Вдъхновение

29 юни 2008, 02:41 ч.

Мнения: 11

Кое Ви вдъхновява, кое Ви кара да продължите напред, кое Ви кара да повярвате, кое Ви кара да искате, КАКАВО ВСЪЩНОСТ ВИ Е НАКАРАЛО ДА ПРОДЪЛЖИТЕ НАПРЕД. Всеки ден се събуждаме с мисълта...., пак започваме от начало всичко се повтаря, но кое точна Ви кара да се вдъхновите и да дадете всичко от се newsm78

бе си?

# 1 29 юни 2008, 10:05 ч.

Мнения: 1 023

1во - нямам избор;
2ро - и да имам избор, май пак същото щеше да е;
3то - правя (върша) нещата, с които се захващам, тенденциозно по-добре от другите, поради което си върша работата сама.
4то - и да има кой да я свърши вместо мен - важно ми е на мен как то4но я върши;
5то - организирам си работата да е възможно най-спестителна откъм време, а преминаващото такова - максимално уплътнено.

и вси4ко това, щото си гоня резултата.
или, мен, пълното джоб4е, 4истите сметки, и ежедневието без изненади и инфарктни ситуации, ме движи по ли4ния ми план.

* и приятелката ми масажистка - също Laughing

. щот от време на време така блокирам от естество работа, 4е една лъжица не мога да вдигна, какво остава за друго.
мдам.

# 2 29 юни 2008, 12:31 ч.

София
Мнения: 1 254

Най-вече нямането на избор е основното. Не че не ме вдъхновява сина ми, но някак си... нямам нужда от особено вдъхновение, при положение, че така или иначе нямам избор.
Като цяло разсъждавам така: Ходя на лекции и уча по нощите, за да си осигуря образование. Когато си осигуря образование, ще мога да имам нормална работа за нормални пари, за да издържам себе си и детето си, до тогава ходя на работа за не много пари, но попивам и се уча на всяко нещо, което видя, за да мога да го използвам някой ден за изкарване на повече пари.
И то какво се получава - и аз съм вдъхновена от парите. Simple Smile

Трябват ми за да осигуря нормален живот на себе си и сина си. Това е.

# 3 29 юни 2008, 14:34 ч.

Мнения: X

Амии... въпросът с избора е страничен. Постоянно си измислям вдъхновения, т.е. те някак се самоизмислят. Понякога е детето, понякога - човек, понякога нещо материално или дори просто само нуждата да научавам нови неща. Е, разбира се то, вдъхновението , не е постоянно, понякога месеци минавам без и тогава просто бутам...

# 4 1 юли 2008, 17:07 ч.

Мнения: 197

Е, не съм разведена, но съм ужасно самотна и потисната. Както и да е. Бях се отчаяла, бях обезверена, но някак си от само себе си започнах да виждам по-надалеч. Помогнаха ми някои книги-на М.Алгафари, някои филми и фактът, че има хора, които са много по- зле от мен, но намират сили да продължат.От филмите: The secret, Whаt the bleep do we know и най-вече този: The bucket list.
За себе си съм забелязала, че когато остана без работа, без занимания, тогава ми е най-тежко. За това основното е да съм ангажирана с нещо. Това е вдъхновението ми и детето (най-важното).

# 5 2 юли 2008, 11:25 ч.

Най-голямото ми вдъхновение и онова, което ме кара да внимавам е детето.

Причина:

Причина: