20.06.2005
http://dnes.bg/article.php?id=9086
В България има 263 143 души с медицински установена степен на увреждане. От тях 92% са на възраст 16 - 64 години. От всички анкетирани лица близо 10% са на възраст до 29 г., а 15% на 60-64 години. Това показват данните от изследване на НСИ сред хората с увреждания направено с цел установяване здравния и социален статус на хората с увреждания и възможностите за социална интеграция. Изследването обхваща 3 000 лица с увреждания на възраст 16 - 64 години и е проведено по проект финансиран от Статистическата служба на Европейския съюз.
Повече от половината сред мъжете и жените (54%) живеят в юридически брак, а 36% от мъжете и 24% от жените са неженени.
От хората с увреждания 51% от мъжете и 49% от жените са с ниско образование (до основно). Със средно образование са 43% от мъжете и 42% от жените. Различие се наблюдава в най-високата степен на образование. С висше образование са 6% от мъжете и близо 10% от жените.
Около 10% от хората с увреждания живеят сами, 30% с друго лице, а останалите - с повече лица.
Във връзка със здравното си състояние 20% имат силно ограничени възможности при извършване на обичайните си битови дейности, 43% изпитват ограничения, а 37% нямат такива. В това отношение 27% получават помощ от други лица, но само 22% считат, че тази помощ е достатъчна.
Приблизителната месечна стойност на вземаните медикаменти от лицата с увреждания е 25 лв., за 45% от тях. За 39% стойността на медикаментите е в границите между 26 и 55 лв., за 13% разходите са межди 56 и 100 лв., а за 3% на тези стойности.
Получаваната пенсия за инвалидност е основен източник на средства за съществуване за 72%, по 8% са на издръжка на друго лице, основна работа и пенсия за прослужено време.
В момента 38% ползват различен вид социално подпомагане, 55% не ползват, а 7% са ползвали в предишни периоди. От използваните помощи 82% са парични или в натура, 6% имат личен асистент и 4% ползват услугите на бюрата за социални услуги.
С най-голям относителен дял в основните заболявания, които затрудняват живота на хората с увреждания и тяхната социална реализация са неврологичните и психични заболявания - 25%. На второ място по обхват са болестите на сърцето и кръвообращението - 16%. Близък до този относителен дял (14%) са заболяванията, създаващи проблеми с краката. С по-малък обхват са: затруднения/загуба на зрение - 7%; диабет и проблеми с ръцете - по 5%; други прогресиращи заболявания - 6%.
Сред най-младите (16-24 г.) най-разпространени са неврологичните и психологични проблеми (30%), проблеми с краката - 25% и епилепсия 11%.
По продължителност на заболяванията 72% са посочили, че страдат от тях повече от 10 години, а 20% - в продължение от 5 до 10 години. Това е характерно и за мъжете, и за жените.
За 52% причината за заболяването е поради общо заболяване, което не е свързано с работата. Поради вродена или получена при раждане причина страдат 22%. Уврежданията, получени в резултат на изпълняваната работа и претърпени трудови злополуки, съставляват 14%, а в резултат на битови травми, отравяния и злополуки увреждания са получили 8%.
От всички анкетирани лица 34% имат над 90% установена степен на загуба на работоспособност (първа група); 44% имат установена степен на увреденост: 71- 90% (втора група) и 22% са с трета група (51 - 70%).
Сред най-младите хора (16-29 г.) близо 53% имат установена първа група. С тази степен на загубена работоспособност са 32% от 30-49 годишните и 34% от тези на възраст 60-64 години.
Само 13% от хората с увреждания към момента на наблюдението са заети, т. е. получават доходи от трудова дейност. Близо 5% са се определили като безработни, а 82% са лица извън работната сила. От всички заети 8% работят по линия на програми за специално подпомогната заетост.
Сериозен проблем за трудовата и социална интеграция на хората с увреждания е достъпността до обкръжаващата ги инфраструктура. Само за 5% от нея тя е лесно достъпна, 46% изпитват затруднения в различна степен, а за 24% социалната инфраструктура е недостъпна
http://dnes.bg/article.php?id=9086
В България има 263 143 души с медицински установена степен на увреждане. От тях 92% са на възраст 16 - 64 години. От всички анкетирани лица близо 10% са на възраст до 29 г., а 15% на 60-64 години. Това показват данните от изследване на НСИ сред хората с увреждания направено с цел установяване здравния и социален статус на хората с увреждания и възможностите за социална интеграция. Изследването обхваща 3 000 лица с увреждания на възраст 16 - 64 години и е проведено по проект финансиран от Статистическата служба на Европейския съюз.
Повече от половината сред мъжете и жените (54%) живеят в юридически брак, а 36% от мъжете и 24% от жените са неженени.
От хората с увреждания 51% от мъжете и 49% от жените са с ниско образование (до основно). Със средно образование са 43% от мъжете и 42% от жените. Различие се наблюдава в най-високата степен на образование. С висше образование са 6% от мъжете и близо 10% от жените.
Около 10% от хората с увреждания живеят сами, 30% с друго лице, а останалите - с повече лица.
Във връзка със здравното си състояние 20% имат силно ограничени възможности при извършване на обичайните си битови дейности, 43% изпитват ограничения, а 37% нямат такива. В това отношение 27% получават помощ от други лица, но само 22% считат, че тази помощ е достатъчна.
Приблизителната месечна стойност на вземаните медикаменти от лицата с увреждания е 25 лв., за 45% от тях. За 39% стойността на медикаментите е в границите между 26 и 55 лв., за 13% разходите са межди 56 и 100 лв., а за 3% на тези стойности.
Получаваната пенсия за инвалидност е основен източник на средства за съществуване за 72%, по 8% са на издръжка на друго лице, основна работа и пенсия за прослужено време.
В момента 38% ползват различен вид социално подпомагане, 55% не ползват, а 7% са ползвали в предишни периоди. От използваните помощи 82% са парични или в натура, 6% имат личен асистент и 4% ползват услугите на бюрата за социални услуги.
С най-голям относителен дял в основните заболявания, които затрудняват живота на хората с увреждания и тяхната социална реализация са неврологичните и психични заболявания - 25%. На второ място по обхват са болестите на сърцето и кръвообращението - 16%. Близък до този относителен дял (14%) са заболяванията, създаващи проблеми с краката. С по-малък обхват са: затруднения/загуба на зрение - 7%; диабет и проблеми с ръцете - по 5%; други прогресиращи заболявания - 6%.
Сред най-младите (16-24 г.) най-разпространени са неврологичните и психологични проблеми (30%), проблеми с краката - 25% и епилепсия 11%.
По продължителност на заболяванията 72% са посочили, че страдат от тях повече от 10 години, а 20% - в продължение от 5 до 10 години. Това е характерно и за мъжете, и за жените.
За 52% причината за заболяването е поради общо заболяване, което не е свързано с работата. Поради вродена или получена при раждане причина страдат 22%. Уврежданията, получени в резултат на изпълняваната работа и претърпени трудови злополуки, съставляват 14%, а в резултат на битови травми, отравяния и злополуки увреждания са получили 8%.
От всички анкетирани лица 34% имат над 90% установена степен на загуба на работоспособност (първа група); 44% имат установена степен на увреденост: 71- 90% (втора група) и 22% са с трета група (51 - 70%).
Сред най-младите хора (16-29 г.) близо 53% имат установена първа група. С тази степен на загубена работоспособност са 32% от 30-49 годишните и 34% от тези на възраст 60-64 години.
Само 13% от хората с увреждания към момента на наблюдението са заети, т. е. получават доходи от трудова дейност. Близо 5% са се определили като безработни, а 82% са лица извън работната сила. От всички заети 8% работят по линия на програми за специално подпомогната заетост.
Сериозен проблем за трудовата и социална интеграция на хората с увреждания е достъпността до обкръжаващата ги инфраструктура. Само за 5% от нея тя е лесно достъпна, 46% изпитват затруднения в различна степен, а за 24% социалната инфраструктура е недостъпна
