Най-тъжният завършек

  • 34 603
  • 180
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 161
Да разведрим форумската обстановка с нещо тъжно и затрогващо.
Можете ли да опишете на-тъжният финал на разказ или роман?
За мен най-тъжен е разказът на Ърскин Колдуел "Рейчъл".Много бедно момиче се среща с не чак толкова бедно момче.Рейчъл е много красива,много чиста,но толкова бедна,че дори не разрешава на момчето да я изпраща вечер.Срещат се и се разделят до кофите за боклук.И веднъж,на рожденият си ден,момчето получава 5 долара.Въодушевен,той решава да изведе Рейчъл в центъра на града.Малко преди това,през деня,майката на момчето го моли да посипе кофите за боклук с мишеморка,заради плъховете.И вечерта с Рейчъл двамата потеглят за града,на нея й прилошава и влизат в аптека.Рейчъл изгаря от жажда,прилошава й и умира.Аптекарят казва,че е натровена с мишеморка.Рейчъл е вечеряла от кофите за боклук.

# 1
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Когато Винету умря. Още не мога да го преживея!
Срам ме е да кажа на колко години бях, когато най-после намерих и третия том.  Blush

# 2
  • Мнения: 184
О, сещам се на прима виста за "Лолита", "Животът е пред теб", "Идиот". Даже не мога да ги преразкажа, сигурно сюжетът ми се губи, но помня за буцата в гърлото, и че дълго след тях човек не може да почувства нищо.

# 3
  • UK
  • Мнения: 3 959
Малката кибритопродавачка.

# 4
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Птиците умират сами.
Не само завършекът, почти всичко в книгата.

# 5
  • Мнения: 70
"Паула" на Исабел Алиенде - сложно ми е да определя дали финалът беше тъжен или точно обратното - безкрайно щастлив. Защото избавлението от страданията и мъките винаги е сложно за дефиниране и определяне. Не знам дали сте чели книгата, но това е истинската история на дъщерята на Алиенде, която умира след дълги месеци будна кома, причинена от порфирия. Авторката безкрайно детайлно, затрогващо и разтърсващо описва мислите си по време на комата на дъщеря си, както и всички спомени за нейното и собственото си детство, които я връхлитат край болничното легло.  Weary
"Студената планина" - класическа любовна история  Embarassed Гледала съм само филма, книгата не мога да намеря. Но не можах да понеса как след две или три години чакане героинята прекара само една нощ с чакания любим мъж и той умря. Да ви призная, тогава проско се скъсах от плач  Weary
Темата е хубава   bouquet Познанието за чуждото страдание никога не може да те подготви за личното, но ни прави по-човечни.

# 6
  • София
  • Мнения: 7 174
Ох, сещам се за "Майката на Монмартр" от романа на Дьоблин "Хамлет или краят на дългата нощ".
Синът беше заминал на война. Бяха се уговорили с майка си след края на войната, да се чакат при църквата Сакре Кьор на Монмартр.
Войната свърши. И майката всеки ден отиваше и чакаше. Отиваше и чакаше. Мина много време. И тя пак отиваше и чакаше.
Финалните думи на разказа:
"Не очаквай продължение, не очаквай продължение. Това е ужасният край".

# 7
  • Мнения: 152
"Боже, колко мъка има по тоя свят Боже!"

# 8
  • Мнения: 2 070
Цар Плъх ,на Джеймс Клавел.
Много показателно,как средата в която живеем ,убива ,или развива човешкия потенциал.

# 9
  • София
  • Мнения: 3 359
Тес от рода д'Ърбървил. Харди.
Още ме вълнува тази жена, спомних си за нея и от темата за кръвосмешението, въпреки, че тя с Алек не беше роднина, мисля.
Още се ядосвам и на Ейнджъл за отчайващото тесногръдие.
И на нея се ядосвам, заради незаслужената всеотдайност към този дояч.
После ще допълвам.
Мисля, че и Мопасан имаше завършеци, които са ме натъжавали и вълнували доста.

# 10
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Съмърсет Моъм в разказа "Червенокосият" .......

# 11
  • Мнения: 2 388
„Чичо Томовата колиба“ на Хариет Бичър Стоу.
И Том и красивата Ева отидоха на небето.

# 12
  • София
  • Мнения: 10 233
Най-съм ревала, когато Марико-сан умря ("Шогун"). В подходяща за реване възраст бях.
А сърцето ми се свива от спомена за разказа "За мишките и хората" на Стайнбек.
Цар Плъх ,на Джеймс Клавел.
Много показателно,как средата в която живеем ,убива ,или развива човешкия потенциал.
Странно, на мен този роман ми действа освежаващо, намирам смисъл в "живота" въпреки всичко. На теб подтискащо ли ти действа, не разбрах?

# 13
  • Мнения: 2 161
Тес от рода д'Ърбървил. Харди.
Да,как я забравих тази книга.Неграмотната Тес там зададе един въпрос,на който незнам докато свят светува,дали ще се намери отговор:Защо слънцето свети еднакво за лошите и за добрите?
Цитат
Цар Плъх ,на Джеймс Клавел.
На самият край книгата става непоносимо тъжна.

# 14
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 205
и на Оловния войник не му е провървяло много...
Андерсен е майстор на тъжните завършеци.

Общи условия

Активация на акаунт