Вчера деветгодишната ми дъщеря ме постави в ситуация, в която първо се панирах до смърт, и второ, се ядосах страшно много. Излезе да играе пред блока с другите деца. Аз съм я дресирала, когато отиват някъде всички, да ми се обажда задължително и съм спокойна, защото знам къде е и с кого и все са около блока, когато и да погледна. Но снощи звънят по едно време дечурлигата и питат къде е тя. А аз знам, че е тях. Буквално ми се разтрепери всичко и започна едно търсене и гледане през терасите от двете страни - никъде я няма! А аз съвсем се паникьосах и ревнах от страх. После тъкмо излизам да я издирвам с малката, защото нямаше да кого да я оставя, и ето я нашата - примъква се с една гузна и уплашена физиономия. Нещо се скарали тайфата долу и тя, вместо да се качи горе, решила да се скрие в гаража. 
В първия момент, като я видях, изпитах такова облекчение след тия 15 минути страхотна паника, че трябваше да седна някъде. После се вбесих и я навиках здраво, задето не се е обадила. Забраних й да излиза повече, от което пък тя се разстрои и ревна. Ядосах се, защото много добре знае, че трябва да се обажда къде, кога и с кого отива, и досега не сме имали проблеми по този въпрос. Тази мярка я наложих може би защото бях обезумяла от страх и яд и сега се чудя как да постъпя. Моля за съветите ви.
В първия момент, като я видях, изпитах такова облекчение след тия 15 минути страхотна паника, че трябваше да седна някъде. После се вбесих и я навиках здраво, задето не се е обадила. Забраних й да излиза повече, от което пък тя се разстрои и ревна. Ядосах се, защото много добре знае, че трябва да се обажда къде, кога и с кого отива, и досега не сме имали проблеми по този въпрос. Тази мярка я наложих може би защото бях обезумяла от страх и яд и сега се чудя как да постъпя. Моля за съветите ви. 
. Явно смяташ, че си попрекалила, след като пускаш темата 
. Първо се скарвам здравата, после казвам - наказан си, и когато поутихнат страстите сядаме да говорим.Обяснявам всичко спокойно, след което казвам какъв е срокът на наказанието.Обикновено завършвам с : имаш време да помислиш как ще постъпиш следващият път.