Момичета , умирам !Болката в сърцето е жестока , направо съм като параблизирана.Не спя , не се храня , не живея!Помогнете ме , отрезвете ме !Какво ще правя , той е целия ми живот!Заедно сме от почти 10 год.Женени от 5 с прекрасно дете на 4 год.Той е прекрасен , във всяко отношение !Говрили сме си, че за случайна изневяра от негова страна и дума не може да стева , ако някога се разделим заради друга , то ще е защото се е влюбил!И сега има друга , сигурна съм , не сме говорили , още изчаквам , но съм почти 90 % убедена.Нещата са отскоро , но той вече е влюбен , или може би силно привлечен.Връзката още се оформя, аз съм много наблюдателна и усещам как става нещо и аз съм в ПАНИКА! Какво ще правя ако ме напусне ! Той е моята половинка , без него съм половин човек .Досега не сме имали повод за никакви караници и дразги.КАКВО ЩЕ ПРАВЯ ако проведем разговора и той наистина потвърди че е влюбен и иска да е с другата ?На мнозина това ще ви се стори смешно, , фантазии на болен мозък , вече и това си мисля че не съм добре , но толкова се страхувам да живея без него..............Пишете ми , скарайте ми се , успокойте ме , присмейте ми се ......
- Публикувана: 27 юли 2008, 17:23 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2008, 16:41 ч.
Той е целия ми живот , а ще си тръгне.........
Напълно те разбирам. Мой много близък човек преживя същото, но при други обстоятелства. Знам, че щом веднъж си е намерил любовница, винаги ще мисли за нея, ще и звъни и т.н. Не знам как да те успокоя, когато човек изпита това, което си изпитала ти и го е обичала силно....просто...Как да кажа- губи ума си все едно. Става неадекватен, караници..Ужас!
Аз не съм човекът, които трябва да дава съвети, но съм на мнение, че не тук във форума може да се реши проблемът ти- трябва да поговориш с него и да си изясните нещата. От всичко това ще е потърпевшо детето- за едно дете е много лошо да гледа майка си и баща си да се карат или да са разделени. Много е трудно, съчувствам ти. Дано всичко да мине добре и да останете заедно.
Аз не съм човекът, които трябва да дава съвети, но съм на мнение, че не тук във форума може да се реши проблемът ти- трябва да поговориш с него и да си изясните нещата. От всичко това ще е потърпевшо детето- за едно дете е много лошо да гледа майка си и баща си да се карат или да са разделени. Много е трудно, съчувствам ти. Дано всичко да мине добре и да останете заедно.
Здравей.
Тъкмо днес в едно списание четох,че един от страховете на жените е самотата,че ще останат сами и ще живеят сами.
Мисля,че ти се страхуваш за нещо,за което още не си сигурна ,че е така...И по-скоро те е страх не от това,че той ще ти каже,че има друга връзка,а от това,че ще си сама...
Бих те посъветвала първо да се увериш как стоят нещата относно връзката ,за която намекваш - има ли такава или не....и да не губиш време ако има връзка с друга и тя е още "заформяща се",както казваш.Вземи се в ръце и се помъчи да "отрезвиш" съпруга си.Няма да е лесно,но поне опитай.
Тъкмо днес в едно списание четох,че един от страховете на жените е самотата,че ще останат сами и ще живеят сами.
Мисля,че ти се страхуваш за нещо,за което още не си сигурна ,че е така...И по-скоро те е страх не от това,че той ще ти каже,че има друга връзка,а от това,че ще си сама...
Бих те посъветвала първо да се увериш как стоят нещата относно връзката ,за която намекваш - има ли такава или не....и да не губиш време ако има връзка с друга и тя е още "заформяща се",както казваш.Вземи се в ръце и се помъчи да "отрезвиш" съпруга си.Няма да е лесно,но поне опитай.
Аз не бих провела разговор, за който не съм готова. Ако някога си помисля, че мъжът ми е забърсал нещо, първо бих проверила дали наистина е така, бих си измислила стратегия и тогава чак ще намесвам него и ще говорим. Така или иначе, ако ще върти номера, и да си тръгне, къде е трагедията, прав му път.
В твоя случай ти не си сигурна в нищо, защо мислиш за тръгване и т.н.
МОже и нищо да няма.
Иначе по стечение на обстоятелствата имам преки наблюдения върху точещи се с години любовни триъгълници и сериозно се питам на тези хора как не им писна... но явно като е намесено нещо непозволено, на хората ентусиазма не им секва с годините.
В твоя случай ти не си сигурна в нищо, защо мислиш за тръгване и т.н.
МОже и нищо да няма.Иначе по стечение на обстоятелствата имам преки наблюдения върху точещи се с години любовни триъгълници и сериозно се питам на тези хора как не им писна... но явно като е намесено нещо непозволено, на хората ентусиазма не им секва с годините.
Защо реши че ще си тръгне?Казваш ,че досега не сте имали сериозни проблеми.Дали не си въобразяваш ,че ще се случи това от което много се страхуваш?Ако ситуацията е истина първо се успокой.В състоянието което се описваш ,няма да мислиш разумно.Сподели страховете си със съпруга си.Той ще те разбере.
... той е целия ми живот!...
За съжаление, няма да изпитваш такава болка, чак когато осъзнаеш, че горното цитирано не е вярно. И скъсаш с тази емоционална зависимост.
Ако наистина е тръгнал в друга посока, нищо не можеш да направиш. Ще му мине един ден... но е важно какво ще остане и от теб.
Дано все пак, се заблуждаваш в страховете си!
Първо се убеди дали има наистина нещо и чак тогава провеждай каквито и да било разговори. Но недей да се унижаваш, да молиш да се влачиш (това отблъсква много) - ако наистина е влюбен - пусни го, ако се окаже увлечение той ще се върне сам... насила не можеш да го задържиш, но пък зависи - каква е евентуалната любовница. Ако можеш да направиш така че да заминете някъде за известно време, където да няма много поводи за тел. разговори и да не може да говори с нея без ти да усетиш, да чуеш, ще имаш известно време да го "отрезвиш". Дори да има някоя, не е казано че има чувства - може да се чувства влюбен и след известно време сам ще разбере че всъщност е било само влечение.
Момичета , ужасно сте мили и всичко което казвате е така!Само вие сте ми и чакам с нетърпение все повече и повече от вас да се включат! Страх ме е да споделя всичко което е в мен с някого другиго , освен с вас .Страх ме е от съжалението на хората , от съчувствието им дори , страх ме е как ще изляза , ако нещата се развият както аз си мисля.В умам ми всяка секунда , всяка минута се разиграват хиляди възможни разговори , хиляди възможни развития на нещата!Наистина , мисля че всяка жена развива шесто чувство и разбира когато нещо става!Сега съм мнителна и уплашена , търся знаци и причини, не искам да живея така !Очакването е по- тежко от диагнозата!Хаотична и непоследователна съм нали?Господ да ми е на помощ!
А какво ще правиш, ако не те напусне? Би ли живяла с мисълта за другата? Ако си сигурна в страничните му занимания, не е лошо да планираш и самостоятелния си живот, колкото и трудно да изглежда. И наистина, по-добре чуй диагнозата, отколкото да се измъчваш с очакването. "Взетото решение премахва конфликта в теб." 
Не мисля,че трябва да си заравяш главата в пясъка..
На първо място ти си майка.
Има две положения:
1.Или няма проблем и ти изживяваш нещата болезнено.
2.Или има,права си в съмненията си.
Тогава защо той да стои и ти да мълчиш.
Знам,че боли че го обичаш,но трябва да имаш достойнство.
И в двата случая това действа на психиката и ще рухнеш накрая.
А имаш дете,затова го казах още в началото.
Не отлагай разговора.
Увери се или че си права или че грешиш.
А после имаш приятели,близки,които са до теб.
Никой и нищо не е незаменимо,
освен децата и ти самата.
На първо място ти си майка.
Има две положения:
1.Или няма проблем и ти изживяваш нещата болезнено.
2.Или има,права си в съмненията си.
Тогава защо той да стои и ти да мълчиш.
Знам,че боли че го обичаш,но трябва да имаш достойнство.
И в двата случая това действа на психиката и ще рухнеш накрая.
А имаш дете,затова го казах още в началото.
Не отлагай разговора.
Увери се или че си права или че грешиш.
А после имаш приятели,близки,които са до теб.
Никой и нищо не е незаменимо,
освен децата и ти самата.
Ридаеща, какво да ти кажа да те успокоя, но мъжете трудно се влюбват в друга, след 10 годишна връзка, дете и както ти твърдиш без особени проблеми. Някакво увлечение, да, но влюбване.
Нещо не ми се връзва.
Споделяш само твои страхове, които може и да са напълно неоснователни.
А и в крайна сметка, човек не може да задържи някой насила, но не се самонавивай предварително и без да си сигурна, че има за какво.
Нещо не ми се връзва.
Споделяш само твои страхове, които може и да са напълно неоснователни.
А и в крайна сметка, човек не може да задържи някой насила, но не се самонавивай предварително и без да си сигурна, че има за какво.