вие все пак сте татковци, но сте и мъже, а може би част от вас са или са били в ситуация, подобна на тази, която ще ви споделя.
Аз съм млада мама (на 24) на малка кукла на 2,7 години. Разводът ми е на финала, а и доста отпреди това живея без бившия - сама с детето. Да не звуча надуто, но ухажори - цял куп. Малко са смелчагите обаче, които да прекрачат отвъд мераците и да видят не толкова секси реалността.
Проблема ми е в следното. От всички, преди половин година избрах един - който няма деца, а само една бивша приятелка. Не го избрах водена от сляпа любов, а защото съм видяла нещо читаво в него. Не живеем заедно, аз - у нас, той-у тях, но това официално. През повечето време сме заедно тримата. Детето го харесва, той свикна с нея.
Та, вчера той ми изтърси следното: Разбери, аз не мога повече така! Това за мене не е пълноценна връзка и аз не мога, когато не спя у вас, да се прибирам сам вкъщи. Не ми е комфортно. За мен решението е да живеем заедно. Тогава връзката ни ще бъде пълноценна. В противен случай аз не искам да продължавам така.
Кажете вие, мъже, какво да разбирам - че иска да ме пришпори да опитаме съвместен живот, или иска да ме пришпори, виждайки колебанието ми, да пожелая да се разделим, като той да остане чист.
Просто искам мъжко мнение.
Благодаря ви предварително!
P.S.: Не оставяйте жените си, за да не попадат в моя филм. )