Провокирана съм от следните редове и искам да ви попитам какво бихте направили ако знаехте ,4е имате само още един ден живот?
“Ако знаех ,че имам само един ден живот, бих се молил по-вече и говорил по-малко.
Бих казал на тези,които обичам,че ги обичам,макар да зная,че и те го знаят…
Бих мислил повече за Исус и за Неговата любов и бих потопил душата си в тази любов!
Ако знаех,че днес е последният ми ден,бих зарадвал онези,които не се радват когато ме виждат…
Бих написал писма на всички ,които познавам ,и бих ги поканил „да ми дойдат на гости „-макар да зная,че няма да може да се видим.Но бих им казал, как все може да се видим…
Ако знаех,че имам само един ден живот,бих оценил живота повече от всичките други дни.Интересно е и глупаво е,че едва тогава всички оценяваме колко струва живота...
Бих казал на всички,да живеят така през всичките си дни,като че този е последният им ден…
Ако знаех,че днес е последният ми ден,бих подарил на някой това,което не ми се подарява.Интересно е и глупаво е,че тогава много лесно подаряваме.Защо? Защото вече няма да ни трябва това,а не бива…
Бих мислил за срещата ми с Исус в небето.Колко много е чакал Той този миг,за разлика от мен…
Ако знаех,че имам само един ден живот,бих подарил този ден на човека до мен и бих го зарадвал с моето присъствие. Колко малко оценяваме присъствието и отсъствието на човека до нас и нашето за него…
Бих помолил някой да ми чете от Библията , до тогава докато мога да слушам тези думи на живот…
Ако знаех,че днес е последният ми ден бих се покаял за всичко с което съм огорчил Бога и хората около мен, за раните и болката която съм им причинил.Но не е ли глупаво да го правим само тогава? Нима това не се случва и през другите дни? А защо не го правим? Кой знае дали няма да е последния ни ден?...
Бих полял цветята ,макар да зная,че няма да мога да видя как разцъфтяват.Техният утрешен цвят ще напомня за моя изминал свят…
Ако знаех,че имам само един ден живот бих го изживял с пълните шепи на живота,без да пропусна нито един миг от него. А какво е нашият живот? Не е ли само един кратък миг в сравнение с вечността…
Бих мислил по малко за деня,а по-вече за вечността,защото денят все пак ще свърши,но не и вечността.Бих се подготвил за нея…
Кой знае,може би днес да е последният ни ден.Тогава нека да го изживеем като такъв.А ако се окаже,че не е такъв не бива да съжаляваме,че сме го изживели така“…
“Ако знаех ,че имам само един ден живот, бих се молил по-вече и говорил по-малко.
Бих казал на тези,които обичам,че ги обичам,макар да зная,че и те го знаят…
Бих мислил повече за Исус и за Неговата любов и бих потопил душата си в тази любов!
Ако знаех,че днес е последният ми ден,бих зарадвал онези,които не се радват когато ме виждат…
Бих написал писма на всички ,които познавам ,и бих ги поканил „да ми дойдат на гости „-макар да зная,че няма да може да се видим.Но бих им казал, как все може да се видим…
Ако знаех,че имам само един ден живот,бих оценил живота повече от всичките други дни.Интересно е и глупаво е,че едва тогава всички оценяваме колко струва живота...
Бих казал на всички,да живеят така през всичките си дни,като че този е последният им ден…
Ако знаех,че днес е последният ми ден,бих подарил на някой това,което не ми се подарява.Интересно е и глупаво е,че тогава много лесно подаряваме.Защо? Защото вече няма да ни трябва това,а не бива…
Бих мислил за срещата ми с Исус в небето.Колко много е чакал Той този миг,за разлика от мен…
Ако знаех,че имам само един ден живот,бих подарил този ден на човека до мен и бих го зарадвал с моето присъствие. Колко малко оценяваме присъствието и отсъствието на човека до нас и нашето за него…
Бих помолил някой да ми чете от Библията , до тогава докато мога да слушам тези думи на живот…
Ако знаех,че днес е последният ми ден бих се покаял за всичко с което съм огорчил Бога и хората около мен, за раните и болката която съм им причинил.Но не е ли глупаво да го правим само тогава? Нима това не се случва и през другите дни? А защо не го правим? Кой знае дали няма да е последния ни ден?...
Бих полял цветята ,макар да зная,че няма да мога да видя как разцъфтяват.Техният утрешен цвят ще напомня за моя изминал свят…
Ако знаех,че имам само един ден живот бих го изживял с пълните шепи на живота,без да пропусна нито един миг от него. А какво е нашият живот? Не е ли само един кратък миг в сравнение с вечността…
Бих мислил по малко за деня,а по-вече за вечността,защото денят все пак ще свърши,но не и вечността.Бих се подготвил за нея…
Кой знае,може би днес да е последният ни ден.Тогава нека да го изживеем като такъв.А ако се окаже,че не е такъв не бива да съжаляваме,че сме го изживели така“…
Сичките тия работи, дето ги е изредил човекът не мом да ги напрайм за цел месец... 