нов член на клуба

  • 4 140
  • 41
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 776
След 4 годишен брак,след преодолени много трудности  и проблеми мъжът ми след скарване заяви, че искал развод.
Била съм егоистка и той вече не можел повече да ме понася и да прави компромиси.
Той не може да има деца,три години ходя по клиники преживях какви ли не неща,болка и депресии след неуспешните процедури.
Бях готова на всичко само за да останем заедно,да имаме деца и да бъдем истинско семейство.
Сега ми казва че било егоизъм да искам деца щом той не можел да има.
Не иска да уточни какви са другите ми егоистични прояви,винаги е изглеждал доволен и щастлив.
Често ми казваше че ме обича и че съм единствената му връзка със света .
До вчера мислехме да подаваме документи за осиновяване,а днес за развод.
И "най-хубавото" е че моят доскоро любящ и загрижен мъж иска възможно най-бързо с личните си вещи да се изнеса от общия ни апратамент и да си ходя "на село".
Не мога да го преживея това,до вчера се прегръщахме и правехме планове за бъдещето,днес ме подканва да не го затруднявам и да се разведем по взаимно съгласие..
Не иска да говорим повече,ще си делим сметките и после всеки по пътя си...
Не съм вярвала ,че има такава болка,унижение и обида...
Как да се съвзема и да продължа да живея все някак?

# 1
  • при моите деца .....
  • Мнения: 5 156
 Hug
Всичко звучи много тъжно!
Не е ли имало някакви индикации за подобно развитие?
Стискам ти палци, дано всичко се развие добре за теб!

# 2
  • Мнения: 3 776
Миналата година искаше пак да се развежда,защо той искал перфектна домакиня и аз не съм била такава...
Но реши че ме обича и не си заслужава да се разделим,аз  съответно промених нещата който не му харесваха.
Но сега не иска да говорим,нищо което казвам или правя няма да променяло нещата.
Как може да се държиш като най-влюбеният мъж,и за един ден вече дори да не искаш да говориш с някого...
Каза че не бил се преструвал че ме обича,но търпението му свършило.

# 3
  • Мнения: 9 990
Гъбке, с мъжки фактор сте били, казваш.Ти имаш ли някакви проблеми репродуктивни?
Болката ще отшуми, ако е опряло до развод наистина-изнасяй се.Откъсни се.
И ще установиш, че е на късмет това, че в процедурите не сте успели....

# 4
  • Мнения: 3 776
В началото всичко беше наред,но след 6 процедури и какви ли не лекарства развих автоимунно заболяване ,което определно ще е проблем ако някога поискам да имам деца.
Интересува ми наистина ли нямам никакви права над апартамента-все пак е на двамата на името,с общи пари го ремонтирахме и обзавеждахме,заедно плащахме кредита,но първоначалната вноска е с негови пари.
Болката и унижението ще преживея все някога,но да ме остави на улицата без нищо все едно съм ненужна вещ...

# 5
  • Мнения: 9 990
Би трябвало да имаш, имота е придобит след брак, нали така?Доказано с общи средства.Питай адвокат.И горе главата.

# 6
  • Мнения: 588
Оххххх, предгръдка и от мен.

Мила, знаеш ли моята най - голяма грешка каква беше, че се унижавах и се мъчех АЗ да се променя, за да угодя на някой си, който всъщност не ме заслужава и не може да ми стъпи на единия пръст.

Както виждам напоследък (не само по себе си, имам и други примери наоколо) - колкото повече се мъчиш да угодиш на някой, толкова повече му се струваш ненужна и досадна вещ.

Ами повече няма да съм, **** му!
И да ти кажа, откакто го разбрах - имам ново гадже, уважава ме и ме глези, хората ме харесват повече, въобще, работата се обърна на 180 градуса. Ами, кво да ти кажа, май съм щастлива най - накрая.
Ето - признах си Simple Smile

# 7
  • Мнения: 3 776
Лошото е че бях щастлива в този брак,бяхме сплотени и двата сме от разбити семейства и си обещавахме че никога няма да допуснем и да си причиним това.
След такава любов,разбиране,подкрепа-вярвах че това е идеалния мъж за мен,как да вярвам че ме чака нещо по-добро...

# 8
  • Мнения: 9 990
Ей така за ден нещата се променят понякога.Да.Или ако са трупани във времето и несподелени-пак изненадата е за теб.
И друго ще ти кажа понякога пък и майната му на материалното.Вземи се освободи психически.Работа-имаш ли?По-добре ли ще ти е да си вземеш половин стая от апартамента и да я делите?Живяла съм в нещо подобно,да е при теб в стаята, а да го няма, да не можеш да го докоснеш, да му кажеш нещо...няма смисъл така.

# 9
  • Мнения: 3 776
Имам болна и бедна майка на който помагам финансово,а и в апартамента родителите ми вложиха от собствените си пари.
Аз да мизерствам,заплата ми не е висока,да живея по квартири..не мисля че е честно.

# 10
  • Мнения: 9 990
Еми-той доброволно може да не иска.Следва-развод по вина.Там се вадят кирливи ризи яко,но си излагаш претенциите за половината имот.Той може парично обезщетение да ти даде за твоята част от жилището после-да ти изкупи дела.И с тези пари ти да започнеш да изплащаш друго жилище.

# 11
  • Мнения: 3 776
и аз не знам какво да правя-неговия довод е взех те без нищо- ще си тръгнеш пак така.
Все пак и аз съм работила пред тези години,всичко давах в къщи докато той даваше само част от неговите пари.

# 12
  • Мнения: 2 123
ами и ти доколкото виждамси го взела без апартамент - какви са тия глупости

# 13
  • Мнения: 3 776
Като се запознахме взимаше 200 лв заплата и още беше студент,но по време на брака реализира печеливша идея за която взе доста при и отидоха за първоначалната вноска на апратамента,което е около 50%.
И сега казва че тези пари са си негови аз имам право само на половината от внесените до момента вноски по кредита.
А това че сега апрат струва почти двойно повече...са подробности за него.

# 14
  • Мнения: 190
Бъди силна и не мисли,че всичко е пропаднало.В подписа на едно момиче тук пише следното =Когато господ е допуснал да изгубиш мъжа,които си смятала за страхотен,значи ти е подготвил по-добър=Какъв мъж ще е тоя,дето няма да помисли ,че ти оставаш на улицата ,да хората се разделят по най различни причини но ...Знам,че сега всичко ти изглежда много трудно ,но не се отчайвай,след време ще видиш,че е било за твое добро

Общи условия

Активация на акаунт