Докога с тези "последни" шансове и умирали надеждата някога?

  • 3 049
  • 44
  •   1
Отговори
  • Мнения: 619
 Confused Е случи се и аз да "изпляскам" тема тук.
С приятеля ми сме заедно повече от 2.5 години.Всичко беше отначало като в приказка....и трудности имаше по пътя ни... ама аз убедена, че това е най-невероятният мъж, който съм срещала положих големи старание да елиминирам влиянието на тази трета страна.
Какво стана с този най-неворятен мъж?
Значителна част от  това, което ме накара да искам да бъда с него за цял живот, изчезна с течение на времето.
Действително сме се карали много ... и в повечето случаи ,съдейки по разказите тук, е било за кокошкарски истории. newsm78
Докато не се стигна до една наистина ОГРОМНА издънка (не е изневяра,но за мен е НАЙ-ГОЛЯМАТА Cry) и една друга, която ако не го познавах наистина добре,щеше да ме нарани МНОГО.
След огромната издънка ми обеща, че нещата ще са както отначало... ама нейсе ... за 4 дена  ooooh!
Днес му заявих, че вече живея с надеждата, че някъде има за мен някой и естествено не става дума за него. Tired
Объркано ми е.... гадно ми е ....Обичам го, нараних го с тези думи.Но знам, че искам това, което беше преди ...и  никога няма да го има.
Знам, че и той ме обича, но пък що за любов е тази , при която не се чувствам уважавана.
Няма да крия, че и аз не съм безгрешна, както и че той е направил много за мен.
Но тази голяма издънка....ОГРОМНА...просто беше най-ужасното, което можеше да направи.Тя е тази, която ме разколеба.
И сега незнам...
Мислехме за сватба догодина...

Докога да вярвам, че има надежда нещата да са както преди ?!

# 1
  • Мнения: 145
Каква е издънката, за която говориш? Има една приказка, че счупеното дори и да се залепи никога няма да е както преди. Това важи в голяма степен за човешките взаимоотношения. И все пак всичко е много относително - въпрос на разбирания, на отделни характери и границата, до която могат да стигнат компромисите. И все пак зависи до голяма степен и от това, което се е случило... Понякога е поправимо, понякога - не.

# 2
  • Мнения: 619
Бих го перефразила така:
"прекомерна физическа агресия"

# 3
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Съчувствам ти истински!
Не знам каква е тази огромна издънка (сподели, ако не те натоварва твърде много, за да се се изясни картината).
Но... някои надежди е по-добре да умират, при това не последни, а бързичко. За да не ни дърпат назад и за да можем да тръгваме по-спокойно по нови пътища. Вместо да стоим, приковани от злокачествена надежда във, които очевидно не са това, от което се нуждаем.

Не знам дали това е случаят... Но - това ми хрумна за надеждата и жизнения й цикъл.
Успех!

# 4
  • София
  • Мнения: 173
Бих го перефразила така:
"прекомерна физическа агресия"

Това вече звучи стряскащо

# 5
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Бих го перефразила така:
"прекомерна физическа агресия"

Прекомерна физическа агресия?!?!
Боже, милата!

Това да не е евфемизъм за "бой", "кютек" или "един-два тупаника"? Дано не съм те разбрала правилно.
Моят втори баща удари майка ми още преди да се оженят и това беше "за последно". Така обеща и се кълнеше убедително. После това "за последно" продължи още десетина години, на равни интервали.
В едно съм убедена. Ако в комуникационния ти репертоар насилието е присъствало веднъж, то е част от него и ще се завръща.

# 6
  • Мнения: 145
Бих го перефразила така:
"прекомерна физическа агресия"

При това положение надеждата за мен би умряла мнооого бързо и никакви последни шансове не бих дала.
Но все пак да не бъда крайна.. Незнам обстоятелствата и дали не е било провокирано по някакъв начин такова поведение. Но личното ми мнение е, че физическата агресия по никакъв начин не може да бъде решение или извинение.

# 7
  • Мнения: 619
Saule това значи да...... еднократно и ...  Cry
С бившият ми приятел се разделихме точно по тази причина(и го знае ).Просто почвам да се чудя... дали вината не е в мен... да ми се случва за втори път.
 Tired

# 8
  • Мнения: 3 453
Просто почвам да се чудя... дали вината не е в мен... да ми се случва за втори път.
 Tired
Категорично си го избий от главата! Naughty
Точно така разсъждават жените, жертва на домашно насилие и това се превръща в причина да не успеят да се отърсят от насилника!
Колкото и да ти е трудно, колкото да те боли, напусни тази връзка! Нямаш бъдеще с подобен човек. Та вие дори нямате сериозни проблеми все още? Помисли си....
Ще се справиш, а болката ще премине.  Hug

# 9
  • Мнения: 1 896
Не е в теб вината.
Просто почвам да се чудя... дали вината не е в мен... да ми се случва за втори път.
 Tired
Точно така разсъждават жените, жертва на домашно насилие и това се превръща в причина да не успеят да се отърсят от насилника!
Така е.Не влизай в този капан и не се самообвнявай.Няма за какво.

# 10
  • в белята
  • Мнения: 536
Нищо ама нищо не оправдава бой!!!!!Теб на улицата да не те е намерил и тебе майка те е раждала и ти си човешко същество ,след като родителите ти не са възпитавали чрез бой и не са ти посегнали никой ама никой няма право да те удря.Има една приказка, че побойник,алкохолик,наркоман и женкар нямат оправия и стой по-далече от тях зада ти е мирна главата.

# 11
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Saule това значи да...... еднократно и ...  Cry
Просто почвам да се чудя... дали вината не е в мен... да ми се случва за втори път.
 Tired

Hope е много права.
Но аз чета и нещо друго в думите ти. Един вид, дали сама не избираш мъже, които са склонни да разрешават неразбирателствата с насилие. Аз бих помисилила и в тази посока ... но да си виновна, защото някой не може да си контролира агресивните импулси?!?! В никакъв случай, проблемът си е негов.

Звучиш ми интелигентна и аналитична млада жена. Не ми се вярва да попаднеш в най-тъпия капан - на домашното насилие. Ужасно нещо е  Sad
Стискам палци да вземеш доброто за теб решение и ... дръж ни в течение!

# 12
  • София
  • Мнения: 173
Не търси вината в себе си.Нищо не оправдава агресията.А най-много се дразня от изречението "Ти ме принуди да направя това или онова " и не се отнася само за физическо посягане.
Казваш ,че усещаш промяна и то значителна . Не се ли опитахте да поговорите , да изясните нещата.Не ме разбирай погрешно , не го защитавам , но все някъде се крие причината да се промени толкова много . А и самият факт , че вече си имала една такава връзка и той знае - да не би това да е неговия начин да не нарани - имам пред вид не само физически , а и психически. Той несъмнено знае как би ти се отразило отново нещо такова.
А иначе аз вярвам ,че хората могат да се променят. Дори и на моменти да ни показват най - лошите си страни.

# 13
  • Мнения: 619
Смятам, че е коректно да кажа , защо го направи той.. поне според него.
Бяхме в едно заведение и тъй като се опита( по негови думи) да ме издразни ми каза :"Гледай каква хубава жена"
Нещо, което много добре знае, че ще ми стане много тъпо като го каза ... и го пернах през устата.....
Понеже съм го унижила пред хората, си заслужих и аз боя...
Сигурно ме мислите за дребнава.

Rehab, тук е най-гадното.В доста голяма степен е бил.. "някакъв" само за да ме свали...  Confused
Той си го каза.

# 14
  • Мнения: 3 423
Докога да вярвам, че има надежда нещата да са както преди ?!

Колкото по-рано изтрезнееш, толкова по-добре.
Нещата няма да станат по-добре, така че ако не
се чувстваш добре, ако нещо се е пропукало, не
си губи времето с този човек. И да се ожените един
ден, ще си се настани рутината и нищо друго добро
няма да ви се случи. Не очаквай човек да се промени
само защото го обичаш. Няма смисъл от компромиси.

Общи условия

Активация на акаунт