За равносметките

  • 1 903
  • 31
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 386
Имате ли такива? Колко често? С кризите на възрастта ли идват или просто ''когато е трябвало''? Какво, аджеба, правите ако тя (равносметката) не е особено добра? Започвате ли често на чисто или се опитвате да приемете реалността? Или да я промените?
Ами ако не става?

Пословична съм с кофти формулировките си, моля за опит за разбиране. Изобщо, пишете каквото ви душа сака за тези моменти.
Перфектните няма нужда да се отчитат..

# 1
  • София
  • Мнения: 3 099
Равносметките ме връхлитат без предубеждение. Инстинктивно зарязвам разум и мисъл и действам интуитивно, даже импулсивно. На разбора (пу-пу) съм доволна и благодарна. Поне до сега.

Слушай сърцето. То винаги знае. Равносметката е сигнал, че е време да погледнеш навътре.

# 2
  • Мнения: 3 423
Късно е, мило либе, за равносметки!
(да ме прощава анонимният автор)

# 3
  • София
  • Мнения: 62 595
Определено равносметката идва с някакви събития - приятни или неприятни. Та и равносметката според събитията и състоянието. За мен е важно дори да не ми излезе равносметката тактически да е добра стратегически.

# 4
  • Мнения: 111
Аз всеки ден си правя равносметка на живота ми до момента и все не съм доволна. Надявам се, че скоро ще съм.

# 5
  • Мнения: 5 940
Правя си равносметки, когато обикновено искам да се насиля да изкарам доброто повече от лошото. Слава Богу, скоро не ми се е случвало да правя равносметки.

# 6
  • Мнения: 12 662
Избягвам ги. Гледам напред. Което пак значи, че си правя, за да избегна грешките.

# 7
  • Мнения: 804
Равносметка!?
Дано някой успее да ми обясни как се пресмятат живот, щастие, разочарование, гордост, топлина, хлад, оскъдица, благоденствие...
Очи, жестове, докосвания, реплики...
Събития, срещи, раздели, обич, безразличие...
Пълнота, самота, безвремие, лутане...
Дали има такъв гениален математик!?
Равносметката е най-лошия съветник. (поне според мен)

# 8
Правя равносметки, за да се успокоявам за взето или предстоящо решение, но истинското удоволствие от живота идва следвайки интуицията.
Жените сме особени същества, постоянно усложняваме живота си... търсим варианти, за да не сгрешим. От там идва и желанието за балансиране, колко плюс и колко минус ще намерим.
Поглеждаш вътре в себе си и се питаш, щастлива ли съм! Този е единствения плюс, който не търпи минуси.
Някои провокации предизвикват в мен равносметка. Не само годините, някои събития, ...всичко може да ме впечатли. Особено, ако философът в мен е на почит.

# 9
  • Мнения: 1 763
Опитвам се да не правя, защото когато ми се случи, все не съм доволна от нещо, все не съм постигнала всичко възможно... А не съм прекалено амбициозна, представям са, ако бях какъв ужас щеше да е с тези равносметки.

# 10
  • Мнения: 17 546
Не правя равносметки. Някак си не ми се случва да мисля в тази форма. Спомени да, но не и равносметка. Май не е до възраст, а до манталитет. Какво ще промени това, че ги правиш често, примерно? Обещаваш си разни неща и пресмяташ други, а те после се подреждат в живота ти както си искат. Обикновено правя това, което душата ми иска.

# 11
  • Мнения: 183
Обикновено в разни повратни моменти от живота си давам равносметка за доста неща.
След равносметка бързо  спирам да си въобразявам.
Подреждам си мислите и приоритетите за в бъдеще в такива моменти.
След добра и качествена равносметка взимам и по-правилни решения.
Някой може и да се смее, но сядам с лист и химикал в повечето случаи.
Обичам да си записвам. И когато равносметката е направена, а решенията взети-късам листчето и се мятам на метлата Mr. Green

# 12
  • Мнения: 1 128
Когато започна да се люшкам особено много правя един общ поглед (равносметка) и се центрирам в посоката. За мен са необходими.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 1 423
При мен равносметките идват внезапно и спонтанно, понякога без особена причина. Може и нещо съвсем незначително да ги провокира. Не ми се е случвало да седна и специално за това да помисля. Мисля, че са полезни само ако са съпроводени с качествен и реалистичен план за действие занапред. Макар че хич не харесвам тази дума "план". Има смисъл човек да се обръща от време на време назад поне само за това, за да не допуска едни и същи грешка. Да правиш равносметки и да изпадаш в състояния на самосъжаление или вина е свръх неконструктивно.

# 14
  • Мнения: 3 830

Най-големият ми приятел, а и враг е собствената ми съвест.
Често си давам равносметка за огорчения, които съм нанесла на близки хора.
Винаги се стремя по възможно най-добрия начин да се отнасям. Когато си го изпросят, не търпя дълго, но после винаги съжалявам, дори да знам че съм била в правото си.

Тези равносметки са ми най-чести и най-ярки като изживяване. Хубавото е, че чрез тях наистина научавам много от грешките си.

Често си правя и кардинални равносметки за собствения си живот. Това, което съм постигнала и какво още искам.

Общо взето равносметките ми са чести и най-разни.

Общи условия

Активация на акаунт