100 часа се чудя има ли тук място за мен - та нали си имам детенце
Момченцето ми от няколко години ми се моли за братче или сестриче, и ако в началото не беше съвсем подходящ моментът и вземахме мерки,
сега се оказва, че вече почти четири години бебеправим, и ...
Чета ви толкова отдавна, не смея да си помисля, че ще изместя някоя от вас на опашката в клиниката.
Истината е, че имам нужда от съвет.
По първоначални изследвания и двамата с таткото сме ОК, и няма причина бебко да не идва.
Като си помисля обаче за години гонене на неизяснен фактор и кански мъки -- не съм сигурна, че съм готова да родя още едно дете на всяка цена.
Не защото ме е страх от болка, а защото не съм сигурна, че връзката ни и уютът вкъщи са безкрайно издържливи.
И не знам дали искам да стискам зъби в неизвестност часове и часове по изследвания и кабинети,
вместо да прекарам тези безценни минути с детенцето си, което толкова бързо пораства...
Малко съм объркана, извинете ме, трябва да е от Луната.
Винаги съм искала поне три деца. Всичко в мен плаче за още едно бебе, родено с любов.
И адски много се боя да започнем консултации с репродуктивен специалист.
Някоя от вас била ли е в такава ситуация?
Кажете ми, че говоря глупости, ще ми помогне.