И аз вече съм сама

  • 6 947
  • 53
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 196
Ето че дойде и моя ред да пиша тук.
След 12 годишна връзка и 4 годишно дете, дойде моментът в който ще се разделим. Не съм готова за това. Но разумът ми казва, че това е правилното решение. Аз го предложих на партньора ми, и не знам защо очаквах той да не се съгласи. След 5 дни размисли и той реши че това е правилния избор.
Но ме боли. Не знам от раздялата след такава дълга връзка ли, от това че ще съм сама, от това че ще трябва да го обясня на детето, на роднините и приятелите ли? Не знам. Тежко ми е.
Причината за раздялата е, че се отчуждихме един от друг. Улисани в работа, ежедневие и грижи, забравих ме един за друг. Оставих ме връзката, която бяхме изградили да се търкатя сама, докато тя не излезе от пътя. Говорили сме няколко пъти за това, пробвали сме няколко пъти да оправим отношенията си, но не става. Всяко чудо за 5 дни, след което всичко тръгваше по стария начин. 
Сега трябва да изчакам няколко дни, докато си намери квартира и да се изнесе. А не мога. Боли ме като го виждам тук, а след няколко дни няма да го има. Не мисля, че нещо може да се промени вече.

# 1
  • Мнения: 4 489
Съжалявам и кураж! Няма ли как да не се стига до там наистина? Идете някъде само двамата, даже без детето, поговорете си, погушкайте се... Успех, бъди сина, каквото и да става!  Hug

# 2
Всяко начало е трудно!
Ти сама казваш ,че така е най-добре.
Много е болезнено "чакането" Sad
Има ли начин да отидете някъде с детенце-за няколко дни,докато той се изнесе?
 А ти ,горе главата!Ще се съвземеш.Излизай с приятели,с мами от форума,ще видиш как болката ще мине.Винаги минава! Peace

# 3
Ето че дойде и моя ред да пиша тук.
След 12 годишна връзка и 4 годишно дете, дойде моментът в който ще се разделим. Не съм готова за това. Но разумът ми казва, че това е правилното решение. Аз го предложих на партньора ми, и не знам защо очаквах той да не се съгласи. След 5 дни размисли и той реши че това е правилния избор.
Но ме боли. Не знам от раздялата след такава дълга връзка ли, от това че ще съм сама, от това че ще трябва да го обясня на детето, на роднините и приятелите ли? Не знам. Тежко ми е.
Причината за раздялата е, че се отчуждихме един от друг. Улисани в работа, ежедневие и грижи, забравих ме един за друг. Оставих ме връзката, която бяхме изградили да се търкатя сама, докато тя не излезе от пътя. Говорили сме няколко пъти за това, пробвали сме няколко пъти да оправим отношенията си, но не става. Всяко чудо за 5 дни, след което всичко тръгваше по стария начин. 
Сега трябва да изчакам няколко дни, докато си намери квартира и да се изнесе. А не мога. Боли ме като го виждам тук, а след няколко дни няма да го има. Не мисля, че нещо може да се промени вече.

Искам и още нещичко да ти кажа.
Кажи на близките ти без заобикалки!Те ще те подкрепят.Първите дни помоли някоя приятелка да дойде при теб-по –лесно ще и е в прехода,когато не си съвсем сама.Не се изолирай от света в никакъв случай!!!!
   
И не забравяй-КОГАТО ЕДНА ВРАТА СЕ ЗАТВАРЯ–ДРУГА СЕ ОТВАРЯ
Детето как ще приеме нещата ,зависи само от вас.Нека не те вижда депресирана и смазана ,лесно е да се говори от страни,лесно е да се дават съвети за чуждата болка,но наистина ,за доброто на детето,нека не те вижда разплакана.

# 4
  • Мнения: 588
Аз както винаги давам съвет - опитайте пак.

Щом не си очаквала да се съгласи да си иде, значи всъщност не искаш.
Така си мисля  Rolling Eyes

# 5
  • Мнения: 1 196
Отказва, категоричен е. Изнася се  Cry
Аз не искам  Cry

# 6
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
добре де - първо ти си предложила...сега не можеш да го понесеш...
не ет обвинявам - просто се чудя
има причина...каква е? друга жена? щото нещо ей така от едно изречение и айде...
явно има причина и това дори не е предложенето ти - то е помогнало да узрее решението или му е дало повода....
жалко че не си готова
но пък да поискаш раздяла - явно и на теб нещо не ти харесва така както сте - значи като мине болката то навика ще видиш хубавото...освен ако не си се подлъгала по външно свое негодуване, а вътрешно въобще да не искаш раздяла....
няма начин да го спреш щом е решил
опитай се да мислиш градивно за бъдещето си без него...ако ще ти помогне - събери сили и мисли за това защо поиска раздялата...така ще ти се поприиска пак...
успех и пиши тук поне да не си сама...и за подкрепа

# 7
  • Мнения: 588
Каза ли му че не искаш?

Опитай да му набиваш в главата обратното на това което си казала през тези дни, в които още е при вас, може да си промени решението.

Аз съм твърдо да останеш при него през цялото време през което ще си намира квартира уж.

# 8
  • Мнения: 588
има причина...каква е? друга жена? щото нещо ей така от едно изречение и айде...

И аз си мисля че има друга жена, понеже хич не ги обичам мъжете тези дни и все ги подозирам.
Освен това в 90% от случаите има друга жена. Майната им. Мод, сори!

# 9
  • Мнения: 1 196
Предложих го, защото това ми се виждаше правилното решение. Сега, не го виждам така.
Няма друга жена. Явно с моите разговори съм му отворила очите, и той е видял ситуацията, осъзнал я е и сега .......
Да на мен не ми харесва така както сме, имам нужда някой да показва чувствата си към мен, ако има такива.
Предложих раздялата, за да му покажа че това положение не ме устройва, че искам да съм щастлива. А сега не вярвам, че ще се намери някой, който да ме направи щастлива.  Дали не исках прекалено много от живота? Дали не трябваше да се задоволя с това което имах?
Сама съм, колко и да ми е тъжно. Няма никой до мен Cry

# 10
  • Мнения: 1 196
99% съм сигурна че няма друга жена. Изречението, просто го накара да се замисли.
Казах му. Утре вероятно ще се изнесе  Cry

# 11
Хайде стига,си плакала!
  Разделете се за сега,пък ще видиш какво ще стане.Може и да се върне.  Не може да оцениш какво имаш ,докато не го загубиш.
Дай му време!ВРЕМЕТова е.А докато чакаш ти написах по-горе какво да правиш.
Преосмисли си живота,къде сте сбъркали.Трябва ли детето да расте в напрегната среда,в която мама плаче ,а тати е отегчен Tired
Стегни се,моля те! Приеми нещата от хубавата страна-ще премислите един без друг  ,малко въздух ще глътнете....
Хайде,моля те съвземи се!!!!!! Hug
МОМИЧЕ,ЕЙ ,НИЩО   НЕ Е ЗАГУБЕНО ДОКАТО СМЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ.БЪДИ ГОРДА„НЕ МУ СЕ МОЛИ.
Когато му се молиш,галиш мъжкото му его Naughty
а-а-а-а ДА МУ СЕ НЕВИДИ МЪЖ С МЪЖА МУ-МУНЬО МУНКИН Crossing Arms
Не се коси.Помисли върху това,че като поизтрезнеете от последните събития,по -другояче ще стоят нещата Peace
Всичко може и да се нареди !

Последна редакция: ср, 18 юни 2008, 16:37 от буля Георгивица

# 12
  • София
  • Мнения: 6 477
Тина, като чета написаното леко си изиграла сценката - аз предлагам да се разделим, ама ти кажи - НЕ и веднага ми падай в краката с обяснения как не можеш без мен! Това е много опасна игра Ва Банк и трябва да си готов да си понесеш последствията в случай на загуба! За мен е странно, но е често срещано положението - сега сме заедно, после разделени и после пак така и пак иначе....И става трагедия без край!
То затова и има една приказка, че най-много сълзи са се пролели по сбъднати мечти! Ето искала си развод - получаваш го...ама не ти харесва....Интересно ако мъжа ти беше казал - не, не давам развод.....Щеше да се тръшкаш, че трябва да го търпиш?! newsm78 Извинявам се за резкия тон, но не е зле човек да е наясно със себе си за главните неща в живота си преди да проговаря а тях!

# 13
  • Мнения: 1 196
В интерес на истината си доста права в някои неща.  Но не във всичко. Не съм искала да играя сценка, така виждах нещата в този момент. И сега в моменти на трезва мисъл, си мисля че раздялата е разумния изход от ситуацията. Но ме е страх че няма да получа нищо по хубаво от живота от тук нататък.
Че трябва да съм наясно със това какво искаме е ясно.  И ще си понеса последствията, няма как.
Сега взех детето от градина, и не плача. Пред него никога не бих си позволила това, или да не види разстроена. Трябва да съм силна, и благодаря на момичетата, които ме подкрепиха в този момент.   bouquet
И пак не знам какво искам  Embarassed   Разумът казва че краят е настъпил отдавна, просто трябва да го приема. Но сърцето не иска. И пак съм объркана. С него съм от 16 годишна, така наречената ми първа любов.

# 14
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 641
Но ме е страх че няма да получа нищо по хубаво от живота от тук нататък.

Не е честно нито към теб, нито към него, това да е причината, поради която искаш да останете заедно.

Какво значи сърцето не иска? Обичаш ли го още този човек, или просто сърцето ти не иска да е само?
Не ми казвайте, че толкова години любов на може да съществува - истината е, че тя се трансформира,
но изгуби ли се, работата не е добра.
Ти не казваш всъщност, какви са били проблемите, малко обобщено представяш нещата.
Съвместното съжителство винаги се крепи на доста усилия.

Общи условия

Активация на акаунт