Синът ми бърза да порастне.

Наистина е много притеснителна ситуацията! 
А синът ти какво ти каза, когато разговаряхте? Защо е решил да се надруса? Изобщо пожела ли да разговаря с теб?

с какво беше надрусан?
има една книжка, която много ми помогна, коато бях тийнейджърка. подейства ми като шамар.
тя, обаче засяга предимно хероина и опиати, приготвяни в къщи.
казва се "Мементо" /няма нищо общо с филма/ - Радек Йон е автора. ако я намериш, дай му я да я прочете, може да помогне.

а да - и не бързай да се упрекваш. понякога нещата се случват, независимо от усилията на родителите да възпитат децата "паривлно".

Мисля си, че трябва да се опиташ да разбереш твоето дете защо го е направило. Вярно е, че на тази възраст са много податливи на чуждо влияние, но това е в твой плюс - ти също можеш да повлияеш. Говори с тях приятелски, ама наистина приятелски. На твое място не бих показала пред тях колко съм притеснена и отчаяна, просто ще се опитам да разбера, защо са го направили, как са се почувствали и съвсем спокойно ще обясня, какви са последствията от подобни "забавления". Когато сина ми беше на тази възраст разговаряхме много и свободно по тази тема, не издавах забрани, просто обяснявах, исках да чуя и неговото мнение и го "оставях" сам да преценява, контролирах го невидимо.Тогава гледахме заедно и един филм с Леонардо ди Каприо по действителен случай, за жалост не си спомням заглавието. На сина ми подейства потресаващо тази история.  Лесно е да се дават съвети, всяко дете е с различна чувствителност и няма универсално правило. От опит знам, че най-важно е да спечелим доверие, но това е като да ходиш по тънък лед... Знам също, че не бива в никакъв случай да се отчайваш, нещата все още са в твои ръце.
Впрочем надрусан или "напушен" беше, защото на тази възраст повечето това опитват. Добре е, че си забелязала, защото има много родители, които не са в час доста дълго време и влизат, когато вече е късно.
Успех!

   Аз, без да искам да те обидя, ще ти кажа, че според мен, на 12 г., едно дете е малко за купони. Ако не беше надрусването, можеше да е твърде много алкохол или нещо друго...все неща, които изглеждат винаги примамливо за деца, на прага или в пубертета. Само от интерес да е, пак може да злоупотреби с какво ли не. Остави, че може някой да го подведе лесно или пък да го излъже...И няма нищо странно. Даже и в това, че иска да се почувства по-голям-нищо чудно. Че как да е иначе, когато е на купон. На купоните ходят големи хора. На 12г., едно дете трябва да е у дома вечер. На 12г., в  23 и 30, едно дете трябва да е изкъпано и в леглото си вече. Не казвам, че ако е на 18г. то пак няма да сгафи с нещо или е чак пък толкова по-умно, но все е нещо повече от 12г. , но и тогава е друго-причините за една такава постъпка са вече съвсем други. И не искам отвсякъде да ми казват, че всички деца сега, на 12г., вече ходят по купони. Знам това много добре. Но просто се ужасявам.
   Аз заживях сама, в друг град, когато бях едва на 14г. и това беше времето, веднага след промените, когато имахме право на 50 неизвинени и навсякъде цареше пълна анархия, дори пресилена, за компенсация на "старото време". Марихуана, хапчета(тогава бяха на мода), морфин и какво ли не още, се продаваше буквално в коридорите и на "елитните" училища. Знам какви неща тогава опитах(, но не е за разказване), защото излизахме със съквартирантката ми през прозореца на първия етаж и се измъквахме на купони, без да ни знае спящата хазайка...Какво да очаква човек от едно дете...Съвест? Предпазливост? Затова са родителите за малките деца-те да ги пазят!  И добре, че ме усетиха родителите ми, че... и ето какво направиха те тогава: направиха всичко възможно да ограничат късните ми излизания поне докато не попорастна още няколко години. Ако искахме купони, правехме ги в квартирата ни или у дома. Насърчиха ни да се занимаваме с разни интересни неща, подходящи за възрастта ни, водеха ни на екскурзии и т.н.(запълваха ни времето). Съвсем целенасочено се държаха много по-свободно и предразполагащо, като в следствие на това се запознаха (макар и бегло) с компанията ни. Но това стана на по-късен етап. Първо, надълго и широко, без да ме поучават, без да ми се карат, но(спомням си това много ясно) със сълзи в очите, разговаряха с мен. Говорихме за приятелствата, за купоните, за моите пубертетски проблеми и грижи и какво ли не, като не си спомням да са казали и един път, че нещо от това е глупост или не е важно. След това ме освободиха от училище за 3 дни и изкарахме приятно заедно-те се постараха всячески. Държаха се напълно нормално и нито един път, в началото, не обелиха и дума да ме обвинят. След време, след доста време, ми споделиха, че моите неща са ги наранили и ужасно притеснили, но нищо повече.
  Така направиха моите родители. Знам, че беше правилно и възпитателно за мен.
  Не знам доколко ще е полезно за теб и твоя син, nin4, но това направиха моите родители точно преди да го ударя "съвсем през просото". И още съм им благодарна от все сърце. Иначе и книгите са поучителни, но едва ли на 12г. "Моменто" би се разбрала...съмнявам се. Не че не одобрявам книгата, но разговорите най-помагат. И разбирането към детето. Пък и малко строгост, в последствие, поне още няколко години, докато родителите могат действително да влияят и са фактор, няма да е излишна. Приятелството с детето не е даване на пълна свобода на неопитното същество, което е то, все още...Успех и дано се справите с кризата  

krisal не ме обиждаш по никакъв начин, дори напротив благодарна съм ти защото ми помогна. Аз мисля по същият начин , но моят тинейджър води от близо половин година необявена война с мен и ако в 23ч си е в леглото не е изкъпан или обратното. Когато забелязах първата съпротива риших да му внуша, че аз и баща му сме най- добрите му приятели и едновременно с това престанах да забранявам а само да съветвам, за което сега съжалявам. Постъпката на родителите ти е мъдра и смятам да постъпя горе долу по същият начин, само не знам на 12г келеш колко ще има ефект. Другото дете също не знам как да му въздействам. Те излезнаха в 20ч и казаха, че отиват на лостовете в училище, не е идело реч за купон. Аз също съм била пубер, и това, че той опитва нещо на 12 което аз съм опитала на 23 ме вцепенява. Не знам как да реагирам, мисля че съм пропуснала нещо и изобщо не съм подготвена, а съм биткаджийка повярвай ми.Беше леко неадекватен, широки зеници, жажда, непукизъм. По- късно му стано лошо и започна да повръща, сдрусах го и му казах да ми каже какво е взел за да знам как да постъпя ако му стане по- зле. Исках да го сплаша. Отговорът му беше: Като другите. Днес не говорихме за това какво е взел, а как се е стигнало до там. Още споделя с мен или така си мисля. Май така искам да е.

Кrisal ти е отговорила много изчерпателно.Дъщеря ми е на толкова и не бих и разрешила да ходи където и да било до късно. Имаш голям проблем.Аз се уплаших само при прочитането на думата 'надрусан'.Вземай мерки отсега.

Благодаря ти, ще потърся книжката и ще им я връча. Не си мислиш че с баща му сме му разрешили да се мотае по улиците по нощите нали? Какво правиш ако звъниш  и отсреща ти вдигнат и ти кажат " Ей сега си идвам" и така три пъти.

Стъжнявам му живота.

Ще осигуря придружител от и за училище, а свободно излизане няма да има преди да се възвърне загубеното доверие.

Добре,де,какво прави 12 годишно дете до 23 часа по улиците?Да си съвременен родител не означава да си безхаберен.Не те съдя,защото това е въпрос на личен подход и избор.Но ако искаш,можеш от тук да започнеш.Едно дете на 12 няма място на късни купони и изобщо на купони.

Ох, няма място 12 годишно по улиците, по купони........... до 23 часа. И за да не е така, осигури му приятни занимания - спорт, танци, рисуване........ каквото обича, да види че на неговата възраст децата правят и други неща. Сега лятото е трудно, но все ще намериш нещо. Пусни му филмчета за дрогата, цигарите, алкохола. В нета има потресаващи.  И контрол, но с обич. И аз имам 12-годишно у дома..., не се упреквай, но взимай мерки. Тепърва става сложно. Най-трудно ми е да отговоря на въпроса - А другите как ги пускат?

Малък е за купони определено.  
Бих се опитала да му намеря смислени занимания през деня - спорт някакъв, или каквото там друго го влече. Или лагер примерно.
И друго ми мина през ума - приятелят му явно е в голям стрес, може затова да го избива на такива работи. Ако бях на ваше място и имах възможност, бих го поканила да поживее у нас за малко, хем ще ги наблюдаваш и ще видиш какво им е в главите.


Разбира се, моменталната ми реакция би била по-скоро нещо като:
 
Не е правилно, но няма да мога да се сдържа. После ще го попитам дали му харесва да повръща така и ще му кажа, че това е само началото.  

Нямате ли някакъв бизнес?Опъваш го на тръстиката здраво.Аз не бих пропуснала този момент просто така.Мисля,че на всяко действие,трябва да има подобаващо противодействие.

Хубави неща са писани вече тук и верни. И аз не мисля да те обвинявам и пишейки тук го правя със съзнанието, че четеш не само ти, а и други майки, включително и на по- малки деца.
Та за мен до 21.30 е нормален вечерен час за дете до 14 години, включително, а след това- евентуално до 22.00 часа. Децата, също така, нямат място по заведенията. Купони- до този час и то на места и при деца, които аз познавам и с които имам постоянна връзка.
Когато детето е още малко е важно да не се отпускат твърде много поводите, след това е много по- трудно да се навакса. Когато моят син вдигне телефона и не изпълни обещанието си да се прибере веднага го прибирам моментално и на следващият ден просто не излиза. Ако не си вдигне телефона или го забрави- същото. Не е жестоко, необходимо е и навреме. На 8 години е, но смятам, че сега му е баш времето да свикне с правилата и с това, че същите съществуват, за да се изпълняват. Не от тази, а от по- ранна възраст е понатоварен с езици, плуване, задачи, книги. Има и лично време, но не по цял ден и не до късно. Има и определен периметър за ходене навън. Гледам и да говоря и общувам с него колкото мога.
Не съм приятел на децата, а родител. Те си имат свои приятели, аз- също.