Аз съм с две, и почти изцяло се грижа аз за тях и за домакинството 24 часа в денонощието, 7 дена в седмицата. Таткото добре, че често поема баткото, извежда го, разхожда го, и също така той пазарува и мъкне. Всичко друго в къщи е моя грижа. Бебето е недоносено и от както се е родило все се храним по цял ден, поне малко да се приближим до долната граница на наддаването 
Бабите са едната далеко, другата работи.
Аз не се оплаквам от всичко това, радвам се много на дечицата си, единственото, което обаче ми тежи е, че не ми остава време да се поддържам. Не че не ми остава всъщност, а по-скоро някак си нещо ми се пречупи вътре в мен, зарината нон стоп от битовизми, от грижи за околните, и просто забравих да мисля за себе си. Напоследък все се нося по домашному. Нямам почти нищо общо с онова момиче от преди 7 години, когато се запознахме с мъжа ми. На 28 съм сега.
Как се справяте вие, които сте в подобно положение на нон стоп ангажираност, моля ви насърчете ме по някакъв начин?
Просто, за да имам сили да се справям с всичко, и най-вече с притесненията покрай бебето, някои неща съм ги избутала на заден план. Да не говорим, че и време не ми остава. Просто отговорностите ми са такива, че трябва да осигуря денонощно присъствие (по едно време се наложи да се будя с будилник през нощта да храня бебето, щото беше спаднало на тегло заради вирус:(
Дори при втората бременност, когато имаше някои проблеми с подготвителни контракции, аз я изкарах цялата на крак, грижейки се и за домакинство и за баткото, родих 3 седмици преди термина.
Не е леко, но ние сами сме избрали този път - да се грижим ние за децата, а да не ги даваме на ясла или градина.
Ама как да намеря време и сили, за да имам ако не отличен, то поне много добър външен вид, като едно време ...
вие как успявате да го направите?
Бабите са едната далеко, другата работи.Аз не се оплаквам от всичко това, радвам се много на дечицата си, единственото, което обаче ми тежи е, че не ми остава време да се поддържам. Не че не ми остава всъщност, а по-скоро някак си нещо ми се пречупи вътре в мен, зарината нон стоп от битовизми, от грижи за околните, и просто забравих да мисля за себе си. Напоследък все се нося по домашному. Нямам почти нищо общо с онова момиче от преди 7 години, когато се запознахме с мъжа ми. На 28 съм сега.
Как се справяте вие, които сте в подобно положение на нон стоп ангажираност, моля ви насърчете ме по някакъв начин?
Просто, за да имам сили да се справям с всичко, и най-вече с притесненията покрай бебето, някои неща съм ги избутала на заден план. Да не говорим, че и време не ми остава. Просто отговорностите ми са такива, че трябва да осигуря денонощно присъствие (по едно време се наложи да се будя с будилник през нощта да храня бебето, щото беше спаднало на тегло заради вирус:(
Дори при втората бременност, когато имаше някои проблеми с подготвителни контракции, аз я изкарах цялата на крак, грижейки се и за домакинство и за баткото, родих 3 седмици преди термина.
Не е леко, но ние сами сме избрали този път - да се грижим ние за децата, а да не ги даваме на ясла или градина.
Ама как да намеря време и сили, за да имам ако не отличен, то поне много добър външен вид, като едно време ...
вие как успявате да го направите?
Какво ти има на външния вид, че толкова си се отчаяла? 
За съжаление свикнах да не съм толкова взискателна към себе си. Вярвам, че с течение на времето, грижите ще намаляват и ще се справям с лекота с битовите задължения. Но вече се разделих с илюзиите, че животът ми ще бъде както преди да бъда родител. Но в това си има голяма доза очарование. 
е сега малък спи а аз се ровя из форума 
Сега е и по-лесно, защото е голяма и докато тя се разхожда с паяка и разтребва аз например си скубя веждите или си оправям маникюра, останалото докато спи. Абе стига да има желание за всичко се намира време 