Казвам се Магдалена и имам син Илия на 8 години. С бившия ми съпруг сме разведени и разделени от 5 години. Оттогава допреди 2 месеца аз и детето живяхме с приятеля ми, който така и не успя да установи някаква връзка с малкия. Всичкото му внимание се свеждаше дотам да му се кара и да му прави забележки, когато поведението на детето не му се нрави. Вече не сме заедно. Детето общува с баща си. Аз толерирам тази връзка и все се надявам, че баща му ще започне да го търси не само когато му е дошъл денят за свиждане. Говорила съм много пъти с него за това. Той всеки път обещава, че ще започне да търси малкия по-често. Така и не го усещам това по-често. С Илия сме много близки. Споделяме всичко един с друг и в това отношени мисля, че съм му дала и ще му давам много. Това, което ме притеснява е, че живее без мъж, на който да подражава и от който да взима нещата, които са необходими на едно момче, за да започне да има мъжко отношение към нещата. Докато живяхме с приятеля ми загубих почти всички връзки с приятели. Моля споделете как сте преодолели тези проблеми ако се имали такива.
Поздрави:)