Синът ми е на 8 и живеем без мъж - ментор

  • 2 031
  • 13
  •   1
Отговори
Здравейте,

Казвам се Магдалена и имам син Илия на 8 години. С бившия ми съпруг сме разведени и разделени от 5 години. Оттогава допреди 2 месеца аз и детето живяхме с приятеля ми, който така и не успя да установи някаква връзка с малкия. Всичкото му внимание се свеждаше дотам да му се кара и да му прави забележки, когато поведението на детето не му се нрави. Вече не сме заедно. Детето общува с баща си. Аз толерирам тази връзка и все се надявам, че баща му ще започне да го търси не само когато му е дошъл денят за свиждане. Говорила съм много пъти с него за това. Той всеки път обещава, че ще започне да търси малкия по-често. Така и не го усещам това по-често. С Илия сме много близки. Споделяме всичко един с друг и в това отношени мисля, че съм му дала и ще му давам много. Това, което ме притеснява е, че живее без мъж, на който да подражава и от който да взима нещата, които са необходими на едно момче, за да започне да има мъжко отношение към нещата.  Докато живяхме с приятеля ми загубих почти всички връзки с приятели.  Моля споделете как сте преодолели тези проблеми ако се имали такива.

Поздрави:)

# 1
  • Мнения: 152
Примера на бащата е много важен,но добрият,градивният.Свекър ми е бил алкохолик и е насилвал цял живот свекърва ми.За щастие мъжът ми не е взел този "МЪЖКИ" пример от баща си,но представи си обратното.Но до известна степен това го е комплексирало.

# 2
  • София
  • Мнения: 17 142
PAIN , при мен това е баща ми. Как е положението при вас от страна на роднини?
П.С. Не живеем с родителите ми, сами живеем, но това не пречи дядо му да е мъжа в живота му, въпрос на желание и организация.

# 3
  • Мнения: 51
pain-много е трудно при нас!
Нямам човек до себе си!За баща ми изобщо не искам и да си помислям!Сега сме вече навлезли в пубертет и става още по трудно!И аз пробвах с бившият ми приятел, но те така и не намериха взаймни теми!Развоят на нещата са ясни няма да ги споменавам!
Мога да ти пожелая само късмет и да сте здрави!!

# 4
  • София
  • Мнения: 6 477
Недейте да се вторачвате в толкова модерния "пример за подражание"...Имам толкова примери на мъже, отгледани от майките си без бащи по някакви причини и без мъжки модел...да ви кажа, че ги намирам за по-оправни и по-печени от сума такива, които уж са имали бащи и всичко се очаква да е на шест! Даже съм забелязала, че такива мъже са много по-склонни да създават по-късно семейство, но да правят всичко за него...Така, че по-леко...радвайте се на живота и не губете връзка със синовете си...Щото женските майки разчитаме на вас Wink Wink Wink

# 5
  • Мнения: 151
Здравей Магдалена,

И ние растем без мъжки пример, и мен този проблем ме притеснява, макар че синът ми е много по малък...но много ми хареса какво беше казало едно майче във форума преди време - смисълът беше че докато ние се притесняваме и мислим,  децата си растат и намират своя път, а притесненията ни си остават за наша сметка...мисля си че е важно ние да им даваме добър пример, да им бъдем приятели и подкрепа, и това ще им е достатъчно да израстнат добри и уверени хора. Да, споменът, че не са имали татко до тях може би няма да ги напусне, но няма да порастнат нещастни или проблемни!

Преди време четох едно американско изследване, което разобличаваше предположението че поради липса на мъжки пример за подражание, мочетата отгледани без баща могат да растат непълноценно, напротив - бяха проучили живота на мъже израстнали отгледани само от майките си и такива и двамата родители - в много по-голям процент първите си бяха намери добра работа, създали семейства, докато във втората група имаше повече момчета с проблеми.

# 6
  • в страната на абсурдите
  • Мнения: 1 236
аз също отглеждам 8 годишния си син без мъж в къщи/две жени сме-аз и майка ми/,биологичния му баща не се интересува въобще от него/то като на някой не му идва отвътре,не може да се направи нищо/.та искам да ти кажа да не разчиташ много на бившия си съпруг!гледай си детето,обичай го ,обяснявай му нещата такива ,каквито са и не се притеснявай че нямало мъж!

# 7
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
Чудя се дали да пиша, или не...
Аз съм омъжена за вторият баща на Вики, но той пътува много, виждаме го за кратко на компютъра. А когато е тук, контактитев не са много пълноценни, защото не говори български (учи се), а Вики не говори английски ( и той се учи ).
Изцяло съм сама и с двамата. Малкият е много кротък, послушен и изпълнителен. Но големият ми син изпада в яростни кризи поне веднъж дневно, и тогава вика, тръшка се, отговаря...
Карам се, обяснявам, наказвам... а днес вечерта дори се обадих на баща му, който дойде и разговаря с него. Много ми е трудно, още повече когато тръгне да прави панаири навън. Иначе когато иска слуша - прибира стаята, помага в кухнята, мие чинии и т.н.
Но липсата на мъжко присъствие и влияние се усеща все повече и повече.
баща ми е изключен като добър пример, другият дядо е много болен - той също.
Какво ще ме посъветвате? Как да се справя? Неможе при всеки скандал да викам бившият.

# 8
  • София
  • Мнения: 6 477
Чудя се дали да пиша, или не...
Аз съм омъжена за вторият баща на Вики, но той пътува много, виждаме го за кратко на компютъра. А когато е тук, контактитев не са много пълноценни, защото не говори български (учи се), а Вики не говори английски ( и той се учи ).
Изцяло съм сама и с двамата. Малкият е много кротък, послушен и изпълнителен. Но големият ми син изпада в яростни кризи поне веднъж дневно, и тогава вика, тръшка се, отговаря...
Карам се, обяснявам, наказвам... а днес вечерта дори се обадих на баща му, който дойде и разговаря с него. Много ми е трудно, още повече когато тръгне да прави панаири навън. Иначе когато иска слуша - прибира стаята, помага в кухнята, мие чинии и т.н.
Но липсата на мъжко присъствие и влияние се усеща все повече и повече.
баща ми е изключен като добър пример, другият дядо е много болен - той също.
Какво ще ме посъветвате? Как да се справя? Неможе при всеки скандал да викам бившият.
На мен ми прилича на:

1. Ревност поради наличие на второ дете и съответно втори съпруг
2. Ранно навлизане в пубертета - има един "детски пубертет" някъде около 6-7 годинка

Най-добре е да се консултираш с детски психолог. Колкото до примера на въжа в къщи - по-горе си казах мнението, което напълно съвпада с последните американски изследвания в следващия постинг. А и моя жизнен опит показва, че мъжете отгледани само от майките си са доста успешни в живота.....А ако искате да внеса малко ведрина в нещата - погледайте някоя и друга серия на Двама мъже и половина.....и Чарли и Алън са отглеждани с върволица втори и н-ти бащи....комичните ситуации понякога са си доста горчиво-смешни!

# 9
Здравейте и от мен,
 и аз имам едно момче на 10 години и от 2 годишен го отглеждам сама, но с помощта и присъствието на родителите ми. Имам сериозен приятел почти като мъж ми е и се опитвам ежедневно да променя мирогледа му, че няма нищо страшно и заплашително да позволи да го обича едно дете. Не мога да проумея откъде идва това разбиране в повечето мъже, тази затвореност и най-вече страх. Нищо няма да загубят, напротив само биха спечелили.

# 10
  • Мнения: 54
Важно е качеството на контакта, а не количеството. За синът ми това е дядо му --въпреки че са заедно за не повече от два месеца на година. Но в петък синът ми ми обясняваше, че като играят "на семейство" в градината и той си избира да е дядото. Заедно вече научиха смисъла на думата "майстор", имената на някой и друг инструмент, свободата да пробваш сам /макар и да счупиш нещо/ и че счупеното не може да стане ново отново.

# 11
  • Мнения: 583
подкрепям поста на моргана. аз също имам пример-братовчед, отгледан само от майка си . и като цяло- с трудно детство. без мъжки пример-дори и дядов. е, мога да кажа, че е мъж вече на 45 години-невероятен баща на 2 прекрасни 20 годишни госпожици и любящ съпруг. градивен и работлив човек.  Peace

# 12
  • Мнения: 145
За мъжа с който си живяла, не се коси. След като не е могъл да приеме детето, то за мен означава че и теб не те е приемал истински.По принцип съм женска майка, но детето си е дете независимо дали е момче или момиче, мъжката фигура винаги ще играе роля във неговото развитие.Обикновено тези където си отглеждаме сами децата се налага много често да заемаме и ролята на бащата, но единствено от теб зависи как детето ти ще съумее и придобие представите за мъжко поведение.

# 13
И аз съм мъжка майка и хиляди пъти съм се чудила как да играя и ролята на татко. Не става, даже ми е трудно да играя неговите игри на рейнджъри, нинджи, спайдърмени и т.н. Играем си, но той си иска мъжка игра - да удари с меча, да мушне някое по-силно круше, да вкарва голове, да се борим... Учим се да не плачем като паднем, защото мъжете не плачат и т.н. Ама не знае защо се бръснат мъжете, например (виждал е дядо си, но за съжаление той почина преди една година, а с него си отиде и мъжкият пример от вкъщи). Обича да гушка плюшени играчки, много е любвеобилен и чувствителен. А на мен ми се струва, че това не е мъжко. Но не мога да му кажа "Момченцата не спят с мечета" - искрено им се радва. Едва на 4 е, но си мисля, че има нужда да вижда "мъжки" неща. Най-малкото да вижда, че и големите мъже пишкат прави, не само момченцата  newsm53

Общи условия

Активация на акаунт