Майка ми ли е егоист или аз не мога да преценя нещата ?

  • 5 968
  • 45
  •   1
Отговори
Първо се извинявам,че пиша анонимно, но някой потребителки използват споделените лични преживявания и проблеми по доста неподходящ начин.

Много ми се иска да чуя друго мнение и ще сьм благодарна да го споделите.

Ситуацията е следната.

На 26 год сьм,омьжена с дете на 2 год и половина. Живея доста далеч от роднините си-виждам ги 2-3 пьти годишно. Студентка сьм и мьжа ми работи в друг град-прибира се само за почивните дни. Работя и си гледам детето сама,ама наистина сама(свекьрва ми не го е виждала,а живее на 3 спирки и не сме скарани или в лоши отношения-просто си е такава).

И в последно време започнах много да се карам с майка ми-по телефона,разбира се,защото откакто живея тук( 7 години) тя е идвала за сватбата и след като се роди малкия общо 2 пьти. Може би не е точната дума карам се,а при всеки разговор " я наковавам" -не пропускам да й кажа,че не обрьща внимание на внучето си,че не е дошла нито ведньж да ми помогне. До тук се стигна след като преди месец ми поставиха диагноза в следствие на стреса,напрежението , преумората и сьрдечни проблеми.Винаги,когато ме е питала как сьм сьм казвала,че сь добре,за да не се тревожи. Този пьт реших да й кажа какво ми е. И когато чу диагнозата ми започна да се смее и да ми казва,че това са глупости. Обадила се на някькв нейн колега ,който й е обяснил,че диагнозата е сьвсем сериозна. тогава я помолих да дойде да погледа детето малко аз да почина. каза,че не можела,да сьм го заведяла при нея. Сьгласиха се,но тя започна да увьрта как имала работа да сьм го заведяла другия месец и т.н. Сьгласих се. Но сьщото се получи и следващия пьт,когато я помолих,отново си намери разни причини да ми откаже. Всеки пьт се опитвам да я разбера-има втори брак,имам брат от него,който е с 14 год по-мальк от мен,който сьм гледала сама по цял ден и с който много се обичаме. Знам,че не в цветущо финансово сьстояне,но за това сьм казала,че не е проблем ще й поема разходите само да дойде. Лекарите ми препорьчаха да си взема поне 3 седмици отпуска и да дам детето на някоя баба за малко. Но просто няма как да стане. Прабабите са много вьзрастни,свекьрвата не се интересува, майка ми е единствения човек ,на който мога да разчитам ,а тя само ми увьрта и се чуди какво да измисли.  Вчера говорихме по телефона и аз започнах да й разказвам за малкия нещо,тя започна да ми пьшка по телефона  и то толкова явно с цел да почна да я питам какво й има,болна ли е(тя винаги е болна,ако я пита човек). Този пьт реших да се направя на луда и продьлжих да говоя за детето-дори не ме изслуша Shocked "Ох,айде да затварям". Винаги ме е имала за приятелка,споделяля ми е много неща-тя самата няма приятелки,но аз имам нужда от майка си. Умрьзна ми да слушам за нейните проблеми ,за нейната работа,за нейните болести. Винаги сьм била изключително толерантна,тьрпяла сьм какво ли не,само и само тя да е добре,да не й преча на брака. Но имам нужда от нея в момента и ме боли ,че реагира така.
Сигурно звуча много обькано,сигурно прпуснах да напиша нещо,но ми е много болно. Знам,че нямам право да искам да ми гледа детето и до сега не сьм го правила,но на кой друг да се помоля за помощ,ако не на собствената си майка.
Много ще сьм благодарна ,ако споделите какво мислите,ще ми се да чуя странично мнение.

# 1
  • София
  • Мнения: 1 343
Напротив,имаш право да я помолиш да ти гледа детето,няма по-нормално нещо от това!
Ако имате възможност-защо не вземеш една детегледачка-поне за няколко часа на ден!
За майка ти-всичко това,което си написала трябва да й го кажеш,но в очите,не по телефона,дори и да се скарате,дори и да викате,просто й го кажи,оттам-нататък топката е в нейното поле,ако е човек,ще се чукне в главата и ще те разбере!Успех!

# 2
  • София-в сърцата на моите деца
  • Мнения: 1 723
Най-добре е детегледачка! Просто те отменя и това е ! Не се сърди на никого! Успокой се и спри да се молиш на майка си!! Вземете си човек да ви помага срещу заплащане-пито, платено! И всички ще са доволни! Peace

# 3
  • Мнения: 1 367
Хм,доста странно поведение от страна на майка ти...Но има и такива хора,за които собственото спокойствие е над всичко,дори над деца и внуци.В тази ситуация единственото,което ми идва наум е да наемеш жена да гледа поне за по няколко часа на ден детето.Е,няма да е пълноценна почивка за теб,но ще е по-добре от нищо.Знам,че не е лесно да оставиш детето си на чужда жена,но и майка ти би му била чужда,то не я познава.Или пък някоя приятелка?
П.П.Чета и сравнявам поведението на майка ти с моята.Грижи се за сестра ми,която е инвалид,в момента и двамата й родители са у тях,защото са болни и имат нужда от наглеждане,беше неотлъчно до баща ми,когато го оперираха от рак.И въпреки всичко е готова по всяко време да гледа сина ми за колкото е нужно.Аз гледам да не я товаря и с това,защото той е буйно дете,да ми е жив и здрав,а тя твърди,че това е удоволствие за нея.Не става дума за това кой какво е длъжен да прави,а по-скоро за усещане за нещата,за желание да си до детето си,макар и пораснало.

# 4
  • Мнения: 4 290
Сега ще се намери някой, който да ти каже, че майка ти не е длъжна да ти гледа детето. Аз обаче съм на мнение, че майката за това е майка, за да помага на детето си в труден за него момент. И не разбирам такива родители, които поставят себе си над своите деца. Според мен не си егоистката ти, но пък и няма какво да направиш. Трудно би променила мисленето и, от личен опит ти го казвам. Най-добре си търси други алтернативи, ще си спестиш много време и нерви.

# 5
  • Мнения: 312
Според мен имаш право да я помолиш да ти гледа детето и да ти помогне когато имаш нужда. Не мога да я разбера как може да се държи с дъщеря си така .

# 6
  • Мнения: 32
Много ми е мъчно за тебе, че си изпаднала в подобна ситуация. Ужасно е да няма на кой да разчиташ, когато имаш истинска нужда. А в крайна сметка, би трябвало, майката да е човека, който би пожертвал себе си, за да е зад детето си. Ако имаш възможност, най-добрия вариант е да си наемеш жена да ти помага... Дано всичко да е наред.

# 7
  • sf
  • Мнения: 10 081
Напълно те разбирам. За съжаление моята майка почина отдавна. Бабите ми са млади, но и те все се оплакват. Виждат децата за по няколко минути/часа и туй е. Гадна работа, но насила не става

# 8
  • Мнения: 2 448
Моята майка беше на втори брак и вече е вдовица и пак не иска да дойде да живее в собствената си къща при мен да ми помага за детето, така, че не си единствена. При това няма деца от втория мъж.
Никой не карам вече да помага, гледам си го сама и това е.
Трудно, но се свиква.

# 9
  • София
  • Мнения: 1 529
Е това за мен не е майка. Гледа си кефа жената. Вместо да лудне от притеснение. А внучето,как може да не и е мило? Нямам думи просто #Cussing out И свекърва ти,и тя не е права. Хич не ги жали а мисли за себе си,защото на детето ти му трябва майка. Съпруга да вземе и той отпуск. Ама какви хора има около теб? newsm78
 Разбираш ли ,че ти пиша това от позиция на баба и не намирам думи просто... newsm78

# 10
  • Мнения: 2 197
По принцип е нормално да разчиташ на майка си да ти помогне. Но ако тя не иска - това е нейно право. Не може да се каже, че е длъжна да прави каквото и да било. Може да не харесва внука си или мъжа ти и да не желае да бъде детегледачка. И не можеш да и се сърдиш. Не може да се приеме автоматично, че след като има внук ще бъде непрекъснато заинтересувана от него. Ми жената може пък да си има други интереси. За съжаление децата са наша грижа. На някои им се падат цяла сюрия загрижени роднини, които се грижат за децата. На други - не.
Детегледачката е най-правилния подход. А дали майка ти се интересува или не от детето ти - си е неин проблем.

# 11
  • Мнения: 804
Права си да ти е болно. Колкото и да е самостоятелен човек, колкото и да си казва, че никой не му е длъжен, пак боли...
Бих ти писала на лични, но като си гост няма как. 
ПП: А конкретно на въпроса ти - Да майка ти е егоист, ти си прецинила правилно нещата.

# 12
  • Мнения: 352
И при мен положението е такова. Майка ми живее при сестра ми от 5 години. Досега не ми е помагала изобщо за детето през тези 4 години. Сега чакам второ и си ме подготвя отрано ,че ще си остане в София и няма как да ми помага. Нищо не мога да направя. Справяме се и сами. Важното е да сме здрави.

# 13
  • Мнения: 851
Миличка, това все едно аз съм го писала, но с тая разлика, че майка ми помага маааалко повече от твоята. Но като знам какво би трябвало да е /съдейки по това, което правят майките на приятелките ми/...нещо не ми се връзва. А мъжа ми колко се дразни...но вече му казах колкото - толкова. И да се раздерем друго няма да стане. Все още се дразня понякога. От моя опит ти казвам - никакъв смисъл да се молиш и да разчиташ. Приеми, че си сама и си търси варианти. Доколкото разбрах поне парите не са ти голям проблем. Ако не можеш да намериш детегледачка пусни детето на частна ясла за един месец. Гледай себе си, защото ако и ти рухнеш няма кой да гледа детето. Съчувствам ти най-искренно и те разбирам. Просто си търси варианти, а ние ще ти помогнем с идеи доколкото можем.

# 14
  • София
  • Мнения: 1 529
 
Лекарите ми препоръчаха да си взема поне 3 седмици отпуска и да дам детето на някоя баба за малко. Но просто няма как да стане. Прабабите са много възрастни,свекървата не се интересува, майка ми е единствения човек ,на който мога да разчитам ,а тя само ми увърта и се чуди какво да измисли.  
Вярно ,че не е длъжна, но е майка и как може да търпи детето и да страда.  NeWS78 За месец време става въпрос. Ами ако отидеш в болница? Тогава какво? Всеки ще пасува ли?

Общи условия

Активация на акаунт