата тази ситуация ми е  напълно позната!!!същото влачене по лекари,всички възможни изследвания са направени,физически всичко е наред-а мен все нещо ме боли,все не се чувствам добре.
най-накрая диагноза-паническо разстройство.
как се стигна до тази диагноза?-майка ми е прекрасна,но и тя е леко откачена. от малка ако ми се подуе пръста ме водеше на ядрено магнитен резонанс.и така лека по лека ми внуши какви ли не болести.освен това и вкъщи има крясъци,хубавото е,че отдавна не живея с нея,а с мъжа си.
сега съм на антидепресанти в малки дози и се чувствам добре.не че пак не ми минават мисли за болести и пак не получавам кризи,но е много рядко.
желая ти успех и дано се възстановиш напълно!
вече над 50% от хората имат паническо разстройство.факт.

Благодаря на всички отзовали се.Ами разбирам да имам панически разтройства,окей настъпили са в мен,но целодневно да ги усещам,да не ме оставят на мира,и на всичкото отгоре да съм с по-висока доза антидепресанти,то тогава за какво ги пия не рззбирам.Не искам да се тъпча с успокоителни още от сега,да ставам зависим то тях.Трябва ми някакво конкретно решение какво да правя.На психотерапевт ще отида,ще намеря добър лекар в Пловдив,но психиатъра ми съм днес,но все още съм консервативно настроен към тях,че с думи могат да ми помогнат.

Могат, и още как! Просто се отпусни и повярвай, че искат и че могат да ти помогнат. Ако предварително се настроиш, че не могат, ако се затвориш за думите - няма да се получи. Повярвай, в това е силата на лечението ти!

Doky, струва ми се, че твоята болест се нарича "хипохондрия" - означава маниакален страх от болести и внушаване на несъществуващи такива. Трябва да отидеш при добър психолог. Желая ти да се оправиш по-бързо! Всичко е до мисъл и внушение - трябва и сам да си помогнеш.