Опитах се да говоря с мъжо,,но явно от дългата ми "драма"взе че заспа 
За това ми се искаше да си споделя с вас.Тежко ми е ще ми се пукне душата от нерви!
Майка ми е в чужбина от доста време.Когато тати почина с нея отношенията ни се изостриха.Никога не ме е подкрепяла,никога не се е радвала за моето щастие,семейство,дете или нещо.Винаги е на контра.Тя ме упреква за баща ми,аз пък нея и така се въртим.Истината е че тя потъна в заеми и татко се измъчваше и си отиде.20 дни след като почина тати разбрах че ще имам детенце.Толкова дългоочаквано и мечтано.Собственната ми майка започна да ме обвинява."Какъв подарък съм направила на тате и как щели да ме приказват хората......"С една дума се опита да ме накара да го махна.Не мислеше че бих се отказала от нея заради това дете.Не знаеше за лекарствата който бях пила години за да го имаме...не приемаше и радостта ни.Не помисли колко ми е тежко за тате и как съжалявах че поне преди да си отиде не разбра че ще става дядо!А как му се искаше на миличкия!А в същото време сърцето ми прескачаше и биеше лудо,хем от радост-за бъдещото ми дете,хем от мъка-за милото ми татенце!Вгорчи ми живота тая жена!Когато родих се примири и почна да се изявява като "баба"Започнаха проблеми защо ще живеем у мъжа ми,защо ще подписваме.Купихме си кола,не кой знае каква но наша си.Радвахме се.Когато решихме да се похвалим по тел.тя каза"И за какво дадохте толкова пари,та тя си е бръкма!"Наранила ме е толкова много че вече нямам сили.Искам просто да я няма.Може и да е грях но се чудя кога ще се оттърва от нея!Явно днес вече беше капака.Правихме прощъпулника на малката.Казах и по тел.че е хванала черпака
Вместо да ми честити и да пожелае здраве на детето ни тя заяви че ще стане една готвачка.И пита тя като не правила такива работи какво толкова.Боли ме.Сърцето ми се къса.Как може собственната ти "майчица"да ти говори така и едва ли не да ти завижда.Нито когато забременях,нито когато родих,нито за сватбата ни,нито за нещо постигнато от съвмесния ни живот се е зарадвала.Винаги е говорила с ирония!
Боже,не искам да си идва,грях ми на душата,но аз съм откровен човек!Незнам и как да процедирам с нея като си дойде.Не искам да виси у нас всеки ден,искам си моя живот-такъв какъвто е,не да ми се натрапва и да слушам обвиненията и!!!!Просто не искам дори да я чувам,камо ли да я видя!
За това ми се искаше да си споделя с вас.Тежко ми е ще ми се пукне душата от нерви!Майка ми е в чужбина от доста време.Когато тати почина с нея отношенията ни се изостриха.Никога не ме е подкрепяла,никога не се е радвала за моето щастие,семейство,дете или нещо.Винаги е на контра.Тя ме упреква за баща ми,аз пък нея и така се въртим.Истината е че тя потъна в заеми и татко се измъчваше и си отиде.20 дни след като почина тати разбрах че ще имам детенце.Толкова дългоочаквано и мечтано.Собственната ми майка започна да ме обвинява."Какъв подарък съм направила на тате и как щели да ме приказват хората......"С една дума се опита да ме накара да го махна.Не мислеше че бих се отказала от нея заради това дете.Не знаеше за лекарствата който бях пила години за да го имаме...не приемаше и радостта ни.Не помисли колко ми е тежко за тате и как съжалявах че поне преди да си отиде не разбра че ще става дядо!А как му се искаше на миличкия!А в същото време сърцето ми прескачаше и биеше лудо,хем от радост-за бъдещото ми дете,хем от мъка-за милото ми татенце!Вгорчи ми живота тая жена!Когато родих се примири и почна да се изявява като "баба"Започнаха проблеми защо ще живеем у мъжа ми,защо ще подписваме.Купихме си кола,не кой знае каква но наша си.Радвахме се.Когато решихме да се похвалим по тел.тя каза"И за какво дадохте толкова пари,та тя си е бръкма!"Наранила ме е толкова много че вече нямам сили.Искам просто да я няма.Може и да е грях но се чудя кога ще се оттърва от нея!Явно днес вече беше капака.Правихме прощъпулника на малката.Казах и по тел.че е хванала черпака
Вместо да ми честити и да пожелае здраве на детето ни тя заяви че ще стане една готвачка.И пита тя като не правила такива работи какво толкова.Боли ме.Сърцето ми се къса.Как може собственната ти "майчица"да ти говори така и едва ли не да ти завижда.Нито когато забременях,нито когато родих,нито за сватбата ни,нито за нещо постигнато от съвмесния ни живот се е зарадвала.Винаги е говорила с ирония!Боже,не искам да си идва,грях ми на душата,но аз съм откровен човек!Незнам и как да процедирам с нея като си дойде.Не искам да виси у нас всеки ден,искам си моя живот-такъв какъвто е,не да ми се натрапва и да слушам обвиненията и!!!!Просто не искам дори да я чувам,камо ли да я видя!
Наистина съжалявам много за отношението й към тебе. Винаги ли е била такава? Никога ли не е проявявала майчина обич? Каква мислиш, че може да е причината? Само с тебе ли се държи така или просто е въпрос на характер? Няма ли начин да говориш открито с нея и да потърсиш обяснение за отношението й към теб? Все пак ти е майка, сигурна съм че дълбоко в себе си те обича и ти мисли доброто. Може би нещо й пречи да ти го покаже. 
много ми стана мъ4но,и моята майка до някъде е такава 