Твоят живот тук и сега - тема с продължение...

  • 4 048
  • 47
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 212
Заглавието на темата от една страна е чудесно и затова го повтарям както беше на предходната, а от друга страна нека не обвързва с точно това, което пишехме тогава.

Чувствайте се абсолютно безгранично да изразите мислите, чувствата си, усещанията си, живота си тук и сега...миг, събрал вселена от различни нюанси...можете да използвате метафори, каквито искате форми на изразяване, само бъдете откровени пред себе си, разрешено е всичко...

Аз ще се включа след малко, малко да отдъхна, че пускането на нова тема ми костваше доста усилия  Blush

# 1
  • Мнения: 419
Дай линк към предходната  Thinking.

# 2
# 3
  • Мнения: 5 940
Прилича на светлите коси на сина ми. Чист. Спокоен. Без излишни драми и натрапени от странични хора пътища. Мой си. Харесван. Вкусен като бирата, която чакам да изпием довечера с мъжа ми на сбогуване с днешния ден, красив като ангелските коси на сина ми.

# 4
  • Мнения: 17 546
Нека аз.
Животът ми тези дни е на етап раздяла. Раздяла с някого, който е имал съдбоносно участие в живота ми и не е направил нищо добро за него. Осъзнаване на това, че съм подложена на психическо издевателство и обвинявана във всички грехове, без да имам грам вина. Взех решение. До тук съм. От мен повече нищо за тази кауза. Правих каквото можах, едностранно. Всичко има граница, край. Краят дойде каквото и да ми коства това, а подозирам, че ще ми е само от полза, предвид предишните ми опити с този проблем.

# 5
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Естер, ако я беше пуснала вчера, щеше да е на рождения ден на първата.

Както и тогава - животът ми е шарен и пълен. Шарен като селска черга, пълен с детски усмивки, обгърнат от две мъжки ръце.
Понякога хубавото ми идва в повече и все си мисля, че не съм го заслужила. Друг път, поглеждайки в детската, виждам двете главици - кестенява и руса, сведени една до друга... Шушукат си техни си тайни...Мои са. Мое е правото да им се радвам, мое е правото да чета в очите им, мое е правото да обичам баща им.
Кой определя дали съм заслужила? Не съм ли аз?

# 6
  • Мнения: 899
Днес животът ми е уморен. Като селски рейс, останал без пътници. Отбил е до реката и чака тревата да плъзне по него и вятърът да счупи прозорците. Синьото да избелее, бялото да се олющи. И от уморен автобус да се превърне в нов дом за душата ми.

# 7
  • Мнения: 2 212
Леле, Ванче, честно казвам, кълна се даже, не бях обърнала внимание изобщо на датата, ни най-малко, аз дори благодаря на Вълка, че я откри, защото аз нещо не можах...леле, как така се сетих днес точно за тази тема, една година по-късно, ох чак тръпки ме побиват, това си е направо за темата случи ми се нещо странно  Crazy

Благодаря за включванията ви, извинявам се отклонението, но да моят живот по принцип често е такъв низ от уж случайности, които разбриам после, че никак не са случайности, само, че ме тормози понякога чуденката как да ги тълкувам тези знаци...

# 8
  • Мнения: 17 546
Четейки Де Ваня искам да допълня, че от друга страна, за да има равновесие в света, след горчилката от преди няколко дни е гордостта ми от синовете ми, от семейството ми. Красивите ми добри деца и всичката радост, която са ми донесли - на мен и на баща си. Възхищението в очите на хората когато вървим петимата по улицата все още ме учудва и радва едновременно. Обичам собствения си живот. Това, нашето си, съкровеното, което е само между нас. Аз съм благословена! Пожелавам това щастие всекиму.

(Днес е денят на Богородица. Да ми ги пази живи и здрави! Амин Praynig )

# 9
  • Мнения: 4 965
Днес животът ми е събран в жълтия ми куфар, приготвен за една дългоочаквана отпуска само за мен и семейството ми. Леко задъхан от подготовката за тръгване и успокояван от 2 чифта топли детски ръчички - прегръдките на моите шушулки. Тръпнещ е за момента, когато прашният град ще остане зад нас, а мъжът ми ще шофира, държейки ръката ми и усмихвайки се на двете руси принцеси в огледалото за обратно виждане. Поизморен е животът ми тези дни - от жегите, от многото работа тези дни и натъжен от една отдавнашна загуба, за която научих скоро.
А като цяло, напоследък животът ми е една разлюляна от морето лодка, която доста време се лашкаше из разни непознати пристанища, но намери пътят към дома и уюта на родния пристан. Далеч по-малко объркан и ограничил фантазиите си за нещо, което не мога да имам и градящ планове за нещо ново, което засега звучи плашещо, но все по-примамливо...
Животът ми е като някой нежен евъргрийн - изпълнен с любов, нежност, щастие, копнеж за предстоящите само наши си (на четиримата) приключения и съвсем малко тъга/меланхолия.

# 10
  • Мнения: 2 212
Моят живот днес, тук и сега е кръстопът. И въпросителна. Миг, в който усещащ сякаш пътят, по който вървиш е тесен и имаш нужда от повече. А новият път е неизвестен. Така добре знаеш всички ръбатости и изворчета на бликащо щастие на стария, но сякаш усещащ как нещо в теб все повече се размърдва и търси ново, непознато, тръпчиво, иска да направи нови пътища свои пътища. А това е усещането, че порастваш, че има нови земи отвъд, че не си само това, което познаваш до днес и в твоя свят. Че може би си частичка от много други неща, че може би още на много места ще се откриеш и ще се почувстваш принадлежащ... Ала все пак страхът от новото, страхът от новите ти емоции, чувства, реакции е страхът от непознаването на самия себе си, затова седя на този кръстопът и не зная кой е моят път, а ако нещо ми го подскаже дали ще разчета правилно знаците...

Помня какво бях написала в първата тема, не точните думи, помня чувството и усещането от нея и днес и до сега не искам, страх ме е да го прочета, защото ще ми се прииска да се върна там, назад, сякаш да остана вечно там, а това не може да е моят живот, трябва да има такова усещане и напред.

Уморена съм от мисълта за щастие, искам просто щастието да ме намери, без да ми позволи да мисля за него и дали това е то...

# 11
  • София
  • Мнения: 62 595
Много хубава тема. Трудно ми е да намеря точните думи да опиша живота си в момента, но с удоволствие ви чета.

# 12
  • Мнения: 2 448
Тук и сега, днес - щастлива. Но утре няма да е така .....

# 13
  • Мнения: 385
За съжаление, точно днес и сега животът ми е хаос, пълен със самосъжаление, с въпроси без отговори ( или поне все още не съм ги намерила ). Накратко с две думи животът ми е раздяла, ново начало, промяна.

# 14
  • Мнения: 4 665
моят живот по настоящем се крепи на плаващи пясъци. обстоятелствата ме принуждават да го преподреждам така, както не би ми се искало. надявам се да отминат тия смотани две години, през които всичко се превърна в тотален хаос.

Общи условия

Активация на акаунт