Чудих се къде да я пусна тази тема и накрая реших, че тук би било най-подходящото място.
Към тези от вас, които са били или все още са студенти в чужбина и всекидневно се сблъскват с ужаса наречен студентска квартира и съквартиранти: моля ви за съвет или гледна точка, защото вече не зная какво да правя или мисля
Нямам останали нито търпение, нито нерви... Как да се справя с този 'тормоз', който изсмуква от мен толкова много енергия и ми съсипва ежедневието?
Уча и работя едновременно - от 8 сутрин до 6 вечер съм навън, на лекции, упражнения, работа, библиотеката. Прибирам се уморена и имам само няколко часа да си почина или да подготвя някаква презентация, да допиша курсова работа, да доуча за изпит. Вместо това обаче вкъщи всяка вечер ме чака една дива лудница, която ме изкарва извън нерви
Уредби и телевизори гърмят до малките часове на нощта, шумни тълпи от непознати за мен гостуват ако не всяка вечер, то тогава през вечер, пералнята върти 3-часови програми в 1-2-3 часа през нощта, външните врати биват оставени отключени по всяко време на денощието, в кухнята от планината мръсни чинии е избуяла цяла туфа разноцветна растителност, която гние седмици наред, личните ми вещи в банята ги имат за обща собственост и въпреки че техните са на една ръка разстояние в съседното шкафче, използват непрекъснато моите, най-редовно ми свалят мокрите дрехи от простора и ги захвърлят смачкани на пода, за да направят място за своите собствени, и т.н. и т.н.
Ясно ми е че не може хем да си студент, хем да си на квартира, хем да искаш тишина и спокойствие. Но все пак си мисля, че след като живеем заедно, тогава би следвало поне да се съобразяваме едни с други в рамките на разумното. Но те не искат и това е! Опитах всичко - да не обръщам внимание, да им се моля, да говоря с тях спокойно и да обяснявам, да се карам... нищо не помага! Нямам нерви вече. През последните 3 денонощия не съм мигнала повече от 2-3 часа на нощ заради тях. А имам изпити и съм уморена. Тази сутрин за 'добро утро' за пореден път намерих прането си захвърлено на земята и стъпкано за по-голям ефект.
Питането ми е: сблъсквали ли сте се с подобно нещо и как успяхте да се справите? С добро? С лошо? И ако оправяне няма, как успяхте прихически да се абстрахирате и да издържите? Защото това не са инцидентни прояви, а всекидневие... вече 2 години
Към тези от вас, които са били или все още са студенти в чужбина и всекидневно се сблъскват с ужаса наречен студентска квартира и съквартиранти: моля ви за съвет или гледна точка, защото вече не зная какво да правя или мисля
Нямам останали нито търпение, нито нерви... Как да се справя с този 'тормоз', който изсмуква от мен толкова много енергия и ми съсипва ежедневието?Уча и работя едновременно - от 8 сутрин до 6 вечер съм навън, на лекции, упражнения, работа, библиотеката. Прибирам се уморена и имам само няколко часа да си почина или да подготвя някаква презентация, да допиша курсова работа, да доуча за изпит. Вместо това обаче вкъщи всяка вечер ме чака една дива лудница, която ме изкарва извън нерви
Уредби и телевизори гърмят до малките часове на нощта, шумни тълпи от непознати за мен гостуват ако не всяка вечер, то тогава през вечер, пералнята върти 3-часови програми в 1-2-3 часа през нощта, външните врати биват оставени отключени по всяко време на денощието, в кухнята от планината мръсни чинии е избуяла цяла туфа разноцветна растителност, която гние седмици наред, личните ми вещи в банята ги имат за обща собственост и въпреки че техните са на една ръка разстояние в съседното шкафче, използват непрекъснато моите, най-редовно ми свалят мокрите дрехи от простора и ги захвърлят смачкани на пода, за да направят място за своите собствени, и т.н. и т.н.
Ясно ми е че не може хем да си студент, хем да си на квартира, хем да искаш тишина и спокойствие. Но все пак си мисля, че след като живеем заедно, тогава би следвало поне да се съобразяваме едни с други в рамките на разумното. Но те не искат и това е! Опитах всичко - да не обръщам внимание, да им се моля, да говоря с тях спокойно и да обяснявам, да се карам... нищо не помага! Нямам нерви вече. През последните 3 денонощия не съм мигнала повече от 2-3 часа на нощ заради тях. А имам изпити и съм уморена. Тази сутрин за 'добро утро' за пореден път намерих прането си захвърлено на земята и стъпкано за по-голям ефект.
Питането ми е: сблъсквали ли сте се с подобно нещо и как успяхте да се справите? С добро? С лошо? И ако оправяне няма, как успяхте прихически да се абстрахирате и да издържите?
Защото това не са инцидентни прояви, а всекидневие... вече 2 години 
Всеки е ценял и уважавал личното пространство на съседа си. Ако не си в студентско общежитие, защо не пробваш да смениш квартирата си, видно е че нищо не помага, за да се разбереш с хората около теб. Желая ти сили и успех 
А като ти накипи, ние сме тук, за да те изслушаме и подкрепим 
А и чужденците не са особено желани като наематели/съквартиранти. В същото време търсенето от студенти на квартири в града надвишава предлагането, и въобще е много трудно да се намери нещо (добро). Отгоре на всичко цените са баснословни за мизерните условия предлагани, а за самостоятелен апартамент (ако човек ще живее сам, без партньор) отива почти цяла заплата (дори млади работещи хора се затрудняват, какво остава за студенти).
, а не да постъпват по такъв просташки начин 