Здравейте, моят син е на 3 месеца и още не мога да му се нарадвам въпреки умората и недоспиването. За сега не ми тежат грижите по него, гледам го сама ( е, и с таткото като не е на работа), свекървата дойде първите 2-3 дни (те живеят в друг град, както и баща ми, майка ми почина)след като ни изписаха, но бързо, бързо си тръгна и по-добре направи така, защото в крйна сметка не се знаеше кой кого гледа! Та въпросът ми е към други семейства, които не получават помощ от никъде-как се справяте, трудно ли е, особено за в бъдеще.....защото ние няма на кого да го оставим, дори за 5 минути, евентуално по-нататък като почне градина, училище.....но тогава вечер пак ще си е в къщи! Аз не искам да го оставяме при свекърите, защото не съм съгласна с техните методи за възпитание, пък и са далеч, то детето няма да е свикнало с тях, как да им го оставя. Тогава ние с мъжът ми как ще си почиваме? Не ме разбирайте погрешно, не се оплаквам или нещо такова, просто бих искала да чуя различни мнения, естествено, че е много хубаво да имаш под ръка баби и дядовци и да ти помагат, да оставяш хлапето за по няколко часа, дни или седмици, за да се почувствате с мъжката половина пак....само двамата, но като няма начин....намира ли се друг начин?
- Публикувана: 17 юли 2008, 17:02 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2008, 12:46 ч.
Трудно ли се гледа дете без баби и дядовци???
Да, трудно е. Но, стига и двамата да сте наравно ангажирани с детето, всичко се нарежда. Изпадала съм в тотална безпомощност, защото няма на кого да оставя дъщеря си и да изтичам до аптеката, примерно. Или в някакви дупки - какво ще стане с живота ми от тук нататък. Първата свободна вечер, която имахме със съпругът ми беше, когато детето стана на година и нещо. И аз изпаднах в истерия, защото нямаше билети за постановката, на която исках да отидем. И си казах ето това ме чака - памперси, пюрета, чистене. Това ще ми е живота от тук нататък. Сега, естествено се смея, като се сетя за тези моменти. Но мога да кажа, че всичко си заслужава. Пък и имаме приятели с деца, на които съм разчитала за час - два гледане.
Това си има своите позитиви - дъщеря ни е доста привързана към нас, споделя ни всичко и т.н. Негативът беше главно с тръгването й на градина - никога не се беше отделяла от нас и периодът на адаптация беше кошмарен.
Поне мога спокойно да кажа, че е възпитана от нас, никой не ни се е месил. И сега по - скоро тя възпитава баба си и дядо си.
И не, не се отдалечихме един от друг с баща й. Напротив - няма по - сплотяващо нещо от това да се гради семейство с малкото човече.
Това си има своите позитиви - дъщеря ни е доста привързана към нас, споделя ни всичко и т.н. Негативът беше главно с тръгването й на градина - никога не се беше отделяла от нас и периодът на адаптация беше кошмарен.
Поне мога спокойно да кажа, че е възпитана от нас, никой не ни се е месил. И сега по - скоро тя възпитава баба си и дядо си.
И не, не се отдалечихме един от друг с баща й. Напротив - няма по - сплотяващо нещо от това да се гради семейство с малкото човече.
Ние си гледаме сами детето. Беба ходи на ясла, от септември ще е на градина. Никой не ни помага. Но ние се разбираме чудесно кой да я заведе на ясла, кой да я вземе и как да сме повече време заедно. Иначе измислям какво ли не-приятели, клубове...но винаги е най-много за няколко часа. И двамата с мъжа ми работим, и то доста усилено. Много често той отсъства, защото работата му е такава-не е само в София. Тогава аз се стягам-ходя ако трябва по-рано на работа, за да си тръгна по-рано. Не се оплаквам, дори почти завърших и архитектура докато си я гледаме работейки 
/приеха ме, когато забременях и сега ми остава последната година/. Иначе не се притеснявам за по-нататък-има школи, частни училища за през лятото, занимални...надявам се да се справим и без баби и дядовци 
А иначе ние се чувстваме добре тримата, нямаме особени желания да сме двамата...затова беба е навсякъде с нас. Миналата седмица дори беше на купон в Студентски град, защото празнувахме края на годината. Е, спим в различни стаи-ние отделно от нея все пак...
/приеха ме, когато забременях и сега ми остава последната година/. Иначе не се притеснявам за по-нататък-има школи, частни училища за през лятото, занимални...надявам се да се справим и без баби и дядовци А иначе ние се чувстваме добре тримата, нямаме особени желания да сме двамата...затова беба е навсякъде с нас. Миналата седмица дори беше на купон в Студентски град, защото празнувахме края на годината. Е, спим в различни стаи-ние отделно от нея все пак...
На мен ми е трудно, по скоро тъжно. Радваме му се вечер,а през деня има гледачка, не че не съм доволна, просто си е чужда жена.Следва ясла , пак чужди хора, чужда обстановка. Не го бях планирала така, но така се получи, не че няма да се справим, за него се вълнувам. От начало като тръгнах на работа ми беше сърдит (наистина). Вечер като се прибирах въобще не реагираше, сега посвикна. Добре, че имаме голяма дъщеря, така знам че са заедно когато не е на училище.
Не е трудно, стига двамата родители да си поделят грижите.
Като спи нали сте си само двамата
Но като гледам, че е едва на 2 месеца и се оплакваш, не знам какво да ти кажа
на мен до 1 г. ми беше песен, после от 1 до 2 - средна работа, от 2 до 3 г. - не искам да те плаша 
след 3 г. постепенно виждах светлина в тунела и сега вече е почти без забележки но всичко си зависи и от детето, може товето да е кротичко 
Като спи нали сте си само двамата
Но като гледам, че е едва на 2 месеца и се оплакваш, не знам какво да ти кажа
на мен до 1 г. ми беше песен, после от 1 до 2 - средна работа, от 2 до 3 г. - не искам да те плаша след 3 г. постепенно виждах светлина в тунела и сега вече е почти без забележки но всичко си зависи и от детето, може товето да е кротичко 
по-лесно ми е сама с децата. Много по-трудно ми е, когато трябва да се съобразявам и с гледащия децата.
Точно така се чувствам и аз
При мен вече трудното мина, децата са на 11 и 6 г. 
Не е страшно, свиква се Пък и наистина ако си разпределите задълженията с таткото ще ви е още по-лесно. Аз гледах Рали до 2г, мъжът ми помагаше с каквото можеше като се прибереше от работа. Сега тя е доста по-голяма и е по-лесно. Свекърите не идват, не се интересуват от детето, пък не мисля че бих им го давала. На моите родители по става, но те пък са по-заети... Така че пак ние двамата си я гледаме. От септември тръгва на детска градина и се надявам всичко да е наред.
Не се притеснявй, ще се справите
Пък и наистина ако си разпределите задълженията с таткото ще ви е още по-лесно. Аз гледах Рали до 2г, мъжът ми помагаше с каквото можеше като се прибереше от работа. Сега тя е доста по-голяма и е по-лесно. Свекърите не идват, не се интересуват от детето, пък не мисля че бих им го давала. На моите родители по става, но те пък са по-заети... Така че пак ние двамата си я гледаме. От септември тръгва на детска градина и се надявам всичко да е наред.Не се притеснявй, ще се справите
Не ми е било лесно.От самото си раждане синът ми е плътно до мен,само няколко пъти съм го оставяла за по 2 часа,и то когато беше съвсем мъничък.Сега е на 3,3 години.Мъжът ми работи по12-14 часа на ден,когато може ми е помагал,но само за детето.Всичко вкъщи съм си вършила сама.Сякаш това ми идваше в повече.Детето ми беше много спокойно и чак ми ставаше мъчно,че не мога,примерно,да го изнеса на разходка по-рано.
Сега е много самостоятелен,винаги си намира занимавка,когато имам работа.Изчаква ме,даже ми помага понякога.
Наистина се свиква.Лошото е,че той много се привърза към мен и няма отделяне.Не иска на градина,никъде не мога да изляза без него,даже заедно се къпем.
Абсолютно си права.
Сега е много самостоятелен,винаги си намира занимавка,когато имам работа.Изчаква ме,даже ми помага понякога.
Наистина се свиква.Лошото е,че той много се привърза към мен и няма отделяне.Не иска на градина,никъде не мога да изляза без него,даже заедно се къпем.
Трудно е, изнервящо, но в крайна сметка се свиква! Просто се налага, защото др. начин - няма!
Абсолютно си права.
Лесно няма от мига на + тест.
*
Сами си гледаме децата,с платена помощ.
Тъжно защото са далеч от близки е много по-правилната формулировка , и за мен, от трудно.
Иска мислене,организация,рискува се маникюра да пострада или да няма винаги ей сега сготвена супа,но определено може. Аз работя от 6та седмица на децата,баща им не е преставал, баби сме имали сборно 2 месеца за 4.6 години и всички сме здрави-прави и оцеляли.
*
Има и доста +,аз бих се съсредоточила върху тях
*
Сами си гледаме децата,с платена помощ.
Тъжно защото са далеч от близки е много по-правилната формулировка , и за мен, от трудно.
Иска мислене,организация,рискува се маникюра да пострада или да няма винаги ей сега сготвена супа,но определено може. Аз работя от 6та седмица на децата,баща им не е преставал, баби сме имали сборно 2 месеца за 4.6 години и всички сме здрави-прави и оцеляли.
*
Има и доста +,аз бих се съсредоточила върху тях
Нямате баби, но детегледачки има. И се наемат, не боли
Шегичка.
... какво да ти кажа... хубаво е с баби, спор няма (особено като моите и 2мата сега са при нея
), но пък щом такива са обстоятелствата при вас, ще се справите. Нямате друг избор.
От много малко време сте родители... ще видиш и ти светлинката в тунела. Само здраве и мир да има.
Шегичка.
... какво да ти кажа... хубаво е с баби, спор няма (особено като моите и 2мата сега са при нея
), но пък щом такива са обстоятелствата при вас, ще се справите. Нямате друг избор.От много малко време сте родители... ще видиш и ти светлинката в тунела. Само здраве и мир да има.