Как би се изтълкувал от ръководството един отказ за повишение в голяма международна компания? Горе-долу си го представям, но какво се случва със служителя по-нататък? Правил ли го е някой от вас, или пък да познавате човек, който да е?
- Публикувана: 19 авг. 2008, 11:59 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2008, 21:38 ч.
към работещите - да откажеш повишение?
Не се тълкува добре - голяма черна точка се образува. Все едно им казваш - вие сте смотаняци и нямате вярна преценка за моите възможности. Аз не ставам и не е редно да ме повишавате. Което си е бая тъпо, съгласи се. Предполага се, че щом работиш в голяма межд. компания си наясно и с корпоратовния кодекс ( етикета един вид) и подобен въпрос изобщо не би следвало да поставяш.
Все едно ни пиоташ дали ако им се изплюя във физиономиите ще се обидят или ще си помислят, че е завалял дъжд.
Все едно ни пиоташ дали ако им се изплюя във физиономиите ще се обидят или ще си помислят, че е завалял дъжд.
Не съм съгласна с ривър сент - лоран. Зависи от компанията; зависи от доводите, изтъкнати при отказа на повишение; зависи от колко време съответния служител работи към компанията и какви са досегашните му евалюации; зависи колко го ценят и дали искат да го изгубят като служител; зависи от толкова много неща.
В съвременният свят, в който живеем се оценява способността да отстояваш собствената си позиция и да умееш да преговаряш. Комуникация е ключов фактор, проведена по адекватен начин може да реши доста проблеми.
Колкото до корпоративният кодекс няма нищо общо с приемане- отказване на повишение. Той само определя норми на поведение.
минзухар, ако става дума за теб- обоснови възраженията си и опитай да "преговаряш". Може да ти дадат повишението, но при условията, които теб те устройват. Успех
В съвременният свят, в който живеем се оценява способността да отстояваш собствената си позиция и да умееш да преговаряш. Комуникация е ключов фактор, проведена по адекватен начин може да реши доста проблеми.
Колкото до корпоративният кодекс няма нищо общо с приемане- отказване на повишение. Той само определя норми на поведение.
минзухар, ако става дума за теб- обоснови възраженията си и опитай да "преговаряш". Може да ти дадат повишението, но при условията, които теб те устройват. Успех
Здравейте,
Моето мнение съвпада с първото. Ако не искаш да се развиваш в дадена компания, то тогава се задава въпроса защо си там.
В по-големите и престижни фирми има т.нар. goal settings, където си казваш какви са ти целите за следващата 1 година, както и по-дългосрочни такива (къде се виждаш след 5 години например). Много ми е чудно, ако не си си поставил цел - повишение и развитие в професионален план, то какви цели имаш.
Поздрави
Моето мнение съвпада с първото. Ако не искаш да се развиваш в дадена компания, то тогава се задава въпроса защо си там.
В по-големите и престижни фирми има т.нар. goal settings, където си казваш какви са ти целите за следващата 1 година, както и по-дългосрочни такива (къде се виждаш след 5 години например). Много ми е чудно, ако не си си поставил цел - повишение и развитие в професионален план, то какви цели имаш.
Поздрави
За съжаление, не се оценява добре и постепенно възможностите за развитие замират и ставаш много лесен за съкращения. Ако имаш основателна причина обаче, например болни родители или дете, които изискват много внимание, може и да се съгласят за временно да изчакат, зависи от много неща обаче. Но пък, ако не искаш да градиш кариера и мястото, на което си в момента напълно те удовлетворява, както и се чувстваш комфортно с факта, че от сега нататък ще те пропускат за повишения, откажи. Човек трябва да е доволен от решенията си. Мисълта ми е, че откажеш ли един път е свършено с кариерата в тази компания. Така че, зависи дали отказваш временно и, по какви причини или просто не искаш да отиваш по-нагоре, защото е много натоварено или не ти харесва.
Ще се опитам да представя и другата гледна точка.
Мъжът ми отказа повишение преди около година. Работи в голяма международна компания от 8 години, повишаван е 4 пъти, в момента ръководи един отдел. Предложиха му да ръководи цялата дивизия, но отказа поради следната причина: ръководенето на хора (особено в голяма компания) е свързано с много репорти, бумащина, отчети, планиране и т.н. работа, която в момента отнема ден и половина от работната му седмица. Ако беше приел да ръководи дивизията, щеше да се занимава с мениджмънт на хора цели 4 дни в седмицата и нямаше да може да се развива технически, което за него е по-важно. В момента е up-to-date с най-новите технологии в неговата област и това е от голямо значение както за него, така и за бъдещото му развитие. Тръгне ли в посока мениджмънт на хора, вече няма да може да стигне това ниво на технологии, което има в момента.
Въпросът е на личен избор, разбира се. Отказването на повишението с тази му обосновка се прие много добре (той е в добри отношения с шефовете си) и му казаха, че ако се появи по-подходяща позиция, ще го поканят. Разбира се, може вие да се окажете прави и да не го поканят втори път.
Предполагам обаче, че ако престане да се чувства добре там, ще смени фирмата. И това не би трябвало да е трудно, точно защото ще има какво да предложи на евентулания си друг работодател.
Мъжът ми отказа повишение преди около година. Работи в голяма международна компания от 8 години, повишаван е 4 пъти, в момента ръководи един отдел. Предложиха му да ръководи цялата дивизия, но отказа поради следната причина: ръководенето на хора (особено в голяма компания) е свързано с много репорти, бумащина, отчети, планиране и т.н. работа, която в момента отнема ден и половина от работната му седмица. Ако беше приел да ръководи дивизията, щеше да се занимава с мениджмънт на хора цели 4 дни в седмицата и нямаше да може да се развива технически, което за него е по-важно. В момента е up-to-date с най-новите технологии в неговата област и това е от голямо значение както за него, така и за бъдещото му развитие. Тръгне ли в посока мениджмънт на хора, вече няма да може да стигне това ниво на технологии, което има в момента.
Въпросът е на личен избор, разбира се. Отказването на повишението с тази му обосновка се прие много добре (той е в добри отношения с шефовете си) и му казаха, че ако се появи по-подходяща позиция, ще го поканят. Разбира се, може вие да се окажете прави и да не го поканят втори път.
Предполагам обаче, че ако престане да се чувства добре там, ще смени фирмата. И това не би трябвало да е трудно, точно защото ще има какво да предложи на евентулания си друг работодател.
Съгласна съм с босилек - повишаването обикновено значи мениджърски пост независимо каква е професията. Идеално място за кариеристи, за сметка на професионалисти. Занимаваш се както тя е казала с планиране, създаване и съблюдаване на правила /разбирай твориш "политика"/, бдиш над "човешките ресурси", отчиташ резултати, правиш отчети ... и в крайна сметка установяваш, че не вършиш това, за което си учил /обичаш. За мен такава позиция в повечето случаи е компромис, който може да ти се е наложил поради финансови причини или ясно съзнание, че от теб професионалист не става. А има и хора, които обичат да се представят и да ръководят. Не знам причината на авторката, но най-леко може да се измъкне с размазаното извинение "семейни причини". Последиците са в зависимост от компанията и работната среда: могат да са положителни, а може просто да си навреди много. Няма значение дали е международна, дали е голяма ... трябва да се решава в крачка.
Не всяка по-висока позиция е непременно тази, която искаш. Варианти за развитие, и повишение, има и хоризонтално и вертикално, а и извън съответния отдел. Ако откажеш веднъж, защото имаш правилните причини, не би трябвало да бъде проблем. Зависи от компанията, отдела, мениджърския екип. Ако откажеш различни по същество оферти, наистина изниква въпроса дали искаш развитие. Няма нищо срамно в това, да не искаш да се развиваш, някои хора просто искат да бъдат добри в това, което правят и да си стоят на позицията, и да си вършат работата добре. За мен този избор е достоен за уважение.
Благодаря ви за отговорите, всички ми дадоха по нещо, озадачи ме единствено поста на грииндриим.. Нима наистина мислиш, че да си мениджър значи не ставаш за друго? Нима наистина мислиш, че е лесно и там не е необходим професионализъм? 
(сигурна съм, че или живееш в Бг или не си била мениджър, или пък и двете)
А относно въпроса ми, не става дума за мен, аз ако получа такова предложение ще си ударя гъза в тавана. Но има хора, които не са склонни да жертват здраве, семейство, спокойствие за пост и заплата.
(сигурна съм, че или живееш в Бг или не си била мениджър, или пък и двете)А относно въпроса ми, не става дума за мен, аз ако получа такова предложение ще си ударя гъза в тавана. Но има хора, които не са склонни да жертват здраве, семейство, спокойствие за пост и заплата.
Благодаря ви за отговорите, всички ми дадоха по нещо, озадачи ме единствено поста на грииндриим.. Нима наистина мислиш, че да си мениджър значи не ставаш за друго? Нима наистина мислиш, че е лесно и там не е необходим професионализъм? (сигурна съм, че или живееш в Бг или не си била мениджър, или пък и двете)
А относно въпроса ми, не става дума за мен, аз ако получа такова предложение ще си ударя гъза в тавана. Но има хора, които не са склонни да жертват здраве, семейство, спокойствие за пост и заплата.
(сигурна съм, че или живееш в Бг или не си била мениджър, или пък и двете)А относно въпроса ми, не става дума за мен, аз ако получа такова предложение ще си ударя гъза в тавана. Но има хора, които не са склонни да жертват здраве, семейство, спокойствие за пост и заплата.
абе не съм в България и то отдавна, а и съвсем наскоро смених подобна позиция за професионална. На въпроса: не мисля, че мениджърите са некадърници или че не работят /поне не във всеки случай
/, а мисля, че се занимават със строго специфична дейност, която ги отдалечава сериозно от професионалната материя в областта, в която работят. Отговорността и задълженията са съвсем различни: ако те влече да управляваш хора, вместо да твориш 
А и си го написала ясно:
Но има хора, които не са склонни да жертват здраве, семейство, спокойствие за пост и заплата.
Никога не съм разбирала хората, които са готови да жертват ЗДРАВЕ, СЕМЕЙСТВО и СПОКОЙСТВИЕ /свободно време!/, за да се отдадат на работата си. Моят живот никога няма да бъде посветен само на работата ми. Има толкова хубави неща на този свят
В моите очи, който е готов да жертва здравето си и семейството си за някаква важна позиция в работата е достоен за съжаление
Обяснявам си го, както написах по-горе с липса на качества в конкретната област /некадърност/, кариеризъм и в най-добрия случай финансови проблеми. 
Разбирам какво имаш предвид, но има някои нюанси в писанията ти, които ме объркват.
Аз пък мога да посоча куп други, положителни моменти и точки "ЗА" - предизвикателство, тръпка, разнородна дейност и т.н. И в крайна сметка става въпрос за коренно различна работа - мениджър и технически изпълнител. Сама си установила, че мениджърството не е за теб. Смея да твърдя, един мениджър може да се справи с даден проект например и без перфектни технически умения, докато един перфектен техничар няма начин да го направи. Това само в подкрепа на твърдението ми, че става въпрос за коренно различни дейности.
Цитат
Обяснявам си го, както написах по-горе с липса на качества в конкретната област /некадърност/, кариеризъм и в най-добрия случай финансови проблеми.
ма именно, нямаме противоречие по въпроса - затова си има МВА степен, която си е за мениджъри Обаче заради едната тръпка и "разнородна" дейност да те няма при децата ти от 8 до 8 часа, да им наемаш гледачки и да се чудиш кога е най-удобно да си вземеш отпуска за седмица, за да ги видиш за малко през годината ...
Обаче заради едната тръпка и "разнородна" дейност да те няма при децата ти от 8 до 8 часа, да им наемаш гледачки и да се чудиш кога е най-удобно да си вземеш отпуска за седмица, за да ги видиш за малко през годината ... Препоръчани теми