Как да живея с мисълта,че ще загубя детето си....

  • 6 059
  • 38
  •   1
Отговори
  • Мнения: 918
Не знам,дали точно тук трябва да пусна темата си ,но дълго Ви чета момичета и знам , че не съществува сръвнение между вашата болка и моя страх,но все пак ...моля Ви дайте ми съвет как да живея с мисълта,че ще загубя детето си.Тя има такова заболяване,че не знам това дали ще е другия месец,другата година или след 5 години.Незнам,кога...нелечимо е ,и не знам как ,само вяра не ми стига...

# 1
  • Мнения: 1 615
Миличка, нямам представа и не мога да ти помогна, но искам да ти пожелая да живееш с този страх много-много дълго! Ако е достатъчно дълго, може би и лечение ще се открие! Късмет на семейството ти!!! И много сила!

# 2
  • на дъното
  • Мнения: 1 539
annette Наслаждавай се на живота с дъщеря си и не позволявай да навлизат такива мисли в главата ти.Мястото не ти е тук,не ми се сърди за тона казвам го с добри чувства. Hug

# 3
  • Мнения: 1 008
annette, сигурно ти е много трудно и мъчително всеки ден да очакваш най лошото  Sad Не знам как да ти помогна и как да те успокоя. Трябва да си много силна, това е ясно  Hug  Опитай се да се наслаждаваш на времето прекарано с нея и когато сте заедно тази мисъл да не помрачава щастието ви. Аз ви желая късмет и дано се намери лек за твоето детенце  Praynig

# 4
  • Варна
  • Мнения: 1 003
Оценявай всеки миг от времето ви заедно, обичай я, грижи се за нея, не си спестявайте нищо. Надявам се да се намери начин да се излекува.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Ани,  Hug

Толкова години сте се борили двете с Илияна, през цялото време страхът е бил с теб, но, слава Богу, си е оставал само страх. Няма да му се даваш! Ако все мислиш, че ще загубиш детето, не можеш да живееш. Тия мисли не те ли парализират нацяло?

Това не им обичам на заболяванията, за които лекарите имат очаквана продължителност на живота - вкарват те в срокове. Вместо да живееш и да се радваш на живота, когато е възможно, ти броиш моментите, които ти остават. А гаранция няма за никого. И здрав да си, не знаеш, кога ще те сполети злополука, или някой неочакван СПИН, или пневмония, или всякакви гадости.

Никой не знае за колко време е на тази земя! Никой! Лекарите само предполагат. Изнесените цифри като статистика са усреднени стойности. Сигурно на родителите на Радо П. са им казали, че едва ще доживее 10-годишна възраст, е, не познаха. Сигурно и на здравите и прави момчета, които скоро се удавиха, са им давали дълги години живот.

И в крайна сметка какво остава - ЛЮБОВТА. Това е  единственото, което можеш да дадеш, и да вземеш, и да ти остане. Колкото и кратко да живее човек, има ли любов в живота му, имало е защо да живее. А Илито има още доста любов да раздава и да получава, така че - не оревавай Нероден Петко. Стой си тук и сега, недей милион пъти да изживяваш едно ужасяващо бъдеще в мислите си. Илито ще бъде добре, ще наддава, ще ти лази по нервите с тийнейджърски изцепки, ще те кара да се гордееш с нея.

С най-добри пожелания за здраве на цялата банда! И с пожелание за тишина и спокойтствие в мислите ти!  Hug

# 6
  • Мнения: 7 107
annette, дано страховете ти останат само в твоите мисли. Никога да не се превръщат в действителност.
 Hug Hug Hug

# 7
  • Мнения: 3 016
Ани ,съпричастна съм с твойта болка. Съвет немога да ти дам. Всеки изживява по различен начин трагедиите си .Искам само да ти кажа :не мисли толкова негативно. Lilibon ,ти го е обяснила много точно. Никой не знае какво го чака утре. Hug

# 8
  • Мнения: 5 138
Aни ,аз стоях в къщи иси гледах детето радвах мусе ходехме на разходка хората ме гледаха със съжаление навънка когато излизахме но аз си забраних да мисля 4е той щеси отиде дадох му живота , грижите и оби4та не позволих да запла4а пред него само когато заспеше, а сега пла4а за него и за теб защото знам как се 4увстваш. Простими но по-позитивно все още не мога да мисля и вярвам 4е твойто съкровище ще те накара сватба да и правиш. Hug Hug Hug

# 9
  • Мнения: 918
Знам, че не ми е мястото в този форум,но простете...Мисълта за смъртта ,тя е мое ежедневие,особенно когато състоянието на детето се влоши,всеки ден чувам стъпките и,когато Или се разкашля,когато прави инхалации ,когато и правя сумати те и манипулации,когато и слагам системи и инжекции, когато мия по 100 пъти ръцете си със спирт и хлор,за да не и докарам нова инфекция.
Моля ви оставете ми да си излея мъката,имам нужда, защото пред нея стискам зъби и се усмихвам плачейки-вътрешно.
Мили майчици простете наглостта ми ,съзнавам да се оплаквам точно на вас е нелепо ,но тази сутрин като изчетох форума Ви ми дойде мъката в гърлото и я изпуснах тук...Простете моля ви!

# 10
  • Мнения: 3 016
Няма за какво да ти прощаваме .Знам колко ти е тежко. Пиши и споделяй щом като така се чувстваш по- добре. Hug

# 11
  • Мнения: 387
Всички тук сме минали по този път. Нормално е да мислиш така, ненормално би било да мислиш позитивно, когато си наясно с истината. Дано има начин да се оправи.

# 12
  • Мнения: 226
Дали ще ти помогна с нещо...?, но мисля, че всеки ден трябва да си наистина щастлива и това щастие да го даваш и на детето си. Просто обичай и не позволявай тъжни мисли да  помрачават душите ви. Обичайте се..............дано се намери лечение и за тази болест. Трябва да вярваш. А как да живееш с тази мисъл, че ще загубиш детето си? - просто не позволявай на мозъка си да мисли за тези неща. Никой не е застрахован от лошото, а ти не подхранвай страховете си допълнително. Не позволявай мъката да се настани в душата ти, радвай се на всеки един прекрасен ден. Остави черните мисли, сълзите и притесненията си само за този форум. Затвориш ли страницата - не мисли. Ако искаш пиши, аз , а и другите майки сме тук. Ако с друго не сме ти полезни изплачи мъката си на нас. Недей да се бориш с нея, просто я изживей, но тук, на тази страница.

# 13
  • Мнения: 1 008
annette , няма нищо за прощаване. Ти живееш в ада Sad  Изплачи си мъката, сподели с нас. Друго не може да направим за теб. Само да те изслушаме...  Sad Господ да бди над детенцето ти и да ти дава много сили  Hug

# 14
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Ани,  Hug Hug Hug

Общи условия

Активация на акаунт