Може би за повечето тази тема ще ви се стори странна, но не открих подобна информация, а наистина се нуджая от помощ. Бременна съм в петия месец, а все още не мога да се зарадвам на този факт. Не съм омъжена и с приятеля ми сме заедно от 5 години, но живеем в различни градове и се виждаме само в почивните дни. Живея сама на квартира и през малкото дни когато се виждме немога да усетя щастието от предстоящите събития. Някой би ми казал, че е трябвало да мисля по - рано, но вече се е случило и сега трябва да погледна положително на факта, че съм бременна, без да се замислям дали това е подходящия мъж за мен. Той също не осъзнава факта, че ще става баща. За цялото това време е попитал за бебето и как съм може би 4-5 пъти, а се чужаме жсеки ден. защо не се радвам, защо се чувствам така сякаш живота ми свършва? Хората казват, че е грехота да се говори и мисли по този начин, но понякога ми иде да крещя и ми се иска да не беше се .....Не мога дори да го кажа. Ако някой се е чуствал като мен моля ви пишете ми какво става след раждането. Връща ли се щастието?