Здравейте, майчета моето момиченце е на 2 и 8 м и до сега сама съм я гледала. Оставала е при свекърва ми само веднъж за два дена без мен, иначе я оставям за по час -два, но рядко. Кърмихме се дълго и продължително до 2г и 3м./може ли това да е причина за поведението й/. Колкото по-голяма става, толкова по-малко иска да се отдели от мен. Опитвам се да споделям с нея за ангажиментите си и да я подготвям, че остава при баба за малко, но тя е категорична - иска да е при баба но и мама да е там. Преди два дни ходихме на пицария с наши приятели и решихме да оставим децата в детски център за час /центъра е срещу пицата/, тя беше много радостна че ще си играе с приятелчето. Какичката звънна след 15 мин, че Теа плаче за мама. Взех я искаше да отиде пак ако и мама е там. Предстой ни тръгване на детска градина през септември а на мен ми е свито от сега - ще можем ли да се разделим по -безболезнено с моята дъщеря. може би пропуснах срока за раздяла по-между ни и вече е силно привързана към мен. Може да има и други такива теми , но не ми работи търсачката, ако е така се извинявам предварително. Моля ви дайте ми съвет как да постъпя.
- Публикувана: 27 юни 2008, 08:39 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2008, 17:01 ч.
Момичета , като залепена е за мен...
Разбира се че е нормално при условие че сама си отгледала детето си!
Теа е още мъничка и тръгването на градинка няма да е безболезнено,
но ще и помогне да се отдели от теб!И аз имах подобен проблем с дъщеря си,
точно защото я отгледах почти сама!Вече е на 6 годинки и 6 месеца и е много
по- самостоятелна!
Теа е още мъничка и тръгването на градинка няма да е безболезнено,
но ще и помогне да се отдели от теб!И аз имах подобен проблем с дъщеря си,
точно защото я отгледах почти сама!Вече е на 6 годинки и 6 месеца и е много
по- самостоятелна!
Наскоро имаше подобна тема. Виж тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=307854.0
Може и да е нормално, но и аз отгледах детето си сама до почти 3 годишна възраст и никога не съм имала подобен проблем.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=307854.0
Може и да е нормално, но и аз отгледах детето си сама до почти 3 годишна възраст и никога не съм имала подобен проблем.
Въпрос на темперамент е според мен, а не на това дали си я гледала сама и колко си я кърмила 
Моята госпожица е почти на същата възраст, още я кърмя, обича ме естествено, но въобще не ме търси и с лекота я оставям на други хора. Да кажеш, че от малка е свикнала - не е (тогава я гледахме само двамата с баща й).
Опитвай се полека-лека да я приучваш на по-голяма самостоятелност. Мисля, че ако й е много интересно няма да страда толкова
Моята госпожица е почти на същата възраст, още я кърмя, обича ме естествено, но въобще не ме търси и с лекота я оставям на други хора. Да кажеш, че от малка е свикнала - не е (тогава я гледахме само двамата с баща й).
Опитвай се полека-лека да я приучваш на по-голяма самостоятелност. Мисля, че ако й е много интересно няма да страда толкова
Не се притеснявай, моята дъщеря също беше такава. Тя е вече на 12. Също я отгледахме сами, без бабина помощ. Не сме я оставяли никъде за повече от един-два дни и то много рядко. Като тръгна на градина, ревеше сърцераздирателно. След като я оставех, възпитателките намираха начини и си е била спокойна през деня. В градината е интересно и ще се справите. Просто всяко нещо с времето си. Ще отмине лека-полека този период. Наистина е въпрос на темперамент на самото дете, а не при какви условия е отгледано.
Моята дъщеря е същата и ние с баща и също сами я гледаме, с тази разлика, че тя иска да е и при двамата / даже предпочита баща си, защото той разрешава много неща, които аз не давам /. Където и да отидем тя не се отделя от нас. Ако сме в заведение, за да отиде в детския кът трябва някой от нас / или леля и, братовчедите и /да е с нея. Когато сме на гости с изключение у лелини и не стои в другата стая с децата сама. В детската ясла я дадохме на 1 год. и 5 месеца и може да се каже, че не плака, което много ни учуди. От април ходи на градина и сутрин при влизането плачеше, защото не познаваше госпожите, но бързо се успокоявала и после през деня не плаче, а вечер не иска да си ходи, защото и се играе. Това, че до сега не е отделяна не означава задължително голям рев в детската градина. Поне при нас не беше така. Дано и вие да минете леко през този период.
Хехе, моята щерка е същата, въпреки, че от януари тръгна на градина, 2 пъти седмично. До скоро дори и само с баща си не искаше да остава, ако мен ме няма наоколо. Държеше всичко да го прави с мен, мама да я къпе, мама да й чете приказка, мама да й помогне да се облече 
Като ремарке е закрепена към мен, където аз, там и тя 
Но както казах, от скоро сякаш наблюдавам лека промяна в това отношение, вече остава с баща си без да протестира, даже 2 пъти тя сама пожела той да я изкъпе и сложи в леглото, както й да прочете приказката. С брат си също се навива да остава в разните детски центрове, въпреки че по някое време запова упорито да го пита мама къде е , но той й обяснявал и успокоявал, че скоро ще се върна и тя продължавала играта 
Май се вижда светлина в тунела
Като ремарке е закрепена към мен, където аз, там и тя Но както казах, от скоро сякаш наблюдавам лека промяна в това отношение, вече остава с баща си без да протестира, даже 2 пъти тя сама пожела той да я изкъпе и сложи в леглото, както й да прочете приказката. С брат си също се навива да остава в разните детски центрове, въпреки че по някое време запова упорито да го пита мама къде е , но той й обяснявал и успокоявал, че скоро ще се върна и тя продължавала играта Май се вижда светлина в тунела
