Правилно ли възпитавам детето си?

  • 7 388
  • 44
  •   1
Отговори
  • Мнения: 105
Досега си мислех, че знам какво правя, но вече не съм сигурна.....
Имам дете на 2 години, което упорито уча да не се бие (с това се справям) и да си дава играчките ( в това начинание нямам голям успех).
Изпаднах обаче в следната ситуация - дете една глава под моето му взима чипса и го изяде, а моето обикалчше като кученце и беше пляскано от "похитителя" , ако опита да си вземе. Майката на въпросното хлапе го обикаляше да му бърше ръчичките, но не върна чипса на моето, а аз не се намесих и го оставих да се бъде "ограбен" и "набит".
Ситуация втора за същия ден - моето хлапе бутна друго, защото му взима играчката и стоя наказан сам до едно дърво, за да помисли по въпроса : ще се бие ли с децата или ще стои сам! В последствие игра без да се бие, но отнесе  един шамар от детето, заради което стоя наказан и още няколко хапания и шамари от други деца, които понесе геройски , без да се реагира. Никоя от майките не порица детето си.
Прибрахме се и аз направих следните изводи - моето дете е гладно и набито, и аз съм виновна.
Бъркам ли някъде.....

# 1
  • Мнения: 1 168
Как си издържала това не знам. Аз не бих. Най-малкото бих направила забележка на по-голямото невъзспитано дете. А с твоето, мисля че си постъпила правилно, макар и това да има резултат в последствие. За съжаление наоколо е пълно с такива майки и деца, дано някой си вземе поука!

# 2
  • Мнения: 2 197
Не знам. Аз не позволявам да взимат нищо на детето ми, освен ако не си играе с играчките в момента - тогава няма проблем. Храна категорично никой не би и  могъл да вземе от нея - тя е като куче-пазач. По отношение на боя - уча я да не удря и да бъде внимателна. Не знам доколко успешно. винаги правя забележка ако е по-груба с някое дете. Засега не е ударила никого.
На твое място не бих оставила нещата така. По този начин детето ти се чувства зле.

# 3
  • Мнения: 9 814
Честно казано и за правех така.
Но, ми писна моето дете да страда, аз да се притеснявам, а други деца и най-вече техните майки да стоят безучастно насреща.
За това започнах да уча дъщеря си, да си отстоява правата, но ефектът вече беше закъснял.
Моето момиче каквото и да му направят седи и просто гледа с тъжен поглед.

# 4
  • Мнения: 45
Досега си мислех, че знам какво правя, но вече не съм сигурна.....
Имам дете на 2 години, което упорито уча да не се бие (с това се справям) и да си дава играчките ( в това начинание нямам голям успех).
Изпаднах обаче в следната ситуация - дете една глава под моето му взима чипса и го изяде, а моето обикалчше като кученце и беше пляскано от "похитителя" , ако опита да си вземе. Майката на въпросното хлапе го обикаляше да му бърше ръчичките, но не върна чипса на моето, а аз не се намесих и го оставих да се бъде "ограбен" и "набит".
Ситуация втора за същия ден - моето хлапе бутна друго, защото му взима играчката и стоя наказан сам до едно дърво, за да помисли по въпроса : ще се бие ли с децата или ще стои сам! В последствие игра без да се бие, но отнесе  един шамар от детето, заради което стоя наказан и още няколко хапания и шамари от други деца, които понесе геройски , без да се реагира. Никоя от майките не порица детето си.
Прибрахме се и аз направих следните изводи - моето дете е гладно и набито, и аз съм виновна.
Бъркам ли някъде.....

 #Crazy A защо го възпитаваш така? Какво искаш точно да постигнеш, каква е целта ти? Ти самата несигурен и плашлив човек ли си?  newsm78

дете не се учи да се бие, но не се и учи на примирение, опаковано в "добри обноски"  Wink. Остави го да си отстоява чипсовете и играчките, както и да иска от други. Насърачвай го както да казва "не, не давам!", когато не иска да даде, така и да отстоява неодобрението си, когато някое дете го напада незаслужено. Нека се научи да си поиска нещо, но и да се съгласява с "не, не може", даже и придружено от лек сблъсък.  Наблюдавай и се намесвай когато детето ти прекали, стане твърде грубо, или някой го тормози незаслужено. Площта завоювана в пясъчникът е първата територия на която детето се научава какво значи "мое", какво е чуждо и къде е границата. Тя понякога бива показвана от друго дете по неприятен начин, но до една определена степен е допустимо децата да се научат на това как да се защитят те, а и своите неща. Един път е победител, друг път лузър, не е фатално. Ти, като майка и голям човек, не бива да чакаш намесата на друга майка, ако детето ти бива незаслужено тормозено от отрочето й. Та то, твоето, очаква твоята защита, все още! Не веднага и не за всичко, разбира се, но то се усеща кога се налага. И не е необходимо другото дете да бъде грубо отблъсквано, има начини да му се покаже, че поведението му не е достойно. Трябва обаче да си достатъчно решителна, за да можеш да отстоиш позицията си и пред някоя не особено възпитана майка.  Stop

Последна редакция: пн, 14 юли 2008, 20:32 от Dona Bonbona

# 5
  • Мнения: 468

 ...Остави го да си отстоява чипсовете и играчките, както и да иска от други. Насърачвай го както да казва "не, не давам!", когато не иска да даде, така и да отстоява неодобрението си, когато някое дете го напада незаслужено. Нека се научи да си поиска нещо, но и да се съгласява с "не, не може", даже и придружено от лек сблъсък.  Наблюдавай и се намесвай когато детето ти прекали, стане твърде грубо, или някой го тормози незаслужено. Площта завоювана в пясъчникът е първата територия на която детето се научава какво значи "мое", какво е чуждо и къде е границата. Тя понякога бива показвана от друго дете по неприятен начин, но до една определена степен е допустимо децата да се научат на това как да се защитят те, а и своите неща. Един път е победител, друг път лузър, не е фатално. Ти, като майка и голям човек, не бива да чакаш намесата на друга майка, ако детето ти бива незаслужено тормозено от отрочето й. Та то, твоето, очаква твоята защита, все още! Не веднага и не за всичко, разбира се, но то се усеща кога се налага. И не е необходимо другото дете да бъде грубо отблъсквано, има начини да му се покаже, че поведението му не е достойно. Трябва обаче да си достатъчно решителна, за да можеш да отстоиш позицията си и пред някоя не особено възпитана майка.  Stop
Не е заяждане, а по- скоро желание да вникна в позицията ти.
 На въпроса от заглавието се изкушавам да отговоря- не, но все пак принципните позиции са похвални.  Според мен за описваната ситуация наказанието до дървото е прекалено за такова провинение. Много е хубаво да споделя играчките си, но това има смисъл само ако го прави доброволно, а не заплашено от наказания или други неприятни последствия. С удоволствие и без чувство на непрежалима загуба споделят хората, които имат всичко от което се нуждаят.

# 6
  • Мнения: 5 877
Има начин да спреш другото дете, без да го ощетиш нещо, все пак ти си голямата.
В най-баналния случай се изправяш в цял ръст и со все авторитета си на възрастен казваш сериозно да престане.
Аз обикновено първо казвам с ясен тон на "възрастен, даващ инструкции" да не ми удрят детето (или други посегателства)  Laughing, след което сядам наблизо и се заигравам с него така, че за тях да е интересно да се присламчат, щото играта е по-интересна.
Последният път двете каки, които се качваха нагоре по пързалката и не я пускаха да мине, после правиха с нас невидима торта, катериха се с нея по дърветата и накрая ни питаха нали пак ще ходим на тази площадка.

Без коментар се разбира, че на своето дете не позволявам да удря или да взима чужди неща. То и отдавна не пробва.

Последна редакция: пн, 14 юли 2008, 22:58 от Анда

# 7
  • Мнения: 145
И моето дете е на 2г.,но аз никога не го карам да прави нещо насила. Ако иска да си дава играчките-добре,ако не иска-не го насилвам. Същото е и ако иска да вземе играчка от друго дете-ако то разрешава-о.к,ако не-отвличам вниманието и толкова. Но няма да позволя да го удрят безнаказано, а аз да го накажа, че е ударил. За мен най-важно е моето дете и понеже за всяка майка е така,то ти си защити своето-за чуждите-техните майки се грижат.

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
И аз я възпитавах да не се бие, да си дава играчките или да черпи децата ако яде нещо, но и моето дете в един момент започна повече да страда отколкото да се забавлява. Тогава си дадох сметка, че само аз съм виновна за това. Обърнах другият край, оставям я да се оправя сама. Но съм казала да не започва никога първа. Обаче ако я ударят я оставям и тя да удря. Беше ми омръзнало да реве, че я бият, че не и дават собствените играчки да си играе и т.н. И да си призная сега си излизаме и не съм под напрежение. Ако се случи нещо тя се оправя сама.

# 9
  • Мнения: 936
Мнението ми се покрива с това на Дона Бонбона и на Анда.
Голямото ми дете седеше и гледаше тъжно, когато други го бутат и тормозят. Малкият, на 2.5 г. е различен характер и си отстоява неговото. Предпочитам така.
Вълшебница, твоето дете чака закрила и помощ от теб. Още не може да се справя само с повечето ситуации.
Не знам доколко е удачен този пример, но ако ти ядеш чипс и дойде друг възрастен да ти го вземе, ще се съгласиш ли? Или да ти вземат повечето неща от дамската чанта? Пак ли ще стоиш и ще гледаш???

# 10
  • София
  • Мнения: 62 595
Вълшебнице,

Ти какво очакваш да се случи между 2-годишни деца? А дали възпитаваш детето правилно ще разбереш като стане на 18 години.

# 11
  • София
  • Мнения: 6 999
Много са ми странни, да не кажа друга дума подобни теми...  ooooh!
За мен решението е много, много просто. Вместо да се чудя дали и как да пригодя детето си към средата, просто подбирам средата, в която си 'инсталирам' детето.

Не водя дъщеря си по масови пясъчници и градинки, нито я оставям да контактува с който срещнем по улицата. Обикновено си играе с нейните си приятелчета, с които нямам проблеми с чипсове, играчки и други подобни... Аз не общувам с всеки срешнат и не разбирам защо дъщеря ми следва да го прави?

Отделно децата на 2 години нямат представа от 'мое-твое' и вечното поучаване на майките по градинките: "Не пипай топката, тя е на детето, остави камиона - не е твое..." ме изнервя до н-та степен. А това, че си го наказала до дървото...2 годишно дете  Shocked няма да го коментирам изобщо.  Stop

# 12
  • Мнения: 4 629
Незнам дали бъркаш, но аз на твое място бих говорила с майките.

Как виждат, че децата им нахалстват и не се намесват не мога да разбера. То като се замислля с такива хора едва ли има какво да се говори  newsm78

На мен ми беше направило впечатление миналото лято като бях в София, че дета не ги наказват. Все се чудеха на моето как седи, защото другите никога нямало да седят наказани  Crazy

# 13
  • Мнения: 1 731
Много са ми странни, да не кажа друга дума подобни теми...  ooooh!
За мен решението е много, много просто. Вместо да се чудя дали и как да пригодя детето си към средата, просто подбирам средата, в която си 'инсталирам' детето.

Не водя дъщеря си по масови пясъчници и градинки, нито я оставям да контактува с който срещнем по улицата. Обикновено си играе с нейните си приятелчета, с които нямам проблеми с чипсове, играчки и други подобни... Аз не общувам с всеки срешнат и не разбирам защо дъщеря ми следва да го прави?

Отделно децата на 2 години нямат представа от 'мое-твое' и вечното поучаване на майките по градинките: "Не пипай топката, тя е на детето, остави камиона - не е твое..." ме изнервя до н-та степен. А това, че си го наказала до дървото...2 годишно дете  Shocked няма да го коментирам изобщо.  Stop

Това е и моят отговор.За да няма недоразумения и всичко да е максимално изчистено откъм отношения ,да играе с деца ,които познава.Ако и се случи с непознати,нека си отстоява територията.Живота ни е борба и той също ще участва в нея. Peace

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 1 665
Специално за ситуацията с чипса аз не бих стояла безучастно. Бих отишла при другото дете и бих му обяснила, че не е редно да взима чужди неща и да се разпорежда с тях. Така най-малкото ще покажа на моето кой в случая е крив и кой прав. За да не остане то с впечатлението, че е нормално някой да му взима храната от ръцете и да я изяжда...
Иначе си мисля, че майката не трябва да стои безучастно в никакъв случай. Ако някой бие детето ми, бих се опитала да обясня на побойника,с благ тон първо, че така не става и после, ако тормозът продължи, най-вероятно бих разговаряла с майката на въпросното дете.
За чуждите и своите играчки не съм съгласна. Оставям я винаги сама да прецени дали иска да споделя нещата си с другите или не. Ако няма нищо  против, и аз нямам. Ако има, поговаряме (особено ако нежеланието й да даде нещата си разстройва много отсрещния), опитвам се да и обясня как стоят нещата и ако тя пожелае, дава, ако не, аз не настоявам.
Иначе не позволявам да взима чужди неща, без да пита. При всеки опит за агресия от нейна страна, бил той и неволен, гледам да реагирам категорично и своевременно.

Общи условия

Активация на акаунт