Здравейте майчета!!!
Имам един невъзможен син на 2г...който от както се е родил е един такъв - страхуващ се от всичко, което не е мама и тате! Като беше бебе като че ли не беше толкова страхлив, но страховете му се увеличават с възрастта, вместо да се намаляват. И като се почне имаме си ги всичките- Страхове от непознати, от разделяне с мама, от кучета, от вода, дори и от деца, в резултат на което аз не мога да си поканя една приятелка вкъщи, защото започва един неспиращ истеричен рев, и не спира докато не си тръгне...в парка при децата като отидем, винаги си намира занимание да е далеч от децата и ако дойде някое вблизост, пак-рев и се гушка при мама. Преди хората ми казваха че щяло да отмине до към 1г и половина, е тя си отмина, но на нас не ни мина...други пък ми казват че имал някакво сложно психическо разтройство, на което като му гледах симптомите, не ми се струва да го имаме....Много хора ме съветват че ако го дам на децка градина ще му мине, но на мен това ми се струва прекалено жестоко (не че съм против децките градини, говоря за моят частен случай).
Не знам дали това ще помогне , но има неща от които не се страхуваме, които пък са страшни за другите деца-
Моят син не мога да го прибера ако навън вали като из ведро дори и да е с грамотевици. А зимата, най-големия студ и вятър и снежни виелици, му действаха толкова успокояващо че дълго време го завивах и оставях да спи навън.
А и не на последно място, имаме си проблем със спането, все още, се събужда през 1-2 часа, за да го уверя че всичко е наред и че съм там при него и тогава заспива....това че аз не спа, оставете, но до кога така и какво да направя, за да го успокоя и да го направя по-уверен в себе си и света около него.
Имам един невъзможен син на 2г...който от както се е родил е един такъв - страхуващ се от всичко, което не е мама и тате! Като беше бебе като че ли не беше толкова страхлив, но страховете му се увеличават с възрастта, вместо да се намаляват. И като се почне имаме си ги всичките- Страхове от непознати, от разделяне с мама, от кучета, от вода, дори и от деца, в резултат на което аз не мога да си поканя една приятелка вкъщи, защото започва един неспиращ истеричен рев, и не спира докато не си тръгне...в парка при децата като отидем, винаги си намира занимание да е далеч от децата и ако дойде някое вблизост, пак-рев и се гушка при мама. Преди хората ми казваха че щяло да отмине до към 1г и половина, е тя си отмина, но на нас не ни мина...други пък ми казват че имал някакво сложно психическо разтройство, на което като му гледах симптомите, не ми се струва да го имаме....Много хора ме съветват че ако го дам на децка градина ще му мине, но на мен това ми се струва прекалено жестоко (не че съм против децките градини, говоря за моят частен случай).
Не знам дали това ще помогне , но има неща от които не се страхуваме, които пък са страшни за другите деца-
Моят син не мога да го прибера ако навън вали като из ведро дори и да е с грамотевици. А зимата, най-големия студ и вятър и снежни виелици, му действаха толкова успокояващо че дълго време го завивах и оставях да спи навън.
А и не на последно място, имаме си проблем със спането, все още, се събужда през 1-2 часа, за да го уверя че всичко е наред и че съм там при него и тогава заспива....това че аз не спа, оставете, но до кога така и какво да направя, за да го успокоя и да го направя по-уверен в себе си и света около него.
