Как да запазим приятелите в БГ, особено ако те нямат деца?

  • 2 573
  • 23
  •   1
Отговори
Живея в Щатите от вече 2 години, и макар че съм страхотно щастлива със съпруга си, имам огромни проблеми с уж близките си приятелки от БГ. Първо те не искаха да приемат въобще факта, че аз съм намерила щастието извън нашия малък кръг от познати и приятели, второ, мъжът ми, макар и българин, е много различен от всички тях, и те така и не успяха да бъдат щастливи за мен и просто да го приемат.

Но въпреки това нещата като че ли не бяха толкова зле до момента, в който се роди дъщеря ми. Тя е на 2 месеца, и аз съм вече в тотална изолация от всички - не само защото единствената ни комуникация може да се извършва онлайн, но и защото те - помежду си - обсъждат, че аз освен за бебето за друго не мога да говоря... На мен не ми изглежда така, а ако наистина е така - това дете го чакам толкова време, как да не съм развълнувана от нея???...

Не знам дали просто не е време да потърся нови приятелки, боли ме, защото те ми бяха близки толкова години...

# 1
  • Мнения: 1 147
С приятелите си съм близка и сега, с детето, както и когато бях без него. Не виждам с какво раждането й би могло да промени това. Има нещо погрешно в приятелите, или в твоето възприятие за тях, ако смяташ, че не се радват на щастието ти...

# 2
  • Мнения: 3 880
Титлата "приятел" не трябва да се раздава на всеки  Wink
Тези не са ти приятелки със сигурност, иначе щяха да се радват за теб, така че няма смисъл да хвърляш енергия да ги запазваш. Имам приятелки без деца и без семейство в този смисъл на думата (мъж, приятел и т.н.), те са тези, които първи се интересуват от детето и семейството ми, въпреки че винаги съм се старала да не концентрирам разговорите си само върху детето, защото има и други неща за говорене.
От друга страна, ако ти си се променила много, не знам....При всички положения явно вече не си пасвате, както преди.

# 3
  • Мнения: 5 710
Приятел или имаш, или не.
И аз мисля, че трябва да дефинираш 'приятел'.
Много връзки се оказват неустойчиви, мн. често приемаш за приятели хора, с което ви е свързвало нещо, например работно място, университет и т.н. Нормално е, след като свързващото нещо вече го няма да ви отдалечи живота.


# 4
  • Мнения: 1 909
Истинските приятели  се връщат рано или късно.
Със сигурност ще намериш около себе си хора, с които да споделяте нещата, вълнуващи те в момента. Може и да не станете толкова близки приятели, но няма да се чувстваш сама.

А тези в България няма как да ги задържиш от разстояние, ако не се интересуват от сегашния ти живот.  Единствения начин е може би да не говориш за себе си, ами да ги питаш само за техните проблеми... но май не е много интересно за по-дълго време Mr. Green

# 5
  • Мнения: 750
Приятел или имаш, или не.
И аз мисля, че трябва да дефинираш 'приятел'.
Много връзки се оказват неустойчиви, мн. често приемаш за приятели хора, с което ви е свързвало нещо, например работно място, университет и т.н. Нормално е, след като свързващото нещо вече го няма да ви отдалечи живота.

Абсолютно си права Peace.Искам само да добавя,4е след дълъг период на раздяла,познатите просто си отиват,но истинските приятели си остават завинаги Peace

# 6
  • Мнения: 7 914
 не можеш да задържиш някой, който вече е на път да си тръгне... а може би е по добре и за самата теб Peace

# 7
  • Мнения: 3 521
Ако детето и мъжът ти са "причината" приятелите ти да се отчуждат от теб по-добре изобщо не ги търси Rolling Eyes .

# 8
  • Мнения: 179
     Скъпа Дени, от това,което прочетох, подозирам, че твоите "най-близки" приятелки не са ти били чак толкова близки дори и по времето преди да си създадеш семейството, но може би не си го осъзнавала...
     Що се отнася до дефиницията "приятел", с която така лековерно титлуваме някого понякога , съм съгласна с това,което са написали другите момичета, а понеже това са и мами, а в тоето писмо е засегнато е малкото ти бебенце, то наистина ги послушай Naughty

# 9
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
да не би да бъркаш приятели с компания за излизане?
тези вторите са нетрайни.

ние сме заобиколени с хора, които нямат деца, а ние имаме 2. не ни пречи на контактите.
но аз избягвам темата 'деца', скучна ми е  някак;-)

# 10
  • Мнения: 1 215
Чак сега се замислих, че само аз съм с деца, най-близките ми приятелки здраво работят и здраво живеят, но виж, вече планират деца. Може би това ни крепи все още  Thinking Laughing

# 11
  • Мнения: 868
Темата ти има поне два аспекта: старите приятели от България след като си живяла в чужбина и динамиката на приятелства след появата на деца.

Аз се преместих в чужбина много преди да имам дете. Опитвах се поддържам отношенията с приятели там, но след няколко години връзките просто се промениха. Нито аз, нито те имаха деца, но те не разбираха моите вълнения, моите трудности, и цели. Аз все повече и повече не разбирах техните.  Сега имам няколко познати, но не и приятели в България.

Две години не са много, но не са и чак толкова малко време. Ако не прекарваш голямата си част от времето в България, то тези отношения са се променили с деца или без. Това, че имаш още една тема, която те не могат да споделят, не помага. Може би наистина трябва да потърсиш хора, с които можеш да споделяш живота си такъв, какъвто е днес, и темите които са важни за тебе. Не знам колко е голямо детето, но ако го водиш на някакви класове за "мами и бебе", например, ще се запознаеш с много нови хора които имат деца на тази възраст.  Напълно естествено е за една нова майка да иска да разговаря за режими, храна, и за възпитанието на детето (и това идва от един признат, бивш работохолик Simple Smile

 

# 12
  • Мнения: 1 436
Аз, като от отбора без деца, мога да потвърдя, че отстрани погледнато е 100% вярно, че като се роди бебето, започва само за него да се говори. И тогава си проличава колко са ти близки приятелите и какво ви свързва. Имам 1-2 приятелки, с които се отдалечихме, точно защото аз, като човек без деца, си имам лимит колко време мога да слушам каква интересна физиономия прави бебето докато се оригва  Crazy. А имам приятелки, с които продължавам да съм близка -- просто толкова си ги обичам, че ми е искрено интересно по колко пъти на ден пръцка бебето и с колко см е пораснало. Нормално е да има познанства, които се разпадат когато нямат вече допирна точка.

Последна редакция: пт, 04 юли 2008, 22:33 от Juturna

# 13
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
Аз, като от отбора без деца, мога да потвърдя, че отстрани погледнато е 100% вярно, че като се роди бебето, започва само за него да се говори.
Това и аз го потвърждавам, от отбора с деца съм  Laughing Особено като се прехласнат в подробности какво правело малкото, като си мислят, че е неповторимо и единствено, а говорят за неща, които всяко едно бебе прави  Tired
А иначе за приятелите, те не са много и точно благодарение на времето и на подобни събития разбираш кои са истинските  Heart Eyes

# 14
  • Мнения: 3 804
и аз съм от отбора с децата,но 4естно казано-не оби4ам да обсъждам децата,имам си една истинска приятелка още от у4илище и с нея редовно си общуваме по нета

Общи условия

Активация на акаунт