Здравейте.
Пиша тази тема с надеждата да получа различни мнения, дори и критики, но все пак да си изясня дали и къде бъркам.
От много години родителите ми имат проблеми. Аз съм на 22, но от малка помня скандалите между тях, всяка обидна дума, всяко унижение, което баща ми е отправял към майка ми. Не знам дали предполагате какъв товар е това за едно дете - да отрасне в такава среда. Баща ми винаги е смятал майка ми за глупачка, защото той изкарва доста повече пари от нея. Унижавал я е пред нас - нейните деца, като й е казвал ужасни неща. Дори й е посягал пред мен, наистина един шамар само, но никога няма да забравя писъка на майка ми. Като бях по-малка не разбирах защо се чувствам нещастна и потисната, обвинявах майка си за хиляди неща и ме е срам да призная, че се държах като баща си. Караха се пред нас, а после ни караха да заемем позиция. Майка ми винаги е търпяла. И сега търпи - само той да я попита как може тя да е на друго мнение и тя замълчава.
Истина е, че и майка ми си има своите недостатъци, баща ми не е чудовище, но за мен това не са нормални отношения. Сега прекарвам с тях по-малко време, защото вече живея в София (да се събират може би 5-6 дена в месеца), но всеки път като остана малко повече и си разстройвам нервите. Връщам се в София, където водя съвместен живот с приятеля си, и започвам да се държа неадекватно и изпадам в някакви кризи и размишления при най-малката глупост дали връзката ми няма да се превърне в нещо подобно на брака на родителите ми.
Ето, преди малко баща ми каза на майка ми да му стопли яденето, а той седна като цар и зачака. Помоли ме да му нарежа диня, но ми дотежа и му казах, че не мога. Той каза да помоля майка ми, дори не му хрумна, че може и той да го направи. Като им дойдат гости - майка ми като луда тича насам-натам, той сяда и само от време на време казва какво липсва, за да не остава празна масата.
Аз ли имам някакви идеалистични представи за отношенията между един мъж и една жена - не знам, моля ви, ако бъркам, кажете ми.
Спестявам доста истории, доста случки и може би си мислите, че драматизирам или съм с лабилна психика, но това наистина ми тежи. Никога не говоря за това и точно по тази причина пуснах темата във форума ви, тъй като не бих искала да обременявам който и да е мой близък, а и са ме учили, че каквото става в семейството, другите не трябва да знаят.
Благодаря на всеки, който има търпението да изчете пост-а ми и да отговори.
Пиша тази тема с надеждата да получа различни мнения, дори и критики, но все пак да си изясня дали и къде бъркам.
От много години родителите ми имат проблеми. Аз съм на 22, но от малка помня скандалите между тях, всяка обидна дума, всяко унижение, което баща ми е отправял към майка ми. Не знам дали предполагате какъв товар е това за едно дете - да отрасне в такава среда. Баща ми винаги е смятал майка ми за глупачка, защото той изкарва доста повече пари от нея. Унижавал я е пред нас - нейните деца, като й е казвал ужасни неща. Дори й е посягал пред мен, наистина един шамар само, но никога няма да забравя писъка на майка ми. Като бях по-малка не разбирах защо се чувствам нещастна и потисната, обвинявах майка си за хиляди неща и ме е срам да призная, че се държах като баща си. Караха се пред нас, а после ни караха да заемем позиция. Майка ми винаги е търпяла. И сега търпи - само той да я попита как може тя да е на друго мнение и тя замълчава.
Истина е, че и майка ми си има своите недостатъци, баща ми не е чудовище, но за мен това не са нормални отношения. Сега прекарвам с тях по-малко време, защото вече живея в София (да се събират може би 5-6 дена в месеца), но всеки път като остана малко повече и си разстройвам нервите. Връщам се в София, където водя съвместен живот с приятеля си, и започвам да се държа неадекватно и изпадам в някакви кризи и размишления при най-малката глупост дали връзката ми няма да се превърне в нещо подобно на брака на родителите ми.
Ето, преди малко баща ми каза на майка ми да му стопли яденето, а той седна като цар и зачака. Помоли ме да му нарежа диня, но ми дотежа и му казах, че не мога. Той каза да помоля майка ми, дори не му хрумна, че може и той да го направи. Като им дойдат гости - майка ми като луда тича насам-натам, той сяда и само от време на време казва какво липсва, за да не остава празна масата.
Аз ли имам някакви идеалистични представи за отношенията между един мъж и една жена - не знам, моля ви, ако бъркам, кажете ми.
Спестявам доста истории, доста случки и може би си мислите, че драматизирам или съм с лабилна психика, но това наистина ми тежи. Никога не говоря за това и точно по тази причина пуснах темата във форума ви, тъй като не бих искала да обременявам който и да е мой близък, а и са ме учили, че каквото става в семейството, другите не трябва да знаят.
Благодаря на всеки, който има търпението да изчете пост-а ми и да отговори.
Мислят си,че жените са слугини и са длъжни да вършат всичко.Гледай да не допуснеш такова отношение на приятелят ти върху тебе. 
