беше много настъпателен след раздялата ми с голямата любов. реших че щом приритва за мен, може евентуално да му се доверя. нали бях вече наранявана.. не исках да съм влюбена, търсех спокойствие. живеем заедно 4 години. не сме женени.
в деня, в които съм забременяла с дребната, ми каза че ми бил изневерил с най добрата ми приятелка. предния ден. нищо особено - просто секс. излишно е да споменавам, че приятелката вече не е приятелка. не е и позната. останах с него - заради дребната.
проблемът - няма го човека, губи се. по цял ден и по цяла вечер го няма. обещае нещо, и ме лъже после. сериозни неща - напр. аз имам бизнес и zavisia ot него да ми пренесе стоката, той обещае, после 3 дни изчезне, връща се като сме легнали с дребната.. на другия ден пак обещае.. пак е зает.. много работен видиш ли. същевременно ако има по голям разход - горкия, ходел гладен, и аз съм егоистка, дето изкарва, ма не дава..
проблемът - не си говорим. грам. не се засичаме, а като се засечем, аз съм се назлобила, че ме е прецакал няколко пъти тая седмица или че сама гледам дребната всеки fucking day. или че никъде не ходим, или че никога не пазарува, или че ВСЪЩНОСТ НЕЗНАМ КАКВО ИСКА ДА ПРАВИ ДОГОДИНА И ДАЛИ ИЗОБЩО ИСКА НЕЩО.
живеем в USA. българи сме. нещо съм му набрала. не му вярвам. не го искам. някакъв период ли е или всъщност не ми е човека?
издържам си се съвсем сама. мен и дребната. той все ходи "гладен", макар че "бачка" по 15 часа на ден. егоистка съм му.
съвет? оплюване? тва онова? терсене ми е.. и ми е малко объркано дали това е правилното. демек да се дигнем с малката сами.
имам си редовен профил. там съм образцова мама. отдавна ви чета. което ми говори, че нещо куца отдавна..
вие сте..